ЕКО ТУРИЗЪМ: БОГАТСТВАТА НА ШАБЛА, ШАБЛЕНСКОТО И ДУРАНКУЛАШКОТО ЕЗЕРА

Както всичко в живота ми, и пътешествията ми са оринтирани към природата. Дори без да знам термина, се оказва, че съм последовател на еко туризма – начин да пътуваш из не (толкова) докоснати от човешката ръка места. Да бъда отговорна и да не оставям следа в планината; да изследвам локалните забележителности и да спомагам за развитието на местната икономика, да ям местна и сезонна храна. Мога да продължа с примерите.

В блога можете да се “разходите” още из: 

Но ето че с настъпването на пролетта и все по-ясната птича песен, с която си правим компания рано-рано сутрин, когато котето ме разбуди с възгласи за внимание… по не особено ясни причини си мисля за морето. Миналата година ви резюмирах 2 поредни лета на обиколки из Северното черноморие без автомобил. Но Шабла и околията толкова ме плениха, че изпитах нужда да опиша малко по-надълго защо този район е специален за природозащитната общност. 

Виж още: Обиколка на Северното черноморие за напреднали

Via Pontica се нарича един от главните, интензивни миграционни въздушни пътища, които птиците изминават, прелитайки от Европа към Африка, в търсене на по-топъл климат и подходящи условия и препитание. В България маршрутът на Via Pontica минава именно около крайбрежната линия, като има няколко точки, около които птиците се спират за почивка – на север около Калиакра, и на юг около Бургас. 

За съжаление обаче немалко птици губят живота си около вятърните турбини, които, ако сте пътували на север от Варна, със сигурност сте забелязали в далечината. Преди години България бе дадена на съд от ЕС за неизпълнени задължения за защита на уникални местообитания и видове от голямо значение – дело, отнасящо се именно за района на Калиакра, като не е била извършена оценка на въздействието от дейността в рамките на зона, която е защитена по Натура 2000. “У нас хаотичното развитие на ветроенергийния сектор в периода 2006–2012 г. доведе до реални проблеми за птиците, стигна се до осъждане на България в Европейския съд, а в Бернската конвенция досието по случая „Калиакра“ все още стои отворено с нова, ясна препоръка от 2018 г.”, пишат от БДЗП наскоро.

Виж още: Подкаст епизод за Натура 2000 и защитените територии

По интересна разработка работи испанската компания Vortex Bladeless от 2015 г. – турбини, които вибрират, и могат да произвеждат енергия без въртящи се перки. Макар че такъв тип “кули” биха произвели по-малко енергия от познатите перки, те са безопасни за птиците и по-тихи, а освен това са и по-достъпни, защото са по-евтини и евтини за производство. Към 2022 г. все още се търсят начини за икономическо развитие към по-зелена енергия, като се търсят начини това да не влияе на биоразнообразието ни. 

Край на лирическото отклонение.

Виж още:
Подкаст епизода ни с БДЗП, посветен на птиците в България

Резерват Калиакра: Тук са и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. “Районът обитават характерни степни видове птици – совоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулиги, 4 вида каменарчета, розов скорец. За оцеляването на първите три вида, Калиакра е от изключително значение, защото тук те са с най-високи числености за страната. Скалистите морски брегове се обитават от единствената у нас колония на средния корморан.” пишат от “За да остане природа”. А Дуранкулашкото езеро приютява най-голямата колония на голям корморан на Северното черноморие. 

Като сканирате QR кода, ви показва карта за алтернативен туризъм в околността. Игнорирайте зелените точки – те са си мои отбелязвания.

Шабленското езеро

Тук се намират едни от малкото естествени езера в страната ни и това носи голяма стойност за природозащитата. Шабленското и Дуранкулашкото езера са естествени влажни зони, ключови за опазването на птиците. Около шабленските езерни води са установени 247 вида птици, 69 от които са включени в Червената книга на България (1985).

  • Около Шабленското езеро гнездят два световнозастрашени вида – белооката потапница и ливадния дърдавец.  
  • Няма как да подминем и червеногушата гъска – Макар някога да е била широкоразпространена, днес е обект на природазищита – 80% от световната й популация зимува именно в района. 
  • Срещат се още дъждосвирец, ибис, папуняк, лястовица, лебед, щъркел, малък воден бик, а също и сухоземни и блатни костенурки, водни змии, тритони, жаби, смок мишкар (застрашен).
  • Срещат се и 23 вида риби, като 7 от тях са включени в Червената книга. Това е и единственото находище дългоопашато попче.

Около водните басейни се крият богатите на растения, билки и насекоми степи и ливади с ниска растителност, около която има добитък. А те, ливадите и степите, са чудно местообитание на лалугера – друг застрашен животински вид. Много е симпатичен!

Книгата е “Опредетелител на птиците в България” на БДЗП

Дуранкулашкото езеро

Намира е на около 15-20 км. северно от Шабла. Формирало се е преди около 10 000 години, когато настъпва нахлуване на морска вода в речните долини. В резултат на това се оформят заливи, които морето откъсва и превръща в езеро. Местността е защитена, като езерото е включено в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение. 

На информационните табелки е обяснено: “Оглеждайте се за тръстиковия блатар, който ловува над тръстиката, и се заслушайте за прелитащия наоколо мустакат синигер или индийското шаварче, рядък гост от Азия.”

Мястото неслучайно е една от ключовите орнитоложки точки в страната  – “Езерото е едно от петте най-важни в страната места за гнезденето на малкия воден бик, морския дъждосвирец и черночелата сврачка. Макар и в по-малки количества в езерото гнездят още световнозастрашената белоока потапница, както и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици като големия воден бик и кафявокрилия огърличник. (…) Езерото се обитава от 17 вида риби, 4 от които са световно застрашени видове, част от Червената книга – кавакзко попче, триигла бодливка и др. Дуранкулашкото езеро е единственото съвременно находище на дивия шаран в България, доказано по научен път. (…) Срещат се и редки и застрашени от изчезване растения като българския лен, който е балкански ендемит.”

История

Според източниците и експертите археолози, може би най-старата каменна архитектура в Европа е именно около Дуранкулак (на големия остров на езерото), където живот е започнал да кипи около 7 хил. пр. Хр. Тук са открти първите златни накити от каменно-медната епоха и най-големият в света праисторически некропол от 6-5 хил. пр. Хр. Мястото са обитавали и траки, и елини, и българи от Първото българско царство. Емблематичен, отчасти запазил се до наши дни, е храмът на богинята Кибела – пещерен храм, изсечен дълбоко в скалите – техника, дошла от Мала Азия и без еквивалент тук, на нашия континент. Повече инфо за мястото – тук.

Недалеч от Шабленския фар, който, сигурна съм, всички познавате, има останки от каменна крепост. Тя пък, от своя страна, е построена върху по-старо тракийско селище. 

Освен с информация из нета и из книгите, тази и още информация научих(ме) в Зеления център в Шабла*, криейки се от свирепите следобедни августовски жеги миналата година. Оказа се, че центърът е с променливо работно време, а ние случихме да го посетим точно преди да дойде голяма група, и с малко помощ при подребата на залите, ненадейно си осигурихме безплатен достъп. Иначе входът е около 3 лв.

Там гледахме документално филмче, което за улеснение ви споделям от youtube и тук:

*Зеленият образователен център (на заглавната снимка) е изграждан между 2009 и 2011 г. Намира се на мястото на емблематична и символична сграда – в сградата на Старото училище (Пансиона). Тук ще научите всички тези, а и още много, любопитни факти за ценната местност, в която се намираме. Както и за природните и архитектурно-историческите богатства на Приморска Добружда, а някои от находките могат да се видят на място.

Още полезна информация:

  • Къмпинг Добруджа и Шабленската тузла, на дъното на която има лечебна кал, нс която можете да се омажете до ушите и отвъд; “Произходът и екологичната характеристика на тузлата показват, че това малко езеро е уникална крайбрежна екосистема с изключително богат растителен и животински свят.”
  • Кален плаж на Балчишката солница малко извън града;
  • Препоръчително е предвижване с автомобил в района (или, респективно – на стоп). Има едно-единствено такси, което върти наоколо, и сме ползвали услугите му до Шабленския фар и носа, най-източната точка на България, и импровизирания див плаж в близост опд отвесните скали.

Нямам търпение да посетя “Севера” отново, този път, ако е възможно със специалист орнитолог/еколог, който да ме разведе както си му е редът. До тогава оставям на вас горните редове, за да планирате осъзнато следващото си пътуване и да подбудя любопитството ви към богатите флора и фауна, които българската природа крие! И ще мисля какви нови дестинации да описвам в подрубриката за устойчив туризъм.

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!

Leave a Reply

Your email address will not be published.