КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА?

Кои са принципите на кръговата икономика и защо тя е бъдещето на иновациите? Темата за “живот в кръг”, от която особено важна част са нулевите отпадъци и осъзнатото пазаруване, за които често си говорим, разнищваме в долните редове. Материалът е част от новата блог рубрика на OLX.BG, озаглавена “Мини на зелено”, чийто гост автор този месец съм аз!

Всеки от нас поне веднъж е ползвал услуга или стока под наем – автомобил, велосипед, видеокасета, квартира или couch surfing. Не можеш – а не е и нужно – да имаш всички нови книги на пазара, но можеш да върнеш навика да ходиш в градската или кварталната библиотека. Тя определено има своя позабравен чар! Споделеното пътуване пък безспорно е един от бързите и лесни начини да стигнеш от точка А до точка Б компактно и бюджетно. 

Помниш ли кое беше последното нещо, което занесе на поправка, защото не искаш да изхвърлиш? Някой чифт дънки или палто, кафе машина, а защо не и семейния грамофон? 

Всичко това е нагледен пример за кръгова икономика в ежедневието ни. Дори добре познати неща като връщане на стъклен амбалаж, събиране на дъждовна вода и реставриране на застарели мебели стоят зад иначе сложнозвучащ термин като този.

Кръгът е вечният символ на безкрайността, на съвършенството и единството. То е онова, което свързва вчера, днес и утре, и няма определено начало или край. Най-общо казано, кръговата икономика е цикълът на отговорно и рационално използване на природните ресурси и материали по такъв начин, че когато продуктът изпълни своята мисия, да продължи да живее живота си отново и отново. 

Така равносметката е по-малко източване на природните суровини и свеждане на отпадъците до минимум. Звучи практично, нали?

Но щом съществува кръгова икономика, това означава ли, че има и други елементи от геометрията? 

Все по-често чуваме, че нашето, съвременно общество е свръхконсуматор. Ние сме хората, живеещи на забързана скорост, затова и употребяваме бързооборотни стоки за дома, за гардероба или дори хладилника си. Тук говорим за т.нар. “линейна икономика”. Тя се храни от принципа “взимаш-произвеждаш-изхвърляш” (take-make-dispose) – взимат се невъзобновяеми природни ресурси, от които произвеждаме (с помощта на огромни количества вода и енергия) продукти, които консумираме за кратък период и  изхвърляме, и в най-добрия случай рециклираме накрая. Всички сме попадали в този капан, понякога дори неусетно. Пример за такъв „линеен“ продукт са пластмасовите хранителни опаковки. Те са създадени, за да се впишат в този „ритъм“, произвеждат се в огромни количества, а ползата им е краткотрайна. 

Живот, по-кратък от обедната ни почивка, не е никак рентабилен нито за джоба ни, нито за природата.

Каква е съществената разлика между линейната и кръговата икономики? Каква е връзката им с климата?

Тя идва още в първата стъпка –  какви суровини са използвани. Възобновяемите са вятър, вода, въздух и др., и за чиято “складова наличност” можем да разчитаме на Земята. Съвсем различен е сценарият, в който участват изкопаемите горива – те не са устойчив избор, и това има своята цена. Според Oxford думата на 2019 г. е climate emergency – климатична спешност.

Не е случайно, че  климатичните промени са тема на дневен ред през последните години, а все по-често срещаме признаци на еко-тревожност у хората. Именно хилядите гига тонове емисии в атмосферата, които са резултат от човешкото въздействие през последните 50+ години, влияят пряко на климата. Най-големите източници на мощни парникови газове в атмосферата (въглероден диоксид, метан, райски газ и др.) идват от: енергийния сектор, от селското стопанство, от промишлеността, транспорта, а на последно място – от домакинствата. 

Според инициативата Circularity Gap Report, светът прилага кръговост едва на 9%. Според модела DISRUPT (“прекъсване”), основните посоки по пътя към кръговост са: устойчив дизайн на продукта (напр. чаши от кафена утайка, дрехи от остатъчен бамбуков материал), здрави връзки между технологиите и производителите (оторизирани сервизи и монтьори, update-и), удължаване живота на вече съществуващото, преосмисляне на бизнес моделите, (пре)използване на отпадъците като ресурс и др. 

Защо личният ни избор е от значение? 

За да заживеем в този кръговрат, неусетно започваме да разпознаваме неща като адаптивност, рециклируемост, устойчивост.  Ако през останалото време праволинейно плаваме по простичкото правило “вземи-направи-изхвърли”, то кръговата икономика ни учи на дизайн-производство-използване-повторно използване-рециклиране и обратно. Като последното – завъртането на колелото – е особено важно! 

Затова не само е важно ние като потребители да обмисляме покупките си и употребяваме генерално по-малко.  От значение е цялостната политика и стратегии на бизнеса в тази посока. Не е трудно и да се създадат подходящи условия за ремонт и поддръжка на наличното. Можем да  създаваме продукти с по-малко материали, и/или да се забавя цикъла на продукта като го използваме повторно или препродаваме. 

За своите 4,5 млрд. години история, природата не е създала сама термина “отпадък”. Изобретили сме го ние, с нашите навици на праволинейност. А те – навиците – могат да се изменят така, че да си съжителстват в хармония с природата. „И вълкът сит – и агнето цяло“, е казал народът. Така едновременно бизнесът и производителността не секват и  продължават да преследват своите естествени нужди, а пък ние като потребители получаваме надеждна стока, която все пак не е във вреда  на природата и нейните богатства. 

Източници:

Processed with VSCO with a6 preset
Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!

Leave a Reply

Your email address will not be published.