Постът, който в главата ми трябваше да излезе тъкмо за 24 май, се позабави. Миналата година по същото време отбелязах първия рожден ден на една сбъдната мечта, която си живее свой собствен живот.
През април-май 2017 г. създадох Thrift Sheep и стъпка по стъпка, го превърнах и продължавам да го превръщам в това, което е днес. Водих се единствено от стремежа си да бъда полезна, а и да материализирам някъде своята любов към думите и писането. Научих се да чета на доста ранна възраст, и затова и аз ще възпитам децата си някой ден така. Нашите са се запознали на премиера на книга, и двамата са литератори, и просто няма как това да ме подмине.
Въпреки че с всички работни, университетски и какви ли не задължения, в добавка с прекарването на невероятно много време в социални мрежи (успокоявам се, че поне това ми е работата) , далеч не ми остава това време за четене, което ми се ще.
Винаги ще предпочета текстовия пред визуалния формат, и това важи и за съвременния дебат блогове-влогове.
През последните години 80-90% от литературата, която си избирам, е съвременна българска. Повече проза, но и поезия не липсва. Не съм почитател на нехудожествената литература, но.. все пак много зависи. В момента дочитам една изоставена преди 2 г. автобиография – мемоар на Randy Blythe, вокалистът на Lamb Of God. Любима моя екстремна банда, чиято история следях отблизо, в разгара си. Повече разказвам в долния пост в инстаграм. Но мисълта ми беше, че трудо следя последователността на такива книги, а когато е на английски, нещата се случват дори по-бавно.
Надявам се да дам някоя и друга идея за предстоящо четиво или защо не, за подарък. Оставам си почитател на съвременните автори и произведения, затова и 10-те заглавия, които ще видите тук, са предимно такива.
Споделяла съм и преди, че си оставам супер фен на ЧитАлнЯта още от ден първи. Малката библиотека в Градската градина, т.е. в парка пред Народния театър, от 2015 г. насам събира книжни дарения, но само съвременна литература, след Втората световна насам. Често нямам идея какво ми се чете, затова абсолютно се доверявам на това, което човекът на смяна ще ми препоръча. И много пъти не са сгрешили! Разраснаха се дотоколкова, че вече те самите събират книги, които даряват в читалища и библиотеки в страната, затова и често отскчам до там да “разчиствам” заглавия от домашната етажерка.
Понякога си купувам книги, до които така и не стигам, или пък съм зрязала по средата. Миналото лято за пръв път ми се случи да си купя пък книга, която се оказа, че вече съм чела.
Та в такива случаи предпочитам някой друг да им се радва, а за себе си оставям само най-любимите. Беше ми и трудно да заснема кадрите, защото има немалко заглавия, които съм взела от някоя библиотека, а ги нямам у дома.
1. Ще започна с една класика, която, сигурна съм, ако прочета пак на 23 г., ще харесам още повече от на 13. “The Catcher in the Rye”/ “Спасителят в ръжта” на Селинджър ми препоръча мама и е от произведенията, които са ме размечтали за Ню Йорк и САЩ (а не съм фен). Сюжетът е, бих казала, тежък, и се смесват психиатрични заболявания, сексуалност, житейски ценности.. и една червена ловна шапка, някъде там.
2. Сред другите класики, които са ме приклещвали към леглото/дивана с часове и дни, са всички произведения на Ерих Кестнер. Детските му творби далеч не са толкова детски, а неотдавна си купих и сборник с разкази. Фаворит от “онова време” си ми остава поредицата за Емил и детективите, тримата близнаци и т.н.
3. Като съм тръгнала с класики, няма как да пропусна любимия на всички Толкин. Ако имам избор, предпочитам да чета реалистични текстове, които въпреки същността си, пак развихрят въображението ми. Затова и с фентъзи и фантастиката трудно се спогаждаме. Въпреки че на митологията в чиста форма просто не мога да кажа “не”. Обаче предисторията на “Властелинът” е просто очарование! Вкъщи притежаваме и първото българско издание – още със старото име “Билбо Бегинс: или дотам и обратно”, но и едно от новите, т.е. “Хобит”.
Толкин за мен и още милиони хора по света, е чист гений. Създал е един макро свят с толкова много микро светове вътре – героите, детайлите, съществата, езиците! Преди няколко месеца изнасях лекция върху дипломната си работа “Фолклорни влияния и елементи в метъла”, но тази моя разработка придоби съвсем естествено продължение в “Толкин в метъл музиката”. Текстът намери място в чуждестранен сборник с научни разработки, а на който му е интересно, мога да му я изпратя да си чете. Просто наистина исках да вникна във всикчки измислени и заимствани образи и герои 🙂
4. Моя близка приятелка и абсолютен “книжен плъх” ми препоръча Юнас Юнасон – “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” (The Hundred-Year-Old Man Who Climbed Out the Window and Disappeared) и тогава се започна с моята мания по скандинавска литература.
Шведският роман бързо оглави класациите, а първите 100-на страници ми бяха трудни, мудни, скучни. Бързо обаче свикваш с чалнатия дядо, който обикаля сам света, твори бомби в задния си двор и има брата на Айнщайн за най-добър приятел, и още кой ли не. Специфичният скандинавски хумор трудно се предъвква, но свикнеш ли, накрая даже ти става трудно да оставиш книгата настрани и да я приключиш.
5. Бих казала, че същите взаимоотношения имам и с “Човек на име Уве” (A Man Called Ove) на Фредерик Бакман. Когато вече си възприел шведския хумор, наглед твърде критичния и вечно сърдит Уве дори ти става симпатичен. Трудно е да разбереш “какъв му е проблемът”, но самотният дядо се оказва не толкова самотен. “Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.”
Запалих се по Бакман, а запалих и семейство и приятели не само по Уве, но и по “Баба праща поздрави и се извинява”. След тези два шведски романа за сърдити старчета, ми се отключи жаждата за съвременна и не чак толкова съвременна литература от Скандинавието. И сред нещата, които не мога да определя като фаворити, но бих препоръчала, са “Портокалавото момиче” – Юстайн Гордер, разказите “Пътуване без багаж” на любимата Туве Янсон, “Сам” – Юхани Ахо и др.
6. Романът на Одри Нифнегър “Жената на пътешественика във времето” (Сега откривам друго издание, в което The Time Traveler’s Wife е “Пътешественикът във времето и неговата жена”) бе една от книгите, които грабнах без очаквания от кварталното читалище, но набързо ме прикова. След това разбрах, че има и екранизация, но ако съдех за книгата по филма, щях да кажа, че не струва. Историята е уж любовна, но главният герой може да ходи напред и назад във времето и да променя съдбата си, което за мен беше по-важно от въпросната “Жена”.
7. “Ловецът на хвърчила” (Kite Runner) на Халед Хосейни бе тежко и трудно четиво, но накрая се питах как така съм отлагала толкова години да стигна до него. Сюжетът е дълъг и ретроспективен, но проследява от начало до край историята на едно (две) афт.ганистански момчета, които си имат всичко, но войната се случва, пътищата им се разделят. Главният герой емигрира в Америка… История на семейни традиции, житейски ценности, предразсъдъци и ужасите за релността в някои части на света.
8. Не по-малко емоционална и докарвала ме до сълзи книга е станалата супер хит “Крадецът на книги” (The Book Thief) на Маркъс Зюсак.
Екранизацията и тук не ми допадна, но романът първи ме впечатли и най-напред с това, че се разказва от името на Смъртта. Ужасите на войната също не липсват, въпросът е да успееш да гледаш отвъд тях и да оценяваш малките неща, да цениш и уважаваш хората около себе си. Банално, но..
9. Също като “Крадецът..”, една книга, която подарявам при всеки удобен случай – независимо дали човекът отсреща е четящ или не, е “Кривата на щастието” на Иво Иванов.
Сборникът с разкази/статии определено не е за всеки ден, затова посягам към нея, когато ми липсва вдъхновение и мотивация. Изказът му е особено различим, носи свой собствен дух, който няма как да объркаш. Уж разказва за спортисти, но всъщност фундаменталното спада в съвсем други измерения. Всяка биография си има поука, и дава толкова много плод за размисъл. Мисля обаче, че е крайно време някой да промени корицата, защото .. да, понякога съдя по корицата, и тази тук не би ме накарала да си я купя, ако не съм запозната.
Явно не само аз изпитвам такива симпатии към “Кривата”, защото преди 2 г. дори посетихме театрална постановка текстовете на Иво Иванов. Беше едно-единствено представление, но направено от амбициозни младежи, които искаха единствено да предадат мотивиращите истории на публиката.
10. “Бащите не си отиват” ми е особено скъпа, защото … може би вече знаете защо. Абсолютен и заклет фен си оставам на разказите под една или друга форма, въпреки че доста голяма част от изброените тук любимци спадат към един друг вид проза. Този сборник обаче носи куп истории на български публични личности, които с малко повечко дар слово, предават емоциите си от загубата на близкия си роднина и това, което им е оставил, предават спомените, които остават и живеят.
Предстоят пролетни и какви ли не панаири на книгата, така че ако вземете, че си купите/ заемете някое от изброените заглавия, непременно ми споделете! Пък и не само. :))) Честит ден на Славянската писменост – със закъснение! Вярвам и зная, че всеки ден е такъв, когато обичта към буквите и думите е взаимна, споделена и консумирана. С удоволствие и без мярка 🙂
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube
