РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ: В ТОН С ПРИРОДАТА

Хаштаг градска джунгла, хаштаг намасте, хаштаг зеленко, тревички, горички. Не е случайна любовта ми към природата и всичко, ама всичко около. Преди години преоткрих тази си страст. Още от малка се шегувахме, че съм като принцесите от приказките и песните – но от тези народните, в които дългокоси руси момичета са я самодиви, я принцеси, я нещо подобно. Вълшебен ореол, който те кара да гледаш на Земята като на отделна единица, а на природата – като нещо живо. Не е случайно и че сред зеленко се чувствам най-добре и “себе си”. Не ме бийте, предпочитам планината пред морето. Ама то май си личи. А ако може двете наведнъж (Синеморец <3), животът цена няма да има.

Мисля си, че освен някоя самодива, в предишни животи – ако изобщо съществуват – съм си била овца. Хич не се смейте! Който ме познава, знае за страстта ми към тези животни, още от ранни детски мои спомени. То и по името на блога ще познаете, но аз да си кажа. Веганството (“пасене” 24/7), здравословният и природсъобразен начин на живот са само част от нещата. Знаете, трудно е да влезеш в нечия чужда глава, когато твърде много си обременен и си свикнал със своите собствени възприятия за света около теб. Моят е зелен – в буквалния и преносния смисъл на думата. Не виждам света през розови очила, виждам ги през зелените си очи и вечно търся, почти несъзнателно, начини да се сближа с Нея, природата. Тя ли се сближава с мен или аз с нея – вече не знам.

 

Знам само, че колкото и да обичам старите сгради на София, малките й улички и усмихващите й се широко отворени напролет кепенци, няма по-хубав изглед от прозореца от звездния небосвод; няма по-красиво цвете в саксия от простите, но нежни полски “плевели”. И няма по-вкусен плод от ръчно откъснатите боровинки и изпопадали на земята джанки. Защо да е сложно, като простото крие своите малки красоти?

Пролет е. И то каква лятна пролет! Това значи, е денят става все по-дълъг, дрехите – все по-тънки, леки и красиви, разходките – все по-безцелни и носещи наслада. Задачите в тефтера растат правопропорционално на мотивацията от попитите слънчеви лъчи и живот кипи навсякъде. Този уикенд не бях на планина, не бях на село, дори не тичах в парка. Откраднах си малко време за мен, видях стари и близки приятели и се потопих в средградско пътешествие, за да поема от този живец – да си имам. Оставих колелото, дори не взех и чадъра си. Грабнах верен приятел, фотоапарат, чаша пенливо вино и любимия аутфит този сезон.

 

За да смогнеш на оборотите на кипящия голям малък град, си трябва подготовка, а чаша кафе (в бамбукова чаша!!) не е достатъчна. Преоткрих еспадрилите и удобството да си бос сред сивата бетонна “джунгла”. Дадох шанс на плетените чанти и съчетавам обувките с красивия ратанов аксесоар. Чифт безобразно удобни дънки с копчета, които, оказва се, са предпочитан тренд тази година; в комбинация с лека свободна ленена риза и дълъг шлифер – отново в тонове от земната гама. Един от ключовете на устойчовото пазаруване е именно залагането на естествените материи. Трайни, ефектни, със свой собствен дух и свежест. Ей такива “вечни”  и по отношение на тренд класиката, и на качеството.

 

P.S. окей, може би грид-ефектът стои по-добре в инстаграм, не тук.

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

Риза: GAP от Frea Vintage second hand
Mom jeans: Henry Choice / Mania stores
Чанта: Zara
Обувки: unknown
Photos: Сънчо

Leave a Reply