Успоредно с миризмата на липи и уханието на ягоди и други сезонни плодове, май месец си е цял пир за сетивата. Не, нямам предвид Великденско-Гергьовденските празници, а баловете.
1,2….10,11,12!…. ? Никога не съм разбирала тези паради на суетата и излишното – според мен – въодушевление. Преекспониране на някакви постижения и цяла година чакане на един-единствен ден. Повече се обръща внимание на външен вид и представяне пред роднини и приятели, и сякаш първоначалната идея някак се е поизгубила между лимузините, чалгата и пайетите.
1,2….10,11,12!…. ? Никога не съм разбирала тези паради на суетата и излишното – според мен – въодушевление. Преекспониране на някакви постижения и цяла година чакане на един-единствен ден. Повече се обръща внимание на външен вид и представяне пред роднини и приятели, и сякаш първоначалната идея някак се е поизгубила между лимузините, чалгата и пайетите.
Не мога да съм обективна за момчетата, но знам със сигурност, че при тях процесът за организиране на абитуриентски бал е с няколко стъпки по-кратък от момичешкия: обикаляне на рокля, дизайни, проби; пробна прическа, пробен грим; обувки, бижута, маникюр, педикюр, финална прическа, финален грим, фотосесии… пък то изпращане, дискотеки, събирания със семейството, приятелите, и чак тогава самият бал с випуска. Е, ще ме прощавате, но наистина не разбирам. И никога не съм, слава богу. В тази тридневна фиеста виждам единствено излишна еуфория, броене на кой знае какво, много алкохол, бензин за скъпи коли и мнооого финанси в сметката “ден година храни”. И ролята на “черната овца” (хе хе) някак винаги ми е прилягала. Встрани от стадото… И за момент не съм си помисляла да се впускам в тази пачанга на баловете и мегаломански конкурси, вместо да си гледам изпитите и дипломната работа, примерно.
Докато в момента моят собствен брат го тресе кандидатгимназистката треска, а и често си говоря с мои приятели зрелостници, си спомням моите собствени “Радини вълнения” преди…само две-три години. Когато бях още в 11 клас и бях дама, си поръчах готик рокля от интернет с черепа на Едгар Алън По и си тръгнах по средата на вечерта, за да гледам любимците си Arch Enemy в Mixtape 5 (където, надявам се, ще се пенсионирам някой ден!). И в стария “Петък” вместо “Биад”. Година по-късно съм оставила връстничките си да се потопят в безкрайни приготовления, аз самата нямам финанси, нерви и желание (не знам кое повече) – и един час преди изпращането на Александър Невски, съм още в залата по лека атлетика. Разни хора – разни приоритети!
Мисълта ми беше друга. Заобиколих, но не подминах съвсем тези младежки тръпки, които всеки ме убеждаваше, че са “веднъж в живота”. Изчислявайки колко ще трябва да поработя, за да си поръчам рокля, чантичка, обувчици и прочие – и да решиш да ходиш на същинския бал със съучениците – е, не е рентабилно. В едно от моите поредни “сафарита” из дебрите на second hand-ите, някога някъде съм видяла няколко симпатични рокли, момичето в мен се е обадило и е решило да си ги купи – ей тъй, за всеки случай.
Така с нищожни усилия и за нищо и никакви суми до 20 лв. можеш да изглеждаш не по-малко добре от другите с дизайнерски и молски произведения. 😉 За изпращането на последния учебен ден в училище се радвах на pin up – vintage черна рокля на точки, която е обиколила няколко дискотеки след това. Т.е. е влязла в употреба: най-големият проблем на специфично балните рокли и роклища. Същото важи и за малката черна рокля (нали всяка жена трябваше да има по една?!) от дантела, до коленете, която на 25 май се разходи малко около храм-паметника до ресторанта с приятели и обратно. Плюс класически черен блейзър отгоре, удобни велурени платформи, семпло колие, и – а, да! – черен хендмейд от мен дантелен чоукър. Before it was cool.
Тук марките дори нямат значение. Защо да даваш много, като може и с малко? Go, go! Be different, express yourself 🙂
P.S. Нямам нормални самостоятелни снимки от тогава 🙂
