Vintage is the new black: ТЪРСЯ СИ ПРИЯТЕЛИ?!

Имаше едни времена, в които нямахме месинджър. Пишехме си за домашното и уговорки за среща по стените във фейсбук. А имаше и времена, в които  прекарвахме цял ден заедно, а после цяла вечер говорехме кой знае още какво по домашния телефон. Разменяхме си лексикони и пълнехме пликове с изрезки от списания, които бихме използвали някъде, някога. Прекарвах цели лета на село, където и телевзор нямаше, деца за игра – също. Играех го бавачка на брат ми, композирахме песни и се припичахме на слънце в двора, докато стане време да излезем на браздата и да сортираме картофи и царевица. Прекарвах дните си така, в търсене на четирилистни детелини, четене на книги и енциклопедии… и пишех писма. На приятелките си, но най-вече на братовчедка ми, която беше чааак в Пловдив. Разказвах й какво правя ден по ден, и веднъж в седмицата ходех на раздумка в селската поща. <3 Съмнявам се, че все още работи. Тогава събирах и марки, та разнообразявах и филателната си колекция с някоя и друга обикновена, но интересна марка. За детските колекции ще ви разказвам друг път.

В гимназията моя приятелка ми сподели, че в интернет има цели community-та, където се регистрираш, описваш заниманията и интересите си и си намираш pen friends. Пробвали ли сте? Не помня опитах ли, и не ми се получи, или така и не се престраших… Но ми се пише, хора!

Да си чатим в интаграм не е същото; да се добавяме като приятели във фейсбук – също. Блогът и мрежите около него са ме срещнали със страхотни хора, някои от които абсолютно спокойно мога да нарека приятели. И това е повече от страхотно!

 

Преди време ви споделих, че започнах да си изкарвам дигиталните снимки в албумче. Редовно слушам грамофонни плочи вместо you tube/spotify (добавете ме и споделяйте плейлисти и музика, моля! без идеи съм.). Ще ми се да възвърна още една нова стара практика в ежедневието си и да я превърна в традиция. Да си пишем писма и да описваме какво сме правили тази седмица, и какво ни е усмихнало днес. Без емотикони, без хаштагове. Да чакаш трепетно отговор отсреща, и да отдлеиш нужното му внимание, вместо просто да seen-еш или кникнеш два пъти отгоре му.

С мен ли сте? Пишете ми тук, на имейл, в инстаграм или фейсбук, или където ме откриете, за да си разменим адреси за кореспонденция. И междудругото, все още колекционирам туристически картички. Vintage is the new black!

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

 

(4) Comments

  1. Нели Гешева says:

    Прекрасна идея много трогателно!!! Браво!

    1. thriftsheep says:

      Благодаря ти, Нели! Твоето писмо вече пътувааа :))

  2. Росена says:

    Ради, може да пробваш с пощенски картички – https://www.postcrossing.com Аз лично изпращам всеки месец по минимум една, избрана на случаен принцип до случаен получател от сайта. Не е много за сприятеляване, но пак можеш да пишеш и да споделяш, а и е много зареждащо да получаваш картички от различни краища на света.

    1. thriftsheep says:

      Това звучи супер също! Благодаря <3

Leave a Reply

Your email address will not be published.