ИМАШ ПОЩА! – UPDATE ПО ИНИЦИАТИВАТА С ПИСМАТА

Вероятно знаете, че през лятото на 2018 г. се амбицирах и започнах една стара нова инициатива. Предизвиках вас, читателите на блога, и последователите ми в Инстаграм, да възродим една добре забравена традиция. Да си пишем писма, да споделяме на лист хартия как ни е минал денят/седмицата/месеца, трепети от изминали пътувания и предстоящи изпити. Още в първите редове ми споделяхте колко мило и носталгично ви е станало, че отново хващате листа и химикалката, или пък че никога не сте го парвили като деца и сега успявате да си наваксате.

Виж: Vintage is the new black: ТЪРСЯ СИ ПРИЯТЕЛИ?!

Равносметката: повече от 6 месеца по-късно в адресника си (има ли такава дума?) имам контактите на 20 души, от които активна кореспонденция водим с 8-10.

На всеки 2-3 седмици се отбивам в Централна софийска поща, нося едни цветни пликове, с които са ме запомнили служителките там. Докато бях в Лондон и имахме day off в Camden Market, прекарахме сигурно около час в един от индийските магизини, където с полуадашката ми румънка си купихме комбо красива хартия на листа с пликове. Е, водеха се Traditional Wedding Set, ама пък пасват чудно на писмата ми от ноември насам – а и са богато попили автентичния аромат, хаха. Сега съм си поръчала нови от ebay и нямам търпение да пристигнат! А имаше и няколко готини попадения в стил reduce reuse recyle, когато получавах писъмца на гърба на схема за сглобяване на диван или опаковка от шоколад.

 
 
 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

Публикация, споделена от thrift sheep | Rada Boneva (@radah.b) на

По някои пъти си пишем по половин страница, друг път  – по 4 листа. По Коледа си разменяхме сувенири и подаръчета, а когато някой пътува – се отбелязваме с по някоя и друга картичка или фотос. За да не се залутам излишно, даже си водя таблица с дати на получени/изпратени, с интересите на човека и нещо, което ми е направило впечатление сред писанията. Така се “срещнах” с влогъри, блогъри, фотографи, танцьори, учители, инструктори по йога, студенти от моята специалност дори!

Правя ъпдейт, защото искам да изразя колко благодарна съм!

На онези, които ми се вързаха на акъла – най-вече на непознатите, защото е малко по-различно. Е, от друга страна, когато си виждал човека онлайн – чрез историите му в блог/влог, в снимките му в инстаграм, вече си “надникнал” в света му и можеш да започнеш поне със small talk, макар и на лист хартия. Оценявам старанието на всеки и знам, че човекът срещу мен наистина е седнал и е отделил от времето си (било то и по време на лекции – вие си знаете кои сте 😀 ), за да си каже каквото му е на душата. През известен период от време вечер, когато се прибера и целият ден е зад гърба ми, си правя традиционния чай, пускам си музика от спотифай или грамофона и пиша като възрожденски будител. По много и често едно и също (едни и същи неща ми се случват, а различни хора го четат), понякога се обезкуражавам, защото вътрешно се усеща като монолог или някакъв дневник, който обаче знаеш, че все пак ще бъде прочетен.

Липсваше ми тази малка радост! И да чакаш писъмцето с трепет, да усъвършенстваш разшифроването на чуждия почерк дори. Да ти стане мило като видиш, че другият се е постарал да пише в различни цветове, да сложи стикер или да ти нарисува нещо.

Ще ми се даже да разменя адреси на някои от участниците, за да се завърти предизвикателството и извън моя кръг. Виждам, че някои хора имат допирни точки, и биха се харесали – нещо като феята на писмата или pen friend сватовница. 😀

 

 
 
 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

Публикация, споделена от thrift sheep | Rada Boneva (@radah.b) на

 

 
 
 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

Публикация, споделена от thrift sheep | Rada Boneva (@radah.b) на

Иначе всеки е добре дошъл в нашия малък oldschool свят – съживяваме селски пощи, ангажираме баби и родители, ходим по пижама до кварталната поща в събота сутрин, редим се на дълги опашки заедно с адвокатски дружества и данъчни. Предизвиквам ви и вас: да поискате точния адрес на приятел и да му изпратите картичка за рождения ден или следващия път като отидете в Солун, Париж или Мадрид. А ако вземе, че ви хареса – напишете им някой и друг ред. Или пък на мен – пишете ми в някоя социална мрежа, за да ви дам адрес :))

p.s. Ако решите да се включите, ще се радвам да видя и хаштаг –  #милонепознатодругарче и #vintageisthenewblack <3

Твой приятел вечен,
Весел Патиланчо

Последвай ме: Facebook // Instagram

Leave a Reply

Your email address will not be published.