Прекалено съм малка, за да помня “Кравай”, но зная, че има нещо особено символично в района, в който ще ви отведа днес. Районът на НДК и Фритьоф Нансен събира съмишленици – този път се сформира едно малко еко каре.
На съседната пряка от “Магазин без опаковка” (edit: permanently closed) – първият хранителен zero waste магазин в София (и в България), се крие малкото пространство на Urban Embassy. При редовното ми седмично посещение за запълване на хладилните запаси, Вероника ми подшушва, че нещо ново се задава наоколо, и човекът от кафенето минавал през нея да купува лешници за домашно ядково мляко.
Прозвуча ми толкова нереално – zero waste кафене, че и с домашно ядково мляко, че и specialty coffee?! Огледах се – бях в центъра на София, а не в Лондон или Ню Йорк, които често споменавам тук. Просто нещо в мен потрепва всеки път, когато виждам, че нещата се раздвижват, че се сформира едно малко общество, и заедно чупим стереотипи.
Няма и седмица по-късно се озовавам на ул. Фритьоф Нансен 19 и се запознавам с бариста Никола на живо, а после и с партньорката му Алекс – онлайн. Кафенето е мъничко, но сякаш напълно достатъчно – тук няма да седнеш и да работиш с лаптопа по цял ден, присърбвайки от кофа воднисто кафе… Посрещат те с усмивка, а ако си квартален и проучваш новостите, с учуда разбираш, че тук пластмаса няма. Няма и захар*, няма и краве мляко. Ами сега?!
*Има мед и еритритол
Всичко започва от личния поглед на двамата върху природата, отпечатъка върху нея, и прекомерната употреба на пластмаса навсякъде. А що се отнася до кафе културата – Никола не е непознато лице, и работи в посока да я промени в последните 8 години. Познава бизнеса в детайл и е втрещен от огромните количества пластмаса в бранша – “Още с първата си работа като бариста през 2013 г., той събира стъклените шишета и металните кенчета от клиентите. Според Никола намаляването на употребата на изделия за еднократна употреба не е решение на проблема. Такова би било, ако изобщо не се използват подобни съдове, а хората правят съзнателния избор да откажат поредната торбичка, чаша, сламка или вилица.”
Затова ако дойдете да пиете кафе в Urban Embassy, вариантите са два или три – носите си своя чаша и се връщате в офиса по живо-по здраво, пиете на крак от тяхна стъклена чашка, или плащате символичен депозит, ако вземете чашката за to go. И съответно си получавате парите, когато я върнете в обекта.
“Създаването на това пространство беше естествено продължение на пътя, който бяхме поели както в професионален план, така и в личен. Urban Embassy е обобщителна на следното становище, което се опитваме да следваме – “да бъдем част от решението, а не от проблема”. Отне ни много време докато изчистим точно тази концепция и намерим подходящите думи, които да опишат всички наши усилия и действия през последните няколко години.”, ми разказва Алекс.
Името – Urban Embassy, първоначално е било замислено за подкаст преди 2 години, който обаче така и не се реализира като идея. “И някак пасна идеално, особено с мисията, която имаме. А именно – ние сме едно “посолство” на кафе културата и на културата на “взимане на съзнателни решения” в градска динамична среда, каквато е и София. “
Главен “виновник” и вдъхновител за бизнеса в този му вид, се оказва Зори от магазина Plastic Free Life. “Тя ни вдъхнови да поемем риска със своя собствен опит и усилия, които влага. Показа ни истинския смисъл на “когато вярваш повече в каузата, отколкото да го правиш само и единствено заради доходите”, което е рядко срещано в България като мисия. Но истината е, че има много такива хора, просто не се говори достатъчно за тях.”
“Никола винаги е искал да създаде свое място, където да експериментира, и да променя кафе културата в България, предлагайки качествен продукт и образовайки хората. Успял да намери подход за тази цел на всяко едно от предишните си работни места, но това не е напълно достатъчно, тъй като доста често идеите, които има, са прекалено предизвикателни и нетрадиционни и невинаги са се приемали от работодателите му.”
Макар и да се оглежда за подходящо пространство, което да “опитоми” в продължение на 5 години, това така и не се случва допреди няколко месеца. През месец май 2021 г. е първата му среща с неугледно помощение, което уж си плаче за спешна трансформация. “Истината е, че това не се оказа точно така. Като парчета от пъзел, всичко започна да се нарежда, концепцията да се доизчиства и да се работи в посока отваряне на кафе магазин, който да бъде леснодостъпен, да предлага качествени продукти, но и в същото време всички да могат да се докоснат до магията на кафето. А да бъде “умна инвестиция” по време на криза.”
Редица поводи довеждат до тази концепция и осъзнатите решения, които двамата прилагат в заведението. “Доста често не осъзнаваме каква следа оставяме и как това се отразява на заобикалящия ни свят. Подобна е и ситуацията с кравето мляко. При нас то липсва не защото е лошо като продукт за консумация, а защото докато стигне до крайния потребител нанася повече вреди, за които не се говори толкова много.” – имайки предвид производството, големия процес и целите зад него и отглеждането на животните. Отпечатъкът върху околната среда, последвано от трудно рециклируемите тетра пак опаковки, а примерите за прясно мляко от етични ферми, които използват стъклени шишета в абалажна система са изключително малко. Както споменах по-горе, ядките (бадеми и лешници), които се използват за “млякото” са от семейния магазин на Вероника, и са от български производители.
Като подвизаващ се в София (и не само) веган, който може да пие кафето си чисто, но и да го пие с алтернативно мляко, ако има такава възможност – мога да потвърдя с ръце и крака, че има стигма около този вид напитки. Получавала съм еднозначни физиономии от други баристи, втори се “сърдят”, защото не могат да приложат уменията си на практика, и да ме впечатлят с картинка или хубава пяна. Но пък имам достатъчно обширен поглед, за да съм се убедила, че не е невъзможно. И тук попитах Никола, какви са възприятията до момента от страна пък на клиентите. Оказва се, че щом чуят, че това е единствената опция, повечето хора са склонни да пробват нещо ново и си дават сметка, че щом няма друго, то значи би следвало да е добро. “Казват ми “Знаеш ли какво, дай да пробвам! Може пък да ми хареса”.
“Освен ядките, зареждаме и чайове от една от любимите ни билкови аптеки, от която си взимаме чай за вкъщи от повече от 5 г. Целим се да го запарваме спрямо рецептата, а не за 5 минути, както повечето масови продукти. Знаем, че запарката е изключително важна, за да могат да се усетят всички вкусове, да остане наслада от консумацията на напитката.”
Всичките ни напитки се предлагат в стъклени съдове за многократна употреба, като това решение се знаеше още в началото. Имаше много моменти на съмнения дали се взима правилното решение, дали да не се започне първо с компостируеми чаши.. Но стана ясно, че те също не са опция, тъй като трябва да бъдат сложени след използване в индустриален компостер сза 1 година с температура 60 градуса, който за момента липсва на територията на България.” Единственият продукт, който предлагат в “пластмаса” е кафето за вкъщи, което се съхранява в пакети, които са C02 неутрални, а производителят им offset-ва за определени каузи по света.
“Изключително сме развълнувани да се присъединим към многото добри примери по света, и заедно да градим една по-добра култура на консумация и да образоваме хората заедно.”
Приветствам Urban Embassy в #немерсиносяси клуба, и им пожелавам попътен вятър!
Urban Embassy работи всеки ден от понеделник до неделя, от 08 до 16 ч. Ще ги откриеш на ул. Фритьоф Нансен 19 (срещу парка на НДК, недалеч от Кино Кабана), както и във facebook, instagram и tik tok.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
