Наскоро гледах една американка, която си пробваше късмета в българско шоу – беше впечатлена от това колко разнообразна, вкусна и здравословна било българската кухня. Абе.. вярно, че е американка, но все пак: здравословна? Мазна баничка, огромна тава пиле с картофи, кебапчета и пържени кюфтета, лютеница с много захар… И въпреки това богатствата на родната почва раждат най-вкусните плодове и зеленчуци, най-ароматните подправки, поколения наред запазват и усъвършенстват традиционните рецепти.
Когато споделя, че съм веган, често дори го правя с лека доза притеснение. Непрекъснато срещам неодобрение, съмнение, подигравки, някои хора анализират начина ми (ни) на хранене в контекста на тренда. Да, в момента е модерно да си здравословен – хелти, био-мио, органик и тн. Какво лошо има в това да се грижим за себе си, да не ни е все тая с какво се храним, какво и как го готвим и прочие? Естествено, нито да си веган е равносилно на здравословност, нито здравословно = веган. Надявам се, разбирате какво имам предвид 🙂
Модерно е да се храним със “суперхрани”, да изчисляваме стойности и да хвърляме една купчина пари за сертифицирани продукти. А няма по-голям сертификат за качество от трудолюбивите ръце на баба ти и градината й! Не всеки има такава градина, но пък винаги има добри души, които продават стоката си. Не само баби – има цели групи във фейсбук, в които млади и стари споделят чистото си производство и на драго сърце обменят рецепти.
Истината е, че и аз всеки ден консумирам банани, авокадо, чия, киноа, чери домати и пр. Тези понятия сакаш стоят твърде претенциозно за една народна трапеза. И като че ли като обогатяваме маркетите с тях, да постиш става в пъти по-лесно. Сигурно даже е тренди да постиш, знам ли. Не че аз го правя или някога съм го правила, просто ме няма в тази част – но пък съм щастлива, че в това време на годината и преди Коледа, сякаш хората се поосъзнават – ресторантите предлагат повече постни ястия, супермаркетите пускат съответните продукти с намаления и т.н. “Едно време баба ти само чери домати е яла”, обичат често да ми пробутват като аргумент. Когато си бяхме спретнали семейна веган вечеря, гостите споделиха, че когато са при баба, им е писнало да ядат боб – сякаш това е единственото постно нещо, което присъства в кулинарния им репертоар. Моята баба ме глези – прави ми броколки, пече ми тиквички, бърка ми зелена салата.
Кухнята ни обаче е доста благосклонна към веганите – именно предвид немалкото пости, които голяма част от населението спазва. Включвам се с някои от любимите предложения, които не винаги отговарят на фитнес режима, но пък са тотално балканско гурме за сетивата! С тях няма как да останеш гладен при баба:
- Тиквеник!
Три удивителни тук. Обожавам тиквата под всякаква форма – сурова, на пара, печена на фурна, във фолио, на салата, в кексчета, на пудинг, на пюре… но по-велико нещо от баницата с тиква ня-ма. Стига да не е потънала в олио, хрупкавата коричка си е a thing to live for. А да – и баницата с праз е як вариант. И с тофу, но това вече са глезотии.
- Боб чобра
Класика в жанра! Фасулът или бобът печелят нашата класация, и то заслужено. Съществуват много видове и зрънца, и начини на приготвяне, но едно е сигурно – това е една от най-ценените храни заради добрия баланс на хранителни вещества и бавни въглехидрати от семейство бобови. Вкусно и хранително! Иии яко протеини: 20-25 гр. на 100 гр. боб – в сравнение с 14 на киноата, и 22 гр. за една телешка пържола, например.
- Леща
Напоследък съм фен на простичките варива, често дори без подправки. Наслаждавам се на вкуса им такъв, какъвто им е даден от природата. (ок. 25 гр. проетини на 100 гр. леща!) Най-често посягам към червената леща, една от причините за което е, че се вари много бързо и лесно. Но за мен синоним на поход в планината е топла чорбица или яхния в хижата. Мда. Или гъбена/копривена супа. Мхм..
- Пълнени чушки и сармички
Без каймата, разбира се. Можем да ги напълним и с булгур или интересен вид ориз за разнообразие, да добавим сушени плодове. И никога една не е достатъчно.
- Лютеница
И айвар, и кьополу. Не си истински българин, ако поне веднъж в живота си не си хващал комат хляб и не си “облизвал” казана с прясна лютеница. И всяка фамилия се бори за титлата “нашта домашна е най-вкусната. ама наистина!”. (Едит: Същото важи и за виното и ракията) Трудно ми е да споря на тема лютеница, но с радост дегустирам, омазана до ушите.
Като сме на вълна зарзават, да отделим внимание и на туршиите (пробиотици от мазето) и печените чушки, които стабилно могат да ни захранят, когато са в компанията на доматен сос, чесън, магданоз.
- Мерудийка
Подправки, подправки everywhere! Миналата година ми се наложи да обяснявам на американци (ъгейн) що е то шарена сол, чубрица, джоджен, самардала – и по-лесно беше на практика, отколкото на теория! Българите обичаме подправките и ги бутаме де що можем, така че да направим от храната – манджа.
Балканите обичат месцето и блажничкото. Дори да пътуваме наоколо обаче, можем да се спасим с natural пърленки, печени зеленчуци от сръбската скара, със зеленчуков гювеч, да умрем от сладост от баклава и локум, гръцка мусака с тиквички, а ако сме вегетарианци – с някой таратор или айрян. Шопска салата със или без сирене. Или с бира, тя винаги е вариант.
Сега звънни на роднините, отиди на село, яж си овесените ядки с кашу и авокадо на закуска, после удари една чорбица в моя (и не само) чест.
thrift sheep
Снимки: the thift sheep / kashkaval-tourist.com
Последвай ме: Facebook // Instagram
