2 РАНИЦИ, 1 ПАЛАТКА, ТОРБА НЕКТАРИНИ, 5 ДЕСТИНАЦИИ

Докато се обърна, лятото взе да привършва. Истината е, че успях да вляза в летен режим едва след втори август. Няма проблеми, свикнала съм да е така – покрай университет и работа (разбирай няколкото ми работни места). Не се оплаквам, защото се уча да приоритизирам. Но когато ще почивам, ще е на бързи обороти и ще в стил препускане, за да не изтърва нищо.

Ще редувам село с град, море – с планина, билки в раницата – с пясък в чантата и обувките. 

Тъкмо си мислех, че приключенията тази година ще ме подминат, но авантюристичното ми подсъзнание набързо начерта маршрутите.  Първата половина на август бе посветена на любимото момче и лежерната почивка. Започна с премиера на книга в Родопите, продължи със случайно намерена от снимка екопътека с панорамна гледка към Разлог. През пресните смокини от дървото в двора, разходки из Капана, за да завърши с редуване на фрапе с джин на плажа в Арапя. Последното е задължителната дестинация за приятелските ни компании през последните 5 години. Едната обаче потегли на север към Иракли, но преди да се озова там трябваше да планирам друг маршрут.

Четири дни ми бяха нужни в София, за да пусна перални, да хапна нормална храна и да начертая разписанието на всички автогари от юг на север, за да пестя батерията.

Първа спирка: петък, Созопол. Последни изостанали квартири на едни баири, за които не съм подозирала, че съществуват в китното курортно градче. Водя брат ми на “Веселите палачинки” и дневно и нощно съзерцаване на безкрая от скалите в Стария град, най-любимото ми място на света. Събота е посветена на къмпинг Градина, (работно) парти на Кайта и редуване на алкохолни с безалкохолни коктейли в Ботаник. И една пожертвана книга в морските вълни междувременно. 

Един имейл идва тъкмо навреме. Решавам, че така и така ще пропътуваме прекрасния крайбрежен път от юг към север – отсечката между Бургас и Варна, защо да не съчетаем приятното с полезното?

Сутрешно пристигаме в Несебър, оставяме тежките раници и възприемаме ролите на туристи – оборудвани сме с аудио гайдове и глад за нови знания.  Не бях стъпвала в Несебър от много години – детските ми спомени са свъзрани с пролетни посещения по повод фестивал за авторска музика с китара. А градът през май е един, през август – съвсеееем различен. През 2002 и 2019 – също. Старият град обаче си е там от хилядолетия, част е от списъка на ЮНЕСКО вече повече от три десетилетия, затова лесно се потопихме в тази древна атмосфера. Завършила съм такава гимназия, преди години мечтаех да стана археолог по този повод, така че горещите камъни и средновековните църкви могат само да ме привличат. 

По покана на Audio Guide Bulgaria се разсеяхме от туристическите сергии със сувенири, вдигнахме поглед от битовите механи и лъскавите хотели, за да се потопим в историята на мястото. Компанията е първата, която предлага услугата у нас И на български език, което високо оцених – от опит знам, че лесно губя концентрация, ако ми разказват на английски или руски. Предимствата на аудио гайдовете са много, но най-много оценявам това, че сме независими от физически водач, когото трябва стриктно да следваш и слушаш. Сядаме на пейка пред “Св. Йоан Кръстител”, гледаме видеа на устройствата, спираме за снимка на всяка крачка, паузираме и спираме за презареждане и обяд в някое капанче. 

Видях Несебър такъв, какъвто всъщност не го помнех – с плажуващите на тънката ивица, с рояците щъркели, отлитащи на юг, и чайките, които наблюдаваха картофките ми с интерес. И най-вече – споделен с по-малкия ми брат. 

Цялата обиколка ни отне около час – час и половина, движейки се разбъркано по маршрут, зададен на карта. Позволих си да се водя по сградите и гледките, без допълнителен GPS на телефона. Не се възползвахме от дегустацията на вино, но определено посетихме всяка точка, маркирана като панорамна, подходяща за готини снимки тераса. 

Пет селфита, една веган торта и злополучни премеждия с поредния междуградски автобус, нашите приятели ни посрещат на разклона заИракли. Междувременно съм се отчаяла, че наоколо продават само алкохол и цигари, а не жизненоважните за мен банани. Докато в същия момент в свладкарницата влиза възрастен дядо, нарамил износено кантарче на кука и две кофи от сирене, пълни догоре с домашни грозде и нектарини. Щастието ми се усмихна 🙂

В къмпинга и любимата квартира под зведите времето е спряло. Лагерният огън, тихото групово четене на книги на хамаците под дебелата сянка, дори горчивото вино ми се струва най-сладкото на света в този момент.

Споделих лятото си и сякаш има още какво да видя и попия. Градският задух напира да влезе през прозореца на офиса. 

На шега приех “Вземи брат ти с теб”, а пък то взе, че все пак добре ни се получи. Попитах го изморен ли е, и “Ако спретна пак такова пътешествие, ще дойдеш ли?”, последва категорично “ДА!”.

*Публикацията е в партньрство с Audio Guide Bulgaria. Опознай България и ти, като грабнеш някой от аудио маршрутите им за София, Пловдив или Рилски манастир. Пък кой знае – може да се срещнем по пътя!

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube

Leave a Reply

Your email address will not be published.