ДА ЗАПАЗЯ БАЛАНСА, НО И ДА ВЪРВЯ НАПРЕД..

 

Някъде между ранното ставане и следобедната дрямка. Между дългото кафе и водата с лимон. Между дебела пица и купа салата. Между “не мога сега” и “зает съм, но дай ще го измислим”.

Винаги съм се притържала към всеобщо известния факт, че истината се крие някъде по средата. Следователно, истината е балансът. Тя уравновесява душевните терзания с разумната съвест, търси пролуки между “доброто” и “лошото”, красивото и грозното. Коя съм аз да определям кое е добро и зло? Именно това е цаката – сам да претеглиш стойностите и да намериш златната среда, която е твоя лична, уникална.

Пролетното време с привкус на лято ме завладя от всички краища – вдъхновение струи от всякъде, усмивки се раздават наред, а работата ври и кипи на пълни обороти. Цялото това препускане по графици обаче ме отдалечи от ежедневния навик да спортувам. С течение на времето се самовъзпитах на любов към движението и спорта и не че нямах време сега – нямах желание. Мотивация винаги имам. Усещах се да се самобичувам наум, че е крайно време да обуя тия маратонки и да ида до залата или да потичам навън. После се пощипвах по ръката. Оправдания винаги ще има. Проблемът е, когато не са от мързел. Да знаеш кога е по-добре да подремнеш, кога – да разтегнеш на йога, вместо да вдигаш тежести; кога е по-удачно да се видиш с приятел, вместо да оставаш да работиш до късно. Някакви дреболии – уж, които са малките стъпки към намирането на баланса. И в частност – неговото усещане.

Талант е да знаеш кога да спреш, а също и кога да започнеш.

Още повече усилия изисква и непрекъснатостта на двете понятия, т.е. запазването на постоянност. Ако не се чувстваш добре, не е нужно да задържаш онова, което те кара да се чувсташ така. Ако пък преследваш цел, и тя е по-силна от всичко друго – пробвай и намери начина, по който да преодолоееш моментните притеснения и трудности. Сезонът е такъв – на равносметки – ако на нова година си обещавахме едни неща, то топлото време е удачното да действаме. И истината е някъде между тези два момента.

Прекъснах режима си, заслушах се в нуждите на тялото си. Върнах се в залата, лека-полека започнах да тичам. Отново си готвя, а не разчитам на ресторанти и промишлени количества оризовки с авокадо по цял ден. Когато препускам, залагам на сурови барчета. Увеличих кафетата до две на ден, но оставих водата с лимон за събуждане. Изпразних половината гардероб, а пространството използвах за други цели. Позанемарих въздушната йога, но заложих на повече разходки, йога на открито и каране на колело не само като превозно средство. Такива дребни битовизми, които обаче, ако не ми носят удовлетворение, всичко друго започва да куца. И вероятно не съм само аз!

Погледнато отгоре, човек е във вечно търсене на онзи баланс. Изброеното, което работи за мен сега, няма да е валидно след няколко седмици, месеца. Това, което пък уравновесява везните ми, пък за друг не би сработило. Давай го по-леко, слушай и тялото, и сърцето, и ума си – защото истината е някъде по средата. Балансът е спокойствие и уравновесеност, константа – но преходна. Хвани скоростта, пригоди се към динамиката на настоящото ти ежедневие, помисли какво искаш да бъде то след време, и съм сигурна, че ще усетиш разликата.

P.S. Поздравявам ви с това парче!

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

Top: Nike от Trash Clothing Sofia
Leggings: Omega
Bra: Adidas
/ all second hand

Leave a Reply