АВГУСТ (лично творчество)

Прекарвам няколко дни в града. Прибирам се, за да замина. Изтупвам пясък от сандали и чанти и разглеждам предстоящи маршрути. От всички разкази и стихетворения в личния тефтер, 80% са написани през лятото, и то в мига на неговото залязване. “Август” е от 2016 и ето, че намери място тук. Пък да видим.

 

Лято е.
Повече не ми трябва.
Да съм тук и навсякъде.
Лятото е такова
самотно,
единствено,
весело.
И усмивката на лицето ти сутрин
Тя също е лято.

Лято са разтопените ледчета в безалкохолни коктейли,
семки по пейки
и фасове, заровени в пясъка.
Лято е да ядеш домати и сирене
и да катериш дървета за джанки.
И череши може понякога.
Зависи от момичето с къса пола
и небрежно сплетени плитки,
което осмисля август-а ти.
Лято е плисъка на вълните
и да си осветяваш с пълнолуние.
Лято е да псуваш градския
и да хващаш стопа за някъде.
Лято е изгревът да става приятел.
Да изгориш на раница
и да си носиш ракия „за дезинфекция“.

Лято е да си навсякъде
и никъде
едновременно.
Да крадеш слънчогледи
и да няма значение, че в джина ти няма лимон.
Кафето е дълго,
за да ти стигне за дългия ден.
Музиката е тиха,
и животът е като за последно.
Последна цигара,
последен секс,
последно кафе
(с тъпо късметче!),
с последна бутилка,
последния рейс за града,
като последни думи
и последен сън.
Сънуваш, пиеш, живееш.
Поглъщаш лято на екс,
и животът, нали, е като за последно.

Лято са семките на динята.
Лято са изсветлелите ти коси.

Лято е песента ти,
която тананикаш цял ден,
но не успяваш да измислиш коя е.
Е на езика ми беше!
Отплеснах се.
Та, складирам си лято.

Лято е.
Кътам в джобовете, да си имам за после.
Открадвам косъм от плитката ти,
тъпото кафено късметче,
номера ти върху салфетка
и половин жълъд, който намери.
Август е. Като за последно.
А от джанките и черешите
остава само
ракия и сладко.

          Р.Б.

31.07.2016

Leave a Reply

Your email address will not be published.