ОБИКОЛКА НА СПАСИТЕЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДИВИ ЖИВОТНИ НА ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ (СТАРА ЗАГОРА)

Преди известно време се отправихме на уикенд почивка в Сакар планина, за да посрещнем есента подобаващо и да запретнем ръкави за предстоящия натоварен работен месец. (Който беше причината и този материал да идва седмици по-късно от планираното) На връщане удължихме пътя си, като вместо през Хасково и Димитровград, се прибрахме през Стара Загора, тъй като имахме планирано посещение на Спасителния център за диви животни към Сдружение “Зелени Балкани”.

На портите ни посрещна Руско Петров, оперативен управител на Центъра, ветеринарен лекар и експерт по птиците, сътрудник за прием на пациенти. Бързам още отсега да му благодаря за всеотдайността и отзивчивостта, и вниманието, с което ни разказа и показа всеки един детайл там – за да се запознаем отблизо с дейността им, а така и аз да ви разкажа и покажа! Видеото от посещението ни ще можете да видите скоро в Инстаграм ееето тук.

В Спасителния център можете да видите съвсем отблизо животни, чиято съдба ги поставя пред тежки изпитания – бракониерство, примамки, частни зоопаркове, трафик и незаконна търговия, човешки грешки и други. 

На място пристигат стотици (направо хиляди – 1800 през 2019 г.) пациенти годишно, които минават през ръцете на опитните ветеринари, а огромна част от дейностите на Зелени Балкани са и консервационна и реинтродукционна работа. От десетилетия се грижат за възстановяването на изчезнали и застрашени видове като например три вида лешояд (брадат, белоглав и черен), белошипа ветрушка, царски орел.

Центърът се появава преди повече от 25 години и се намира в непосредствена близост до Професионалната гимназия по ветеринарна медецина в Стара Загора. На огромната площ са разположени както волиери*, така и амбулатории и съоръжения за отглеждането, размножаването и лекуването на редки и не толкова редки видове.

Руско ни сподели, че в слабия есенно-зимен сезон при тях постъпват между 7 и 14 пациента на ден, а през лятото са в пъти повече. Близо половината от животните успяват да се възстановят и биват връщани обратно в дивата природа. Не всички обаче имат този късмет – ето защо част от животните могат да се видят целогодишно и от посетители на място. Бедстващите животни са къде с липсващо крило, къде със сачми в тялото, с изсъхнали крайници, контузии или увреждания. Сред тях има и няколко птици, останали без някое и друго око, тъй като са конфискувани от специализираните изложби в Бургас, където продължителното излагане на морския бриз е довело до очни инфекции.

Запознаваме се със случаи и на импринтиране – т.е. когато птицата е конфискувана от частен дом. Това се случва, когато някой, който ходи сред природата, краде малките от гората, за да ги отглежда у дома. 

Усещаме близостта на някои птици, което Руско ни обяснява, че се дължи на това, че те са свикнали с човешкото поведение и присъствие и се чувстват повече човек, отколкото птица, когато е отгледана в такива (иззети от дивото) условия. 

В първия отдел виждаме и 3 вида мишелово подобни птици – отстреляна птица с липсващо крило; безок червеноопашат мишелов, който не се среща в България, но е конфискуван в Бургас; орел змияр, емблематична птица за България, с изцяло липсващо ляво крило, защото е била отстреляна. Виждаме и още 2 вида орли вътре – малък орел и малък креслив орел, изчезнали от нашата територия. Оказва се, че кресливият все още има 2 сачми около клоаката, тъй като мястото е много деликатно и специфично – и ако сачмите започнат да се разлагат, е много вероятно орелът да си отиде от оловно натравяне. В съседство са нощнограбливите представители: кукумявка, бухал, белоглава улулица, забулена и ушата сова, горска улулица. 

Влизаме навътре, където Руско ни показва задкулисно как се случва адаптацията и размножаването на някои видове. Клетките в това отделение се отварят само 2 пъти годишно (есен и пролет), за да могат лекарите да им направят профилактични прегледи, да им подрежат клюновете и ноктите, да ги обезпаразитят. През останалото време ги хранят и им дават вода през специални процепи и почистват хранилката. На вратите все пак имамалки дупки тип “шпионки” за наблюдаване – незабравим за мен момент на надникване в този непознат свят! Освен въпросните шпионки, в Спасителния център са поставени около 300 видеокамери за директно наблюдение на клетките и поведението на животните.

Руско управлява Центъра над 10 години, обиколил е десетки зоопаркове по света и споделя, че целта му и ние тук да подобрим базата и познанията си. “Нещо, което липсва в знанията на всички хора, които управляват нашите зоопаркове, са това, което виждате – нарича се интериор. Всеки един вид си има много специфики, а в нито един зоопарк няма да видите такива къщички с необходимите за тях неща.”

Edit: Дни след като съм написала тези редове, се озовах в Зоопарка в София, по покана на д-р Петров, където наблюдавахме отблизо именно годишния профилактичен преглед на хищните грабливи птици – няколко лешояда, бухал, 3 двойки ветрушки.
Там беше и емблематичната за Столичния зоопарк белоглавата лешоядка Лешка, която е вече на 49 години, а екипът на шега я нарича “Лешка Келешка”. Ослепяла е с едното око, а от Зелени Балкани разказват за нея: “Лешка попадна тук през 2000 г. с тежко счупване на крака. Тя бе първата птица в България, на която бе направена остеосинтеза – хируриргически метод на поставяне на пирон в счупената кост. За съжаление, макар че зарасна прекрасно, оперираният крак на Лешка остана по-къс от другия, а за времето на рехабилитация, тя свикна премного с хората и затова екипът на Зелени Балкани реши да я задържи за волиерно отглеждане.”

А иначе, профилактичният преглед на птиците се състоеше в подрязване на клюна и ноктите, което се налага в такива (затворени)  условия, за да не се нараняват една друга, както и вътрешно и външно обезпаразитяване, и цялостно наблюдение на поведение и целогодишно лично отношение.

Слушала съм много за дейността на Зелени Балкани за възстановяване на белошипите ветрушки, които зърнахме отблизо в Центъра. (досега ги бях виждала на макет, освен на снимка или видео) Оказва се, че са били изчезнал вид, като в момента има 3 колонии, и се работи по четвърта такава, в с. Климент, Карловско. 

Тук в Центъра са изградили специални кутии, в които двойките да се размножават и да успяват да възстановяват вида в контролирана среда. Натрупаният опит съвсем естествено води и до изграждането на изцяло нова сграда за размножаване, адаптация и освобождаване, която ще отвори всеки момент, и която е по-модерно оборудвана.

Не пропускаме и соколите и лешоядите, които, както вероятно знаете, са изчезващ вид. Брадатият лешояд от 70-80 години е изчезнал от територията на България, а гнездящи представители има на белоглавия и египетския лешояди. Повече за дейността по опазване на лешоядите, резултати и план за действие, можете да разгледате тук.

Кадри от волиерата в Сливенския Балкан, 2020

Друга основна консервационна дейност на Зелени Балкани е насочена към опазването на царския орел: в България били останали само 4 гнездящи двойки, благодарение на работата на организацията и техни колеги, в момента тази година има 47 гнездящи двойки, 37 от които са отгледали малки!

В съседство се запознаваме с щъркелите, има и пеликани и патици – дори те се оказват конфискувани, защото са били използвани за мюре (примамка, използвана от ловци, с която връзват синджири на птиците, застопоряват ги с колчета, а крясъците им привличат други птици). 

В една от постройките, в които влизаме “служебно”, ни разказват за потомствата на ловните соколи, групирани по двойки – първото излюпено пиле Гого през 2012 г., чиито родители са соколите Адам и Ева. Другите емблематични двойки носят имената Пижо и Пенда, Ромео и Жулиета, Орфей и Евридика. Прави ми впечатление, че женската е значително по-едра от мъжкия – кой сега е силният пол, хаха? Съжителството им се осъществява на фонов шум от радиото, а в момента, в който бяхме ние там – ACDC се редуваха с новини от изборния ден. 

Прехвърляме се във ветеринарната база до Центъра, където Руско ни показва амбулаторията и ни показва някои от настоящите лекуващи се пациенти като еднокрилата кукумявка Блага, керкенеза Владко, а едно бебе чухалче бързаше да ни изсъска като котка. Една от птиците е била блъсната от влак, вследствие на което е била с 2 счупени крила, 1 счупен крак, липсващо око и голяма инфекция, но въпреки това се държи, оцелява, възстановява се под грижите на лекарите, и ще продължи живота си под наблюдение в Старозагорския зоопарк. 

Ами да, нямаше как да ви разкажа за всеки един емблематичен пациент на Центъра за диви животни, и да бъда лаконична. Всяка история заслужава да бъде разказана, а ако сте емпат като мен – и преживяна и премисляна…. Благодарности на Зелени Балкани за чудната обиколка и повдигането на някои завеси, а ако и на вас ви се прииска да ги посетите – можете да позвъните за групово посещение, или пък индивидуално и неорганизирано, всеки ден от 13 до 16 ч. 

Разбира се, можете да подкрепите организацията и дейността й чрез дарение, доброволчество, споделяне или пък чрез осиновяване на някое животинче и покриването на месечните/годишните му разходи.

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!

Leave a Reply

Your email address will not be published.