Обожавам да пътувам! Още повече обожавам алтернативните турове. Рядко ще ме видите на върха на някоя кула, пред олтара на някоя катедрала или объркано лутаща се из някоя безкрайа галерия. Не че не съм го правила. Неотдавна писах статия за това как да различим туриста от пътешественика, но това е друга тема, но го споменавам просто за плод на размисъл.
Нямах търпение да избягам от леденозимна София, от еднометрови купчини с кодекси и закони (зимна сесия в СУ), от сто други работни ангажимента. С верния дегустатор си откраднахме шепа слънчеви лъчи, измерени в хиляди крачки на ден, и се потопихме на любимия гурме тур! Този път в слънчева Барселона, Испания. Подозирах, и всички ме убеждаваха, но не знаех колко е прекрасен този град, докато не пристъпих прага на летището. Евтина и достъпна дестинация, и за около 3 часа и половина се телепортираш в приказките.
Много хора са писали пътешественически съвети и впечатления, пътеписи за града и Каталунската култура, включително любимата ми блог дружка Дарио, чийто гест-пост тогава ни завари доста на място, редейки се на опашка в градините на Park Guell.
Аз пък съм тук, за да ви вдъхновя с някои прекрасни места за вегани и вегетарианци, в които се отчетохме и без съвест наваксвахме калории от целодневните разходки на високи обороти.
Ще бъда една идея по-многословна от обичайното, но максимално изчерпателна за тоновете информация, която бих ви изспипала по темата по принцип. Прилагам хипервръзка към локацията на всяко едно място, а тук-таме и по някой инста профил за още повече foodie вдъхновения. И не е нужно да си ходил или да трябва да ходиш в Барса скоро – достатъчно е да изживееш здравословния ни тур чрез снимките и впечатленията, за да си отвориш фризера и да спретнеш едно смути още докато четеш. (Надявам се…! Поне аз така сторих) Обмислям и Барселона трифт гайд, за вълшебните места, на които попаднахме!
Интересно е, че Барселона изобилства от подобни местенца. Някои сладурски, хипстърски и Instagramable, други не толкова – но все така интересни откъм интериор, меню, концепция.
Предварителното им проучване за мен бе същинско приключение, нямах търпение да си наруша хранителния режим за три-четири дни. Локациите са толкова много и разнообразни, че дори не стигнахме до там да използваме иначе яката кухня в airbnb-то ни. А то беше в стара, автентична постройка в Готическия квартал, на оживена улица, с гредоред, цветни мозайки, три котки и много картини на домакина ни художник.
Първата ни спирка след ранния полет и непредвидена дрямка, бе Enjoy Vegan, недалеч от квартирата. Интересни предложения от лазаня/три вида бургер със или без хляб – с гарнитури, канелени рулца (първите, които опитвам!) и супер яката емпаняда. Латиноамериканско тестено ястие, този път с плънка от тофу и спанак. Цените бяха супер, по около 3-4-5 евро на ястие. А можеш да си вземеш и за вкъщи!
Другото специализирано веган местенце на нашата улица бе рокерското Cat Bar Cat. Работното му време е особено (проверете си го предварително), но пък вътре има готини графити котки, крафт наливни бири и мега вкусни бургери – заедно, или “насипно”, на части. Мисля, че имаше някакви салати, но тук специалитетът е крал бургер с гарнитура и веган майонеза. Омазване до ушите.
Като за 5 дни, момчето пробва промишлено количество бургери, аз експериментирах с различни ястия. Нявсякъде цените са около 10+ евро парчето, но огромни такива, срещу 4,50 евро (!!), открихме във Veggie Garden. Също не толкова fancy място откъм интериор, но пък останахме сити и доволни, и то на общата цена на едно предястие във всяко друго място. Е, хлебчетата бяха огромни, но пък сухи.
Моят личен фаворит бе местенце, което открих чрез инстаграм и сайт за cute заведения по света. Който ме познава, знае за афинитета ми към кактуси. А да бъда в магазинче за кактуси, пиейки бадемово капучино, хапвайки овесена каша (беше същата, каквато аз си я правя вкъщи, стана ми много мило), докато навън вали… Заслужаваше си изпускането на спирката и поотдалечаването от централния регион, бяхме си предвидили цяла сутрин за това.
Посреща ни надпис “Never enough coffee!” на касата. Espai Joliu, mi paradiso! Няма да изпадам в подбробности, просто ще пусна една идея повече снимки, въпреки че светлината не бе перфектна. Plant (based) store, ама отвсякъде! А кактусите се продават. Ето вдъхновяващия им инста профил.
Flax&Kale – една от първите ни veg friendly спирки, още първия ден. Недалеч от Университета и от глупавата им главна, барселонската Витошка – La Rambla. Хипстърско, та дрънка. И цветни сокчета от странни комбинации. Но едно ядково капучино и acai купичка по-късно хич не ме е яд, че съм си развалила вечерята.
Друго супер инстаграмъбъл, популярно и естетически издържано по всички критерии място, е веригата Brunch & Cake. Недалеч от горното местенце е най-популярната им локация, но ние избираме брънч преди разходката по плажа в Brunch & Cake By the sea. До колкото разбрах, във всяко заведение се предлагат различни неща в различна част от деня, но не отивай прегладнял, защото снимките ще ти отнемат поне още 30 минути. При все че и едвам смогват с поръчките. За топло време и наличие на пушачи, има и маси отвън с гледка към Голямото синьо.
За Него – нутела палачинки. Аз отново залагам на smoothie bowl, просто защото не мога да им се нарадвам, в София го има само на едно място отскоро. За това – в друг, отделен пост. А авокадо тостовете им са върху ананас, хора! Изобилие от въглехидрати (ама красиви), големи порции, твърде много чужденци наоколо и сравнително високи цени.
Последен ден, последни местенца. Беше петък и се надявахме да хванем Vegan Viernes (веган петък, демек) в La Donuteria, за където пак умишлено пътувахме няколко автобусни спирки. Понички не съм яла от години и при мисълта за веган такава, ми се насълзиха очите и преглътнах всичкото режими и фитнеси, които така или иначе бяха отишли (почти) по дяволите на тази почивка. Веган поничките бяха свършили, но пък отдавна ги следя в мрежата и качват прекрасни прекрасности за хора без много съвест, хаха. И имайте предвид, че няма места за сядане. Но пък от време на време гостуват на пичовете с кактусите Espai Joliu по-горе, така че може да имате късмет да пробвате дори и там.
И добре че е Инстаграм, честно. Последната барселонска закуска си спечели специално място в моето сърце. Докато аз дегустирах смути купички надлъж и нашир, Р. се отчиташе с аво тостове на закуска и бургери през останалата част на деня. Сега продлъжаваме да си купуваме шано хлебчета за такива тостове, а аз харча една торба пари за готини смути съставки.
“Lulu” открих съвсем случайно, пък то се оказа недалеч от квартирата ни. След освежаваща сутрешна разходка из Готическия квартал, не повторихме да влезнем в кое да е кафе, в което за мен имаше единствено фреш портокал. Така че: директно в инста рая на 2 квадратни метра. Мънично, тесничко, вкусничко – докато елегантни барселонски модни икони отпиват първото си кафе, разлиствайки всекидневника, с кротко, но рошаво куче в краката им. Цените тук също не са най-народните, но пък брънчът е задължителен.
За толкова скитосване и по две хранения на ден – повярвайте ми, опитахме да влезем в обикновен ресторант. И двамата не понасяме миризмата на риба и морски дарове, и нищо, че Р. е всеяден – аз се чувствам леко гузна, когато обикаляме де що има “зелени” места където и да идем. А навсяъде тук, естествено, мирише на морски деликатеси.
Пихме сервеса и испанско винце – но не и сангрия, а едва последния ден се докоснахме до почти изцяло традиционна испанско-каталунска кухня в един от обектите на Vegetalia. Una paella vegana y pan con tomate, por favor.
От тапасите, които са буквално на всеки половин метър, един веган може да си открие единствено пържени картофки (patatas bravas), въпросното хлебче с домати, и печени чушчици. Паелята с артишок и зеленчуци се оказа сериозно въглехидратно предизвикателство, но пък достатъчно питателно, че да не се замисля какво ще трябва да вечеряме по нощите на летището. (Wrong! Аз винаги си правя сметка. Мразя летищна храна и машини със стотинки..).
Набързо споменавам и кварталния The Pan’s Club. Още и Teresa Carles, също недалеч от главната. Място, което не бях открила, но пък наша приятелка ни заведе. От същата класа, ценови ранг, а и, оказва се, същата верига като Flax & Kale по-горе. Вегетариански ресторант, с изобилие от възможности в менюто. Залагам на салата кейл с червено зеле, темпе и тиква, и парче кокосова торта за десерт, а той – на мини бургерчета с чедър.
Истински плодов и подправков рай са техните Хали – Mercado de la Boqueria, където, впрочем, малко встрани, се помещава и Falafel Vegano. Питая, истински банани, звезден плод, папая и всякакви други екзотични нещица, поднесени по цветен и атрактивен начин така, че да те накарат да се размечтаеш да заживееш на по-топло място. (Е, ама не са яли лютеница, нали?!)
Барсолена ни охрани добре. Погрижи се да не си използваме кухнята по предназначение и ни потопи в едно абсолютно ново гурме преживяване. (Почти) всички от изброените веге дестинации са на пешеходни разстояния, бяха стриктно отбелязани на картата ми, така че да се ориентирам лесно и бързо.
Градът е пъстър, вълшебен и може да ти покаже каквато гледна точка поискаш, стига да му позволиш.
Има безброй неща, които да се видят, и цялото време на света не би стигнало. Чупим рекордите на крачкомера и без съвест наваксваме с изтръпнали крайници изгорените калории в купички от кокос, огромни бургер чинии, розово лате от цвекло или поредната доза кофеин в чаша в пастелни цветове.
Дори да не влезвахме в Саграда фамилия, дори да бързахме да се разкараме от Главната по най-бързия начин, видяхме града по наш си начин, вкусихме го и му се наслаждавахме през всеки слънчев, февруарски лъч. Скоро пак!
Ако имате нужда от още напътствия, не се стеснявайте да ми пишете. Отдавна си мисля, но искате ли да направя веге пътеводител и за любимата стара София?
the thrift sheep