BLAGICHKA – ПЪРВИЯТ РЕСТОРАНТ С НУЛЕВ ОТПАДЪК В БЪЛГАРИЯ

Преди две седмици (мале, как лети времето, докато обещая да разпиша!) присъствах на официалното откриване за колеги и приятели на първия ресторант с нулеви отпадъци в България. Следя проекта отдавна, и да стъпя в реновираното за целта място в бонбонени пастелни цветове и внимание към детайла – бе почти нереално. Заведението отвори врати за посетители, и се явява естествено продължение на кухнята с кауза, функционираща последните години онлайн или чрез кетъринг. С радост разпитах създателката Блажка Димитрова за подробности. Последователите на zerowaste лайфстайла у нас я познават добре.

“Миналата година осъзнахме, че това е следващата стъпка, това е, което искахме – пространство, в което да можем да посрещаме и гости, за да им разказваме какво правим и как постигаме нулевия отпадък. Почти година и половина ни отне преминаването от кухня в ресторант с нулеви отпадъци – пътят бе много дълъг и понякога мъчителен, но успяхме.”

Замесени са и моите любими дами от Дизайница и готините хора от Икеа, само това ще спомена.

От личен опит зная какво е да пазаруваш за кухнята си без отпадъци. Предизвикателството да измислиш седмично меню в този дух, и да импровизираш, когато си на път или в движение в града. Е-же-дне-вно! За някои може да е напрягащо, аз вече съм му свикнала. Но да движиш цяло заведение с отговорност към природата е вече висш пилотаж. Мечтата ми е някой ден да отворя свое собствено заведение. Но докато това се случи, надявам се количеството генериран отпадък драстично да е намалял в тези среди?

От Blagichka може да си хапнете предложения от обедното меню – на място или чрез доставка. Спокойно, поръчките идват в кутии за многократна употреба – срещу съответния депозит. Nice, а? Можеш и да пресипеш в свой съд при доставката, или да оставиш свои собствени кутии. Менюто пък е няколкостепенно – винаги салата, едно-две основни, и десерт. И за веганите са помислили, а сигурна съм, че няма да откажат, ако помолим да спестят някой продукт. Всичко е свежо, приготвено на място в деня, и с не какви да е продукти. Знаете, че малко съм взискателна към тези неща. А как обичам места, в които “полуфабрикати” и “сламка” са забранени думи! Всеки ден споделят какво е дневното меню – често включва кишове, палачинки, рибни, месни ястия, някой мъфин или торта, че и сурови дори. Кафе, чай…стандартните неща.

“В самото начало приготвяхме само сладки неща, хората обаче търсеха и солено, днес вече предлагаме всичко от сладко, солено и сурово до дизайнерски менюта, специално подготвени за конкретни събития. Залагаме на български продуки, с проверено качество и произход, избираме свежи пред консервирани храни.”, споделя Блажка.

Само дето всичко, което минава през кухнята като опаковка се преизползва, или идва в собствена кутия, буркан или торба за многократна употреба. Точно както ние, ентусиастите, пазаруваме – щом те могат, защо ние да не можем. Каквото не се оползотвори – отива в металните кошчета за разделно събиране на стената. Останалото от хранителните отпадъци (без месо и млечни) отива в компостера наблизо. Той пък вече е придружен от подробни инструкции за употреба, но още от преди това жители на квартала (Дианабад) се включват и се задават отдалеч, носейки бананови обелки, парчета тиква или яйчени черупки. Размерът на компостиращата станция е голям, така че има още време, докато се напълни отделението, за да започне използването на втората му половина. И неприятна миризма липсва, ако обемът ви притеснява… Резултатът накрая, след грижливото разбъркване и постоянното допълване, е естествена почва, която може би ще облагодороди градинката, в която се намира.

Всеки, който се е опитал да живее природосъобразно и да трансформира пътя на отпадъците си чрез навици, няма как да не се е сблъсквал с черногледството на българите. Скептицизъм, граничещ с подигравки, намръщени физиономии, когато ти просто се опитваш да не вредиш на Земята. Попитах и Блажка как се справя с предразсъдъците в това отношение: “С отварянето на заведението най-трудно се оказва да се убедят всички, че такова заведение е възможно да съществува. Не крия, че и при нас се случва да се появи някоя опаковка, която не успяваме да преизползваме, но тогава задължително я рециклираме – в заведението имаме и мини рециклираща станция. И въпреки този 1% отпадък, който рядко генерираме, постоянно приканвам всеки, който желае, да заповяда, за да види как реално се случват нещата.”

Не пропускам да спомена и мисията на “Благичка – кухня с кауза” – освен опазването на природата. В ресторанта от самото създаване на кухнята преди три години работят младежи в неравностойно положение – така те развиват умения, трупат опит, и всичко това в една приятелска, приятна среда. Със сигурност социалната отговорност е още една допълнителна мотивация да посетиш мястото, ако все още не си.

Интересно ми бе да разбера и как Блажка съчетава устойчивия си бизнес с личния живот, майчинството и неправителствената си органзация. Оказва се, че именно щастието да правиш това, което обичаш, и то да те прави щастлив, е ключът към предаването, “заразяването” и на другите наоколо. Дъщеря й също много обича да прекарва време в кухнята и ресторанта. А през останалото време отделя внимание и на сдружение “Нулев отпадък”, на което е основател. Правят обучения по фирми, лекции в училища (разбери как вкарахме #НеМерсиНосяСи в СМГ) и видео материали, които да информират обществото за философията нулев отпадък. Всеки може да се включи в организацията, достатъчно е да драсне на фейсбук страницата им. А всеки месец се организират срещи с всички доброволци.

Ще ги откриете на ул. Крум Кюлявков 25 А, Дианабад
понеделник-петък: 09 – 20 ч., събота: 10 – 16 ч.

или във фейсбук и blagichka.com

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube

Leave a Reply

Your email address will not be published.