МОИТЕ МАЛКИ ЗДРАВОСЛОВНИ ТРИКОВЕ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Да, звучи твърде високопарно и клиширано, знам. Но като се замисля как често се отбивах във фаст фууд-овете, бях си пристрастена към кола и шоколад, гледам се сега отстрани и нескромно направо си се гордея със себе си. Много път извървях (и изтичах), за да открия това, което ме кара да се чувствам добре в кожата си. Защото здравословният живот не са диети на ръба на глада, не са изтощителни часове на стадиона и по няколко часа в залата. Здравословното е отвътре навън, и идва от нас самите. Всички био-мио глупости са иррелевантни, ако не сме щастливи и (до някаква степен) уравновесени. Споменах ли удовлетворени?

Отдавна мислех да споделя две(ста) приказки по въпроса, но се чудех как бих могла да “облека” подобен пост. После дойде предизвикателството на Salad Box “малки стъпки всеки ден” и сякаш това име си пасна! Както промяната и новогодишните обещания не се случват от днес за утре, така е и по отношение на идеалния личен режим – храна, сън, социален живот, пр. Но аз си имам малки тайни, малки идеи, с които всеки би могъл да направи ежедневието си една идея по-природосъобразно ииии отговорно към нас си. Право да си го кажем – има доза егоизъм във всичко онова, що се отнася до красив външен вид, фитнес програми и т.н.


В момента, в който осъзнах, че аз съм тялото си и то е мен, нещата коренно се обърнаха. Аз съм всичко, което мисля, правя и ако щеш – ям и пия. Някои казват, че животът е твърде кратък за диети, аз пък казвам, че обичта и загрижеността към себе си могат да имат коренно други измерения.

  • Отървах се от “нездравословни” хора!
    Детоксът от напрягащи личности е един от ключовете към това да не ни пука. Има хора, които просто дебнат момента, в който да ни се качат на главата. Не винаги можеш да избягаш от тях, но поне можеш да не ги взимаш присърце и да си повтаряш някаква мантра, докато ти дуднат. 
  • Стречинг!
    Денят започва с коренно различни темпове, ако след ставане се разтегна няколко пъти. Разтриване на врата и прасците, сключване на ръце зад гърба, пипане на пръстите на краката. Секунди, често все още със затворени очи, но ободряващи!
     

  • Винаги си нося торба за покупки
    Ежедневието ми включва килограми и килограми багаж, с които крача из града, а вечер често се отбивам в магазина. Избягвам найлоновите торбички и дори кутиите за храна нося в платнена торба. Лека е, сгъва се лесно и компактно – няма оправдания 🙂
     Ако си нямате, пишете ми.
  • Вода с лимон 
    Повярвайте ми, опитвала съм много пъти да си създам този навик. Било полезно, било ободряващо, детоксикиращо. Пробвах и не се научих… докато не започнах новия хранителен режим, който този път не аз си изготвих. Познавам се и зная, че действам доста по-стриктно и отговорно, когато някой друг ми е подал задача. От 3+ кафета на ден, минах на 1 сутрин и 1 следобед, а последните месеци някои дни дори изобщо не пия. Но твърде много го обичам, и аромата, и целия уют около чашата течна магия. Който ме познава, знае, че дори да се наложеше да стана в 4, пак не излизах, без да съм пила. Оказа се, че топлата вода с лимон било хубаво нещо, дори и без мед! Ползите са многобройни.
     
  • Време за мен! 
    За някои това е маникюрът, за други – слушане на музика, за мен това е спортът, любовта към движението под всякаква форма. Понякога има нужда да спрем да се занимаваме с околните, да оставим задълженията в органайзера и да паузираме…
     
  • Секънд хенд, разбира се! 
    Да пазаруваме втора ръка си има своите десетки плюсове, един от които е грижата към земята. Няма да влизам в подробности, повече – тук
     и в някой следващ пост.

  • Научих се да се храня по часове 
    Първоначално бе почти насила, но тялото ми само́ започна да си казва кога има нужда от храна. Не го изненадвам с едно голямо хранене, с което да “компенсирам” липсата от през деня. В моя оплетен веган случай ситуацията се усложнява, защото по принцип приеманията трябва да са доста по-начесто. Но постепенно тялото ми се научи, че стане ли 8 е време за закуска, към 12 си иска обяда и тн. Между основните “захранвам” с дреболии като плодове, ядки, смути, фреш, и винаги имам по нещичко дребно в чантата, за да не прибегна в пристъп на глад до нещо, което не би ми се искало, хаха.
  • Телефонът – далеч от леглото 
    Сънят е в пъти по-пълноценен, ако заспиваме, унасяйки се в почивка и отпускане на тялото, а не с безкрайно скролиране в Инстаграм. Пък и значително по-дълъг, като вземем предвид, че социалните мрежи възпират какво и да е чувство за време и пространство. На сутринта се повтаря същото, дори новините са само фонов шум.
    Купувам си будилник; телефонът си стои на другия край на стаята и се зарежда. Добре че чак там има контакт. Купувам нови батерии за ръчния часовник, защото това ми е най-любимият аксесоар (освен шаловете). Елегантно, красиво, удобно – и без необходимост да си вадим от джоба продължението на ръката – a.k.a смартфона – всеки път, като се чудим колко е часа.

Да живеем повече в света т-у-к, да обръщаме повече внимание на семейство и приятели. Мрежите са до време, а и в дългосрочен план – нищожни. Какво значение имат последователите, ако не си така усмихнат наживо, както на профилната, или ако прекарваш повече време с приятели в чатове, отколкото в разговори? Социални, ама друг път. Предимно мрежи. 

Мога да продължа healthy-природосъобразния списък и със спирането на водата, докато си мием зъбите; с приготвянето на храна от вкъщи, защото оправдания за бързо и нездравословно хапване на крак в обедната не важат; с избирането на продукти от родни производители; с накисването на ядките и бобовите и доброто почистване на плодове и зеленчуци; изхвърлянето на сламките; домашната козметика и много други. Събирам капачки, в офиса рециклираме пластмаса, редовно нося хартия на вторични суровини или я сортирам до кофата за някой бездомен, който ще я занесе, а стотинките, взети от нея, за него ще имат повече стойност.

Научих се, че никакви плочки и фаянси, квадрицепси и фитнес резлутати реално нямат значение. Резултатите и те са до време и са там, за да ни повдигнат самочувствието. Научих се винаги да избирам по-здравословната опция в храненето, и дори да нямам избор, го откривам. Не зная дали цял живот ще съм веган. Защото се научих, че на първо място човек трябва да слуша тялото си. Оттам идва пречистването и от негативизъм, паразитни хора и храни-бомби със закъснител.

Всичко от това, което изприказвах, обаче също няма значение – не и за друг човек, освен самия себе си. Едно може да работи перфектно за мен, за друг – не.

Стъпчици, които правя всеки ден и крача към кой знае къде. Вслушай се в тялото си, и когато – дори насила – започнеш да чуваш и отразяваш какво ти шепне то, само́ ще почне да те води. Вдишване, издишване; отвътре навън. Помисли за природата, за планетата, ня която живеем. И така всеки ден по крачка-две. Малки са, но от сърце.

thrift sheep

Последввай ме: Facebook // Instagram

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.