СРЕД ВЕКОВНИТЕ ГОРИ В ПЛАНИНАТА ОГРАЖДЕН С WWF BULGARIA

Неотдавна в разговор стана въпрос за това преживяване, за което ще ви разкажа днес, в което накратко ходих да тичам сред вековни гори, докато снимахме филмче (виж долу) за WWF Bulgaria през 2017 г. Попитах ви дали ще ви е интересно да споделя повече впечатления, и… ей ме на.

И ненакрактко: По неведоми пътища участвах в проекти с хора именно от WWF, и когато ме поканиха за този филм, приех на секундата. Стане ли дума за спорт + опазване на околната среда, няма и питане. Може би знаете, че се занимавах с лека атлетика. Не съм била най-бързата на света, но започнах сравнително късно да спортувам и бързо-бързо напипах бягането като “мое нещо”. Впоследствие бъдещите ми треньори ме забелязаха и поканиха да тренирам с тях, което си беше сбъдната мечта, но неосъзнавайки, че ми е било мечта до този момент. Ходех на състезания и продължих и в отбора на Софийския университет, но другите интереси, следването и работата ме завлекоха и оставих атлетиката на заден план. За сметка на бягането сега, за кеф, от време на време. Последва и контузия, която ме извади от строя за дъъълго. 

Спортният хъс малко ме тормозеше.. и, честно казано, се чувствах леко неудобно в такава среда. Вместо да ме нахъсва, съревнованието ми действа(ше) по обратния начин. Бягането по писта е едно, но винаги повече ме е влечал трейлът, или поне някакви по-поносими разстояния за тичане върху негладка настилка.

Да, това съм аз

Отклоних се, но все пак е някак свързано с темата.

Планината Огражден се намира точно там, където се срещат България, Сърбия и Гърция, а по-голямата й част всъщност се разпростира именно в Македония. В родната част, наоколо е Петрич, и куп малки, почти обезлюдени селца. Дълго време районът е бил гранична зона, и поради този факт природата е непокътната, а дърветата са на по 200-300 г. Започнала е сеч, и хората са се обърнали към WWF, които работеха съвместно с местната администрация по въпроса да направят местността защитена зона и да опазят тези вековни гори.

Бяхме отседнали в къща за гости в село Боровичене, което бе и отправна точка за път / пътека, дълга 30 км. Нашата задача бе да представим тази малкоизвестна дестинация като достъпна, интересна, подходяща за семейства с деца и уикенд разходки и преходи, но и за спортове като горско-планинско бягане и колоездене. И чудно място за отдих и отмора под дебелите кестенови сенки. Съвсем съвсем наблизо до село Гега бе и Чуриловският манастир “Св. Георги” от XIV в. и възстановен XVIII в., лежащ самотен на един хълм, и напомнящ Света гора, така и забелязван отдалеч.

Има някаква магия да си сред девствена природа, където си заобиколен само от планински масиви на хоризонта. Задръстванията прави бавното магаре с копа сено пред теб, защото пътеката е тясна, а регулировчик на пътя е костенурката, пак там. Неизвестната планина Огражден на юг граничи с Беласица, а на изток – с Пирин. Заедно с растителните видове, снимахме и животинските, на които попаднахме. Две коли екип – дендрохронолог, експерт по дърветата, семейство велосипедисти с две деца, мениджър и оператори. За два дни в най-югозападната част на България (планинският масив се разпростира и отвъд границата), избегнахме нечовешките августовски жеги ала Деветте кръга на ада, и снимахме по залез и по изгрев слънце.

Когато си мислех, че дългият ден е приключил и е време за сън, в къщата за гости ни очакваха пременени в носии местни баби. Бяха ни подготвили специална музикална програма с автентичен фолклор от региона, и печено чеверме. А Рада си е свикнала, и си носеше броколи от София, много ясно си спомням 😀 Сънят продължи едва няколко часа, когато още по тъмни-тъмни нощи се натоварихме екипирани, за да посрещнем изгрева на върха. Снимала съм неща, но до този момент не ми се беше случвало да ме снима телефон в краката, камера отпред и камера в гръб, и дрон отгоре 🙂 Не съм тичала всичките 30 км., разбира се, но беше истински кеф да се наслаждаваш на ранната роса, розово небе и свеж утринен папрат.

Снимачният ден по същество бе приключил към 9,30 – 10 ч., а слънцето тепърва се доказваше пред нас. Щастието бе истинско, когато в гореспоменатия средновековен храм ни посрещнаха с леденостудени диня и пъпеш!! И животоспасяваща сянка под дебелите, каменни зидове. 🙂 А денят предължи с опознаване на региона и един доста приятен маршрут до Лешнишкия водопад, недалеч от град Петрич. Пътеката отне не повече от 40-50 минути, мястото бе подходящо и за деца – освен хлъзгавите и стръмни камъни, по които се слиза съвсем до подножието на водопада.

Това пътуване бе много по-вълнуващо и различно от всички до сега – не само заради бягството по средата на седмицата и снимките от всеки ъгъл, правейки нещо толкова любимо за мен, но и компанията, и каузата. Местните пък ни посрещнаха толкова топло и радушно, че няма как да не поискаш да се върнеш! Табелки има, но винаги можете да питате местните, които с радост ще ви упътят / разкажат това-онова. 😉 Макар и да са минали почти две години от тогава, дестинацията и планината си остават все тъй непознати, а пък идеята за уикенд разходка на тишина и диво спокойствие, е причината да ви я покажа и подшушна днес. Интересно ли ще ви е да ви разказвам още такива места?

И малко полезно инфо, взето от нета:

  • В българската част най-висок връх е Билска чука (1643,6 м), отстоящ на около 2 км северно от село Баскалци.
  • На името на планината е наименуван залива Огражден (Ograzhden Cove) на остров Ливингстън, от архипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
  • Други села наоколо освен споменатите Гега и Боровичене, са Чурилово, Баскалци, Драгуш, Долене, Зойчене и др., често разположени съвсем близо едно до друго.

Какво прави WWF България за старите гори?

  1. Установяване, картиране и популяризиране на оцелелите стари гори в България;
    2. Промени в горскостопанската нормативна уредба, които да гарантират опазването на стари гори; идентификация и адекватно управление на гори с висока консервационна стойност и отговорно стопанисване на горите;
    3. Въвеждане на иновативни механизми за запазване на старите гори, чрез недопускане на човешка намеса и съответно компенсиране на собствениците им за пропуснати ползи;
    4. Информационна и образователна кампания за повишаване на обществената осведоменост и ангажираност относно значението, ролята и състоянието на старите
    гори.

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.