Diary of a morning person

Това, че съм станала рано не означава, че съм позитивна. Просто съм по-продуктивна.

Скъпо мое 15-годишно аз,

Още ли се оплакваш от целогодишната първа смяна? Нали знаеш, че това е само част от доживотната първа смяна? И всеки ден, по цял ден, всяка сутрин и вечер си пишеш домашното; учиш, учиш уроци и никога не знаеш кога ще те изпитат.

06:01 snooze
06:11 snooze
06: 26 snooze

Аз ли съм единствената, която не си наглася аларми на кръгли часове? “Шест нула нула” сякаш звучи твърде обвързващо и задължаващо. Сложих любима рап песен, с подходящо начало за тон за аларма. Пробвах и с див метъл. Е, вече не ми е любима. И всеки път я скипвам, когато съм на shuffle, дори не знам какво се пее вече.

Не ставам веднага, освен ако не ме чака важна среща или изпит, за които съзнанието ми не забравя дори в дълбокия сън. Всяка нощ преди да заспя (а това става трудно), мисля. За изминалия ден, за това какво ми предстои утре, какво да облека; мисля за любимите хора, как ще им звънна ей така; изчислявам точно колко часове и минути сън ми остават, ако заспя точно сега. Не смея да броя овце, защото, obviously, си ми е кеф да си ги гледкам, а при мен овчаците са МНОГО.

Искам си Моторолата с капаче (чийто най-голям плюс беше тетрисът). Колко прекрасен и болезнен може да бъде светът с една-единствена аларма за деня. Ами ако забравиш да я нагласиш? Мечтая за деня, в който ще усъвършенствам чудото, наречено биологичен часовник!

06:45
Вече успяваш да се излюпиш, с тъга откриваш, че навън все още е декември, и все още не е натрупало снежец. Препъвайки се в настолните книги, оплетени в пантофи, инстинктивно завърташ котлона на печката. Десет минути по-късно имаш кафе, но не си спомнаш как. Сипваш мицеларна вода върху четка за зъби, миеш лицето с шампоан. Не смееш да погледнеш непознатото рошаво чудовище в огледалото (а половин час по-късно си правиш #ootd селфита).

“Обичам да ставам рано, за да закъснея на спокойствие”. Благодаря си тихичко всяка сутрин за създадените вечерни навици: приготвяне на храна, дрехи, чанта за деня. Ако можех и да се гримирам насън – всичко щеше да е су-пер!

Понякога започвам утрото с книга, понякога – със сутрешния блок. Знаете ли, че в първия половин час водещите пускат клипчета с кученца? Изведнъж става 07:00 ч., и народът масово се пробужда, пуска си телевизора, а там го очакват поободрени вече водещи, суриозни новини, прогнозата за времето.

Обичам да гледам през прозореца постепенно запалващите се лампи – като в инторото на Флинстоунс, да разучавам как градът се разбужда. Сякаш всички му наливат кофеин и от него започват да пуши вместо пара – изпарения от автомобили, автобуси.

Тишината на ранното, самотно утро ме ободрява. Създавам си малки сутрешни ритуали, кои по задължение, кои – по кеф. Танцувам си, докато се обличам, за да си подобря (изкуствено) настроението.

Пролетно време яхвам колелото и изпреварвам трамваи, а зимата псувам градския транспорт. Но ми става мило от следите на паста за зъби по бузите на хората около мен, от аромата на кафе on the go в чашата на бизнесмена до мен; от това, че някой чете книга (а не лицекнига) или поне новинарския google feed.

Денят тръгва с оборотите, които си му задал. Постепенни, но освежени и презаредени. “Некст стейшън: Сердика. Чрансфър хиър фор лайн ту”.
Опа, изпуснах си спирката!

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

Tagged , , ,

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *