КОЛКО СТРУВА ДА СИ ZERO WASTE?

Често ми задават въпроси от сорта на “ама то това не е ли скъпо”, или хората се оправдават с това, че нямат финансовите възможности да си мият зъбите с бамбукова четка, например. Истината е, че въпреки че темата е понашумяла, някак това да се води този лайфстайл все още се счита за един вид лукс, поне по нашите ширини. А въобще не е така 🙂

Както не е скъпо да си веган (ако не се храниш изцяло в ресторанти, де…; кило месо струва мнооого повече от кило боб, леща и ориз, взети заедно, но за това ще говоря друг път) – защото така често ме питате,  не е ли скъпо и това да си природосъобразен. Даже напротив. Това, че се “лишаваш” от някои неща или продукти в опаковки, че ползваш алернативи, със сигурност не се отразява пагубно на месечната заплата. И реших, колкото и да не ме бива в математиката, да извадя някои груби сметки за това колко струва да водиш лайфстайл за минимално генериране на отпадъци/ или така популярния термин zero waste.

Спомням си, че аз самата в училище, когато се научих да пия вода (имах доста сериозни проблеми с това), започнах да си нося шише, което да пълня отново и отново, само защото наистина не ми се струваше рентабилно да давам толкова пари за бутилки вода, когато съм на ограничен дневен бюджет. Тогава не съм се замисляла за количествата пластмаса от тези бутилки, а съм го правила от финансова гледна точка и съм преизползвала пластмасовата десетки и стотици пъти. А вкъщи редовно пълним туби от някой от софийските извори, където е абсолютно безплатно да си наточиш вода.  В столицата често и чешмяната вода е супер за пиене и това пия аз най-често или моля да ми сипят tap water, в чужбина даже те питат. Грубата ми сметка, ако пиеш по 1,5 л. купена вода всеки ден от годината – даваш по около 320 лв. на година, ако бутилката е 0,90 лв., да речем. Въобще не коментирам вредните емисии, които се отделят от гореща вода, сипана в пластмасова бутилка, и после слънчевите лъчи, които среща при заседяване на рафт в магазин… Но да не издребнявам – what’s once seen, cannot be unseen 🙂

Вж. LOW WASTE LIFE: КАКВО НАУЧИХ ДО МОМЕНТА

Спомням си също, че на лекцията на Беа Джонсън в България миналата година я попитаха “Как убеди мъжа си и той да приеме и прилага твоята философия?” – жената просто му е изчислила месечните спестявания. Та и аз не крия, че го правя, за да ви покажа и тази страна на нещата.

♥  ♥  ♥ 

Какво #1: Да предположим, че всеки ден се храните на обяд навън и взимате кутии в офиса си – за всеки 5 дни по 0,20 лв. , това прави грубо 4 лв на месец само за кутии, които хвърляте веднага след като се наобядвате. Често към кутиите добавяме и прибори, които в супермаркетите са по 0,15 лв. на пакет – още 3 лв на месец, т.е.  те, общо с кутиите са 7 лв. месечно, което е  +- 80 лв. годишно (е, имаме отпуски, ваканции и т.н, но някои пъти взимаме повече от 1 кутия с храна, например салата и някаква манджа ) само за тези непотребни след 10-минутно ползване съдове. Дори да ги измиете добре и да ги оставите в кош за рециклиране, този тип пластмаса може да се рециклира само веднъж.

Решение #1: Кутии за многократна употреба.

Според размера и материала на изработка, могат да струват между 3 и 15 лв, като ще ви служат вярно месеци и години. Продават красиви метални, с отделения, а брат ми в началните класове в училище си носеше обикновени и шаренки за деца. В Икеа и домашни потреби има стъклени, но тъй като съм в движение и ми тежат, съм заложила на пластмасовите за многократно ползване. Имам 1-2- в офиса, когато реша да изляза за обяд или снак, и още няколко в различни размери у дома, когато си сготвя и си нося хапване от вкъщи. Мисля, че до сега не ми се е случвало да ми откажат сипване в мой съд, даже повечето пъти се радват, а на някои места правят отстъпки от цената. Само се уверете, че измерват кутията предварително, за да занулят теглилката и да не плащате допълнително.

Hint: Надникнете в сайта сипи.еу, където и вие можете да допринесете за разработването на карта със заведения, където са съгласни да ви сипят във ваш съд. Предупреждавам, че има някои, които отказват поради хигиенни съображения и забрани от по-висши лица.

♥  ♥  ♥ 

Какво #2: Торбите за пазар и зеленчуците. За да урегулират (уж) използването на по-малко найлонови торбички, започнаха да се заплащат. Е, в някои квартални магазинчета не се, там вече е въпрос на настояване от ваша страна. Аз винаги имам поне по 1 във всяка дамска чанта, за всеки случай.  Но пък когато е в квартала, тогава почти винаги знаете, че отивате на пазар, т.е. със съзнанието сте, че ще използвате поне 3 найлонови торби по 0,15 лв. и може би една-две по-големи от здравите, от 1лв. Да речем, че на седмица купувате стоки за 3 големи торби и около 10 от малките, което е около 15 до 18 лв на месец или около 180+ лв. на година.

Решение #2: Текстилни торби за многократна употреба.

Хората напипаха нишата и наоколо има доста творци, които шият и майсторят торбички във всякакви размери, за да ви улеснят седмичния пазар не само с най-голямата торба, но и с малките – за краставици, хляб, ядки, всякакви плодове и зеленчуци. Вкъщи използваме десетки рекламни торби, които получаваме като подарък от всяка конеференция, семинар или работно събитие – брандирани, които обаче често можем да перем и да не оставаме без хич. Аз пък съм развихряла въображението си и съм рисувала на гърба им, или върху самите тях с текстилни маркери. Ако решите да си закупите такива, често продават “чисти” за лев-два, или пък ако подкрепите някаква кауза или малък бизнес, са по 10-15 лв. /брой, може и по-малко.

Онези малки, прозрачни гадости в супермаркетите… убедена съм, че е трудно да накараш някого да си взима лимоните и да ги изсипва на касата директно, но пък все повече имаме “пробив в системата”, по мои наблюдения. Моята молба е поне бананите ги взимайте без торба, ананасът също. Слагате го на теглилката или на касата и няма драма, ако е без торба, на която да се лепне етикета, а върху самите банани отгоре, например.

Hint: Нишата се отвори дотолкова, че има изгодни комплекти в сайтове като alexpress и ebay дори. Винаги можете да потърсите в нета “upcycle” и ако не сте скарани с ръцете си като мен, да си спретнете торбички във всякакви удобни за вас размери  – да намерите ново приложение и да дадете нов живот на неизползвани у дома стари пердета, калъфки за възглавници или чаршафи. Което ще ви спести и ресурси 🙂

♥  ♥  ♥ 

Какво #3: Чашите за кафе или чай.

Когато си купувате кафе навън, не ви таксуват чашите като торбичките или кутиите, а според мен би трябвало. Въпреки че вече не излизам толкова по градинки, се случваше редовно да отидем в някой денонощен магазин и да поискаме обикновени чашки, които ни струваха по 0,05 лв. бройката, обаче нали съм си чалната, бях почнала дори на Народен да си нося своя и сефтосах един подарък за рожден ден с водка в порцеланова чаша, като пич.

Хаха, шегата настрана, споделяла съм ви, че тези картонените чашки не са точно картон, а са комплексен отпадък и са почти нерициклируеми. Ако пиете по 5 кафета на седмица и речем, че чашката се заплаща (на доста места, включително в Старбъкс започнаха да ти правят отстъпка, ако си носиш своя чаша) по въпросните 0,05 лв., това си е лев и повече на месец.

Не е случайно това, че започнах рубриката “Rada’s ReduceReuseRecycle” именно с кафето – защото за мен ритъмът на деня и всичко започва именно с него. Тогава ви споделих, че “Пием средно по 1-2 кафета на ден. Това прави 2 250 000 000 еднократни чаши за кафе в света.” За ДЕН!

Решение #3: Има всякакви чаши за многократна употреба – бамбукови, пластмасови, метални термоси и канчета, стъклени дори. А цените варират от 7,99  докъм 30-40 лв. Е, понякога и с обикновена керамична чаша до кафето под офиса става, стига, разбира се, да има желание 🙂

Hint: Кафето и чаят са в пъти по-вкусни без излишните токсини, които се отделят от допира на гореща напитка с пластмасата.

♥  ♥  ♥ 

Какво #4: Четки за зъби.

Знаете, че е добре четката да се сменя на всеки приблизително 3 месеца. Тук въобще не коментирам излишните опаковки, които идват заедно с тях. Ако обичайно даваме по около 3 до 10 лв. на всеки няколко месеца, това прави най-малко 12 лв. на година за четки за зъби, които захвърляме и не се замисляме.

Решение #4: Бамбуковите четки стават все по-достъпни. Наскоро даже  ги мернах и из аптеките, Не е случаен този материал – това е най-бързо растящото растение, пораства с около 20-30 см. на денонощие. Преди наистина четките струваха по 8-10 лв., но търсенето увеличава предлагането и сваля цената. Добър пример за достъпни бамбукови четки са тези на Green Revolucia – по 3-4 лв, или тези на Zoya по 5 лв. Аз в момента ползвам продуктите на българите Nordics, цената й бе около 6 лв.

♥  ♥  ♥ 

Какво #5: Грижата за коса.

Жените ще ме разберат, а на мъжете им е (почти) все тая какво си слагат на главата. Ако една опаковка с шампоан е средно 8-12 лв, ползваме по 1 опаковка на 2 месеца, приблизително… то твърдите шампоани са доста икономични и се равняват на 2 стандартни опаковки.

Решение #5: Естествено, има много рецепти за домашни шампоани, но често се случват да запушат канала, затова пък има такива в стъклени опаковки, а твърдите шампоани и балсами също станаха доста достъпни у нас, вече не само онлайн, но и по дрогерии.Ето няколко варианта:

  • на Морава – 14,90 лв
  • на dm – мисля, че беше около 10 лв.
  • на Сапунена работилница – 7 лв.
  • серия шампоани на Lush – 19 лв. (по-висок ценови клас, а пластмасовите им опаковки от козметика са рециклирани, и можете да занесете стари за refill)
  • открих и ето тези руски, но тях не съм тествала, просто споделям;
  • тук споделих впечатления от продуктите в стъклени бутилки;

♥  ♥  ♥

Какво #6: Всякаква грижа за лице и тяло.

Жените хвърляме адски много средства за козметика – къде нужна, къде не. Аз поне съм свела моите до минимум, и ползвам един фондьотен, един молив и една спирала, които купувам на няколко месеца А ако имам избор от много видове от тях, продуктите са отворени и изветряват. Е, пробвала и съм и немалко домашни рецепти, но най-често просто се придължам към стъклени и бамбукови опаковки.

Няколко лесни смени за по-малко отпадъци за неща, които така или иначе използваме:

  • Клечки за уши: дори дрогериите започнаха да произвеждат такива с биоразградими клечици, или пък с дървени такива. Цената отново е достъпна, около 3-6 лв. за стотици бройки.
  • Тампончета за грим: обикновено жените използваме около един цял пакет или повече на месец, което се равнява на минимум 2-3 лв. месечно или над 20-25 лв. годишно за памучни тампончета. Аз си поръчах от ebay текстилни такива, които се перат лесно след ползване, а цената им бе около 2-3 лв. също… но не са стотици, а 3 бр. и се ползват многократно. Есествено, можете да си измайсторите и свои и да ги поддържате чисти. 🙂
  • За “онзи период” от месеца ще пиша скоро, но и тук има подходящи алтернативи, които пестят не само средства, но и отпадъци.
  • Замяна на пластмасовите четки и гребени с дървени такива – цената е почти същата, но зависи и от точния дървен материал, от който са направени. По хендмейд базари съм срещала мацки, които рисуват върху такива четки, така че подхвърлям една идея за готин подарък 😉
  • Дори в големи супермаркети забелязах чували за смет от биоразградим материал, които са на по-достъпни цени от онези, които мернах онлайн. Някой ми беше изпратил и биоразградимите си торбички за кучето, а цената не бе в пъти по-висока от стандартните чувалчета.
  • Например насипните бадеми или сурови миксове от ядки са много по-евтини от пакетираните, които в супермаркета са на безумни цени за по 100-150 гр. Аз лично се запасявам со по 300-500 и пр. грама и си ги складирам в буркани. В магазините за ядки и за кафе има вече какво ли не – от там купувам всякакви семена, подправки, чиа, киноа, овесени ядки, че и даже чай, а цената някои пъти е наполовина.
  • Ползвам приложението cardbox на телефона си, където съм въвела основните си карти за отстъпки в магизини, и ми чекират баркода на касата, без да нося пластиките в портфейла си.

 

 
 
 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

I’m a tiny human with big dreams 💚 именно защото вярвам, че капка по капка вир става, и че промяната идва от нас самите – от индивид към друг, докато се превърне в маса и съответно вече е способно да рефлектира… Под предишната ми подобна снимка тук се получи интересна дискусия. И имам предизвикателство към вас, с риск да се слея с тълпата, която започна да говори за отпадъци и устойчивост. В стори качих темплейт за три обещания, три неща, от които искате да се откажете тази година. Да споделите и три неща, които са в разрез с природата, но вече са зад гърба ви. 😊 Е, аз имам доста голям напредък за себе си, но уви, не и за околните. Споделяйте ми своя опит и малки стъпки към големи дела с #НеМерсиНосяСи 💚 тук на снимката са част от нещата, които използвам ежедневно в zero waste / low impact живота си – твърд шампоан, натурална паста за зъби, паста таблетки за пътешествията, твърд дезедорант, олдскул сапун, торби за пазар във всякакви размери, мъжка самобръсначка с ножчета и др. Ами ти? 🤗 ————————————————- #нулевиотпадъци #безпластмаса #zerowaste #zerowastecosmetics #zerowastehome #plasticfree #lowimpactmovement #lowimpact #trashless #zerowastelife #zerowaster #zerowastestarterkit #zerowastekit #savetheplanet #thereisnoplanetb #sustainability #sustainablefashionblogger #NoThanksIBroughtMine

Публикация, споделена от thrift sheep | Rada Boneva (@radah.b) на

♥  ♥  ♥ 

Мога да смятам и още и още. Бих направила и по-точни изчисления, бих пресметнала колко точно пести едно семейство на година, ако използва алтернативи на продуктите за еднократна употреба, но просто не мога, и дори калкулаторът не помага. А и не е нужно.

My point was, че с малки стъпки всеки ден успяваме не само да помагаме на природата и на Земята (та тя ни е дом, под ягодите!), но и да пестим средства. А това си е мотивиращо, поне за мен е било, не знам за вас. А вече с течение на времето, когато ограничаваме употребата на еди-какви си и еди-какви си стоки, намаляваме и консуматорството. Питаме се “наистина ли имам нужда от това?” – това ограничи значително глупостите в гардероба, хладилника и тоалетката ми. Естествено имам още крачки да извървя по този път, но тук е моментът да отбележа и в блога едно нещо, което ми носеше усмивки седмици наред.

В инстаграм (а и фейсбук) започнах едно предизвикателство с #НеМерсиНосяСи, в което всеки споделяше по 3 неща, които прави за по-екологично съобразен живот и по-малко отпадъци, и 3 неща, които иска да промени в това отношение през тази година. Страхотно и вдъхновяващо бе да видиш как всеки се бори със своите малки, ежедневни каузи, и преследва целите си – за едни това, което вече е факт, е в to do list-а на друг. И в това няма нищо лошо! Гордея се със всички вас <3 Скоро ще продължим с предизвикателството 🙂 Твърде дълго стана всичко тук, може би защото отдавна не съм писала в блога.

Като обобщение банално ще кажа: ИМА ЛИ ЖЕЛАНИЕ, ИМА И НАЧИН! 🙂

 

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.