14 НЕЩА, КОИТО НИКАК НЕ ОБИЧАМ

Реших, че думата “мразя” носи твърде много негативен заряд, а предпочитам да си я спестя, когато мога. Все пак има неща, които мразиш, но има и неща, които не харесваш, не ти се нравят, но.. се търпи в някакви граници. Или пък не?

В седмицата и месеца на любовта, за пореден път няма да празнувам Св. Валентин, нито Трифон Зарезан, ноооо не смятам да влизам в излишни подробности защо. Всеки знае, че любовта се доказва и показва ежедневно и не ти е нужен един-единствен ден, за да се докажеш пред света или половинката.

Наскоро не съм ви бръщолевила случайности, така че използвам случая да споделя някои неща, които може би не знаете за мен. Статиите с факти и въпроси и отговори понякога ми идват леко егоистични, но неведнъж съм заставала зад осъзнатото и смислено блогване. Е, днес – поредна доза #радинивълнения и 14 от нещата, които не мразя… но много много силно не харесвам.

  1. Измислените празници и маркетинговите стратегии покрай тях.
    Празниците тип “ден година храни” не са моето нещо. Практикувам осъзнатост в това отношение отдавна, и ако ви е любопитно, прочетете и за моя абитуриентски бал, на който не отидох. 
  2. Чалга.
    Не толкова музиката, колкото манталитета. Казвала съм и преди  – на някои хора след втората чашка не им пречи, на мен ми пречи двойно повече. Цялата “култура” на музиката и приходящото поведение от дете ми въздействат даже агресивно до степени, в които не мога да се позная. Модата, облеклото, грим, дискотеките и прическите са само част от цялостната картинка. 
  3. Лук
    Понякога слагам червен лук в салатата, или запържвам лук, който после пасирам в супата… но с пресния лук и чесъна нещо не можем да се разберем.   
  4. Да се заседявам на едно място
    Дай ми да обикалям! Града, страната, света. От малка мнооого пътувах с нашите, като най-често знаехме единствено посоката. Все по-рядко тръгвам без ясен план, но със сигурност знам, че стоенето вкъщи е нещо, от което имам нужда, но за малко.
  5. Да говоря за веганството си.
    Може тук да споделям рецепти, да подготвям книга за трениращи вегани (упс, издадох се!), да обикалям такива заведения и да качвам съответните снимки..но истината е, че хич не обичам да говоря за това. Смятам се за “недосадна веганка” и не мисля, че дължа обяснение на когото и да било защо и как съм избрала този начин на живот, още по-малкото да го натрапвам на останалите. Мисля, че можем и умерено мълчаливо да даваме пример, без да го превръщаме във фикс идея. 
    Обещавам някой ден да повдигна темата, това е сред често задаваните ми въпроси.
  6. Хора, които не ти влизат в положението.
    Всеки е на този свят не само със своите малки и големи проблеми, но и с ежедневните си интереси, работи и задължения, и са нужни толерантност и разбирателство, за да съжителстваме успешно и да поддържаме приятелства и работни/ семейни отношения във времето.
     
  7. Да гладя.
  8. Да си забравям главата навсякъде. 
    Способна съм да се разсейвам и да сторя 101 бели, сред които да си губя нещата из целия град, да ме обират или да забравям вещите си.
     
  9.  Гербери и лалета в тонове ненужни целофанчета.
    Ъъх, не само 14.02, но и 08.03 идват, така че подарете цвете в саксия, или цвете от плат, или в краен случай – красив букет, но поне да  е естетически издържан, плийз.
     
  10. ..Това, че сме толкова зависими от електрониките и социалните мрежи.
    Опитвам се да редуцирам висенето си в нета, но работата ми на 90% се основава именно на тези неща и е просто невъзможно да се “отърва”. Което пък е и свързано с друг аспект: това, че през последните години въобще не чета толкова, колкото преди. Обажавам книгите и имаше добри стари времена, в които успявах да прочета поне по 1 книга на седмица.
     
  11. Да гледам филми.
    Изненада? Ами, напрягам се, а и нямам търепнието да гледам филми. Гледам сериали, и то все повече със скоростта от “едно време”, но за разлика от театъра, където предпочитам задълбочен сюжет и сериозност, когато си пусна Netflix или друго, предпочитам да се развлека с нещо неангажиращо и кратичко. 
  12. Немотивирани и мрънкащи хора.
    Добре де, и аз мрънкам много. Тюхкам се, оплаквам се на близките си, нерядко си поплаквам, но и треньорът ми по лека атлетика ме беше усетил – “Ааа няма тикива работи! Познаваме се вече, аз знам, че мрънкаш, но после ще го направиш.” – Явно това е част от процеса за мен самата.
    Но недоумявам как някои хора се оплакват от живота си, от средата, от събитията в живота си, а не правят нищо, за да променят това. Промяната идва от нас самите – действай! Изследвай, с проба-грешка ще откриеш твоето нещо, практикувай хоби или открий ново такова; смени работата, гардероба или жената ако трябва.. Когато започнеш да виждаш промените, тогава идва и истинската мотивация.
  13. Математиката и сродните науки.
    Ирония ли е, че работя с гениите на България  по природни науки? Самата аз завърших гимназия, в която кандидатствахме без математика, а нея учехме едва до 10 клас. 2 и 2 не мога да сметна, но се успокоявам, че силните ми страни са в други измерения.
     
  14. Неграмотността –
    Във връзка с казаното накрая на горното… Абстрахирам се от възпитание, образователна система и др. Тук визирам неграмотността на писане и говорене. Способна съм да “отследвам” някого в мрежите, и то само заради неспособност за правилно боравене с думите, правописа и пунктуацията. Не съм безгрешна, но съм доста голям Цербер в това отношение. Ще спомена само, без да е хейт, че пред “че” във “въпреки че” няма запетая, или пък “заимствано” и “сякаш” се пишат без “в”, “впоследствие” – заедно, а “десетгодишно” с цифри, е с тире – “10-годишно”. Все си мисля, че ако имаме претенции за позиционирането ни, е редно да знаем кога се пишат пълен и кратък член, кога е “някой” и “някои”, “който” и “когото”, и още всякакви подобни.

Live long and prosper,

thrift sheep

*Както се оказа, не от всички се възприе добре поста ми, в комбинация със снимките от берлинския мемориал. Надявах се, че ще си проличи символичното използване на сивите плочи с червените надписи. И  където обикновено девойки чупят стойки. Във всеки случай не искам да омаловажавам историята и да се правя на велика.