Как организирах малка сватба с мисъл за природата
Много момичета споделят, че от дете са мечтаели “да станат булка”. Аз обаче – не. Дори носех една тениска с Лиса Симпсън, на която пишеше “if I ever get married I’m keeping my own name”. Винаги наопаки, какво да ви кажа.
И у дома много пъти сме обсъждали каква би била пресечната ни точка за едно евентуално сватбено тържество. Искаме ли шумно парти (аз и интровертът в мен – определено не), ритуали, dj, дали на море или планина (отговорът ми винаги е “планина”), и всичко, което идва покрай това. Тук е моментът да кажа “евала” на всички, които се наемат да организират голямо събитие, пък и чакат година-две за него.
Можеш да го направиш стилно, но добре знаем и че нещата много могат да ескалират. За себе си знаех, че искам да избягам от целия кич, от събирането на роднини, които не са ми близки, от вземането на някакви несъществени в житейски план решения и планирания и най-вече – не исках да бъда панаирна мечка. Според мен всяка двойка може да си го направи така, както на нея й е комфортно и приятно. И няма нищо задължително в този живот.
И моминско и ерегенско партита имахме, като и двамата бяхме в чужбина за по един уикенд, а в моя случай даже бяхме компактно – само аз и кумата. Вкусна храна, малко туризъм и много разходки, и нищо от “моминските” традиции. Просто повод за пътуване по женски.
В сватбения ден, в крайна сметка конфигурацията подписване + ресторант с роднини + бар с приятели се оказа страхотна за нас и се получи интимно и красиво! И въпреки това, да си призная, пак се чувствах сякаш не съм успяла да се видя наравно с всички. Не си представям на голямо празненство как е!
И всичко това, вярвам, може да се направи според традициите, но да бъде споделено с най-близките хора, но не и за сметка на природата. Затова днес ще ви споделя кое, какво и как избрах по организацията. Надявам се да бъде полезно 🙂
1. Дата
Сключихме брак в края на март, а датата избрахме в края на януари. Разгледахме опциите онлайн – и като часове, но и като зали. Малкоизвестен факт е, че в София ритуалните зали събота и неделя работят на ротационен принцип, а ако готвиш голяма сватба и искаш гостите ти да присъстват на самото подписване, това си е важно заради различните им капацитети. Ние избрахме “Триадица” (т.е Витошка), за да бъде близо до всичко.
Цялата ни тематика с пролетен цветен привкус се вписа чудесно именно за новодошлата пролет.
2. Роклята
Със сигурност знаех, че каквато и рокля (или костюм) да избера, то трябваше да бъде подходяща за носене и по други поводи занапред. Така бих постъпила и ако ходя на абитуриентски бал (аз на моя така или иначе не отидох). Да е красиво, нежно, но и удобно, по възможност. И по възможност от естествени материи тип лен и памук (без коприна).
И всъщност моята рокля я бях мернала онлайн миналото лято, когато споделих на мъжа ми “Ако някога се оженим, това ще е роклята!”. Той се засмя и подмина с усмивка, но аз не забравих, за разлика от него, хаха. Търсих и други възможности, за да не залагам все пак твърде големи надежки на точно този модел, но нищо не беше баш “моето”. Прегледах и опциите под наем или рокля втора ръка (например в ReBright)
Роклята, която така ми проговори, е 100% лен, изработена в България. Брандът се казва Veza и вече имам няколко неща от тях, които нося с удоволствие и в ежедневието, и по поводи. Цветът е слонова кост, но има и бял, както и други цветове. Така например мерих електриково зелена във Flowers & Co, за да видя дали изобщо ще ми допаднат кройката и дължината на живо. Всяка рокля идва с различен ковьор, което ги прави уникални по рода си. Аз търсех нещо горско и природно, и това, което имаше налично, разчупи цялата визия много!
- С елементите от ковьора с листенцата пък завъртях детайлите – като колие с лабораторни диаманти мойсанит от Secret Diamond Club, и обувки на висок ток от веган ябълкова кожа от BLOOM.
- За обувките също много държах да не са бели/сребърни и т.н., за да могат да се носят и занапред и да се съчетават с многото неща в тази гама в гардероба ми.
- Чантата сама ме избра в един секъндхенд, след като я мислих една нощ и на другия ден все още ме чакаше там.
- Палтото е семейно, на баба ми, от Завод Дружба Варна. С елегантна кройка, която пасна на роклята и повода, и състав от вълна, който топли в раннопролетните дни.
- Токчетата бързо смених с кецове, но не видях смисъл и нужда да купувам нови, затова просто използвах такива, които нося вече няколко години.
Младоженецът бе с костюм от 3 части с вълнен състав (също супер за това време на годината) от Ac&Co, а папионката и кърпичката му бяха от българския бранд ДървАрт.
3. Халките
Отново имахме леки разминавания във вижданията, затова търсех някой, който да работи хем със злато, хем със сребро. За халките се доверихме на Studio Zard – двама талантливи български творци, които правят мнооого красиви бижута като цяло, и също работят с полускъпоценни камъни и мойсанит, а и с рециклирани злато и сребро. Модела харесах в техния сайт, но на място в ателието имат и други много интересни фънки предложения, за да излезем малко от скучноватите плоски халки.
4. Чашите
Чашите за шампанско са задължителен елемент от едно подписване във или извън залата. Бях се уморила да гледам класически издължени чаши за шампанско/пенливо, че и гравирани на всичкото отгоре. Отново нещо, което знаех, че желая да избегна.
Открих нашите в инстаграм страничката за винтидж и антикварни съкровища Old Golds We Have. Как? Ами първо прерових страничките, които знам, и техните инста акценти с “Налично”, а след това – с търсене по хаштаг #чашизашампанско. Топ попадение, мисля, а колко още изнамерих!
5. Цветята
Едвам успях да убедя роднините и приятелите, че букети не желая, защото не искам да ги гледам как повяхват за нула време след това. (Толкова стриктно го следваха, че чак единият букет беше от карфиол, броколи, моркови и гъби. Дали не си спретнахме чудесна вечеря след това?) Малкото цвят – освен в поканите, бе в пролетния ми букет от Lusso by Borisovi, и леката цветна декорация по масите в ресторанта със същите цветя, пак от тях.
По традиция букета се взима от кумата, а шампанското и чашите – от кума. Спокойно делигирахме, с насоки, разбира се.
Но няма да съм аз, ако оставя цветята от букета просто да отидат на боклука или в най-добрия случай: в компостера.
Разделих цветята на две части – едната изпратих за хербаризиране към Lunaria art, с която ще сътворим кутия за спомени и стъклени подложки за чаши, а другата част – към The Bucket Colors, която багри с цветята. Така и не успяхме да открием подходяща алтернатива на коприната за нещо по-голямо, но тепърва ще разбера какво ще ми сътвори Калина с наличното. Ето подходящ подарък за сватба – ваучер за багрене на калъфки/халат/бельо и др., с цветята от булчинския букет или от масите.
6. Сватбени подаръчета с кауза
Омръзнало ми е от нефункционални подаръци, които после трупат прах. За себе си бях убедена, че трябва да има добавена стойност, смисъл и кауза. Единият вариант бяха мини свещи в upcycled чаши от бира и вино (използвай код rada10 в сайта на malama 🙂 ), но в крайна сметка за пореден път заложих на ефектните метални значки на БДЗП (Българско дружество за защита на птиците).
След кореспондеция по имейл, те ще ви съдействат с отпечатването на картончета във вашата тема и благодарност, че помагате на българската природа. Значките избрах да са на всеки различна и предизвикаха фурор – всички се влюбиха в тях, веднага си ги закачиха и да се фукат помежду си кое на кого се е паднало. Зарадваха ме истински! Освен това се допълваха чудесно с поканите с горско-полски елементи.
7. Тортата
Малка сватба, но пък с торта! Приготвиха ми я прекрасните дами от Cake Lab, по рецепта на Анна Веганна, която е и нейната собствена сватбена торта. Веган, с кокосов крем, печени блатове и горски плодове. С ядливи цветя и декорация от плодове за разкош!
8. Визията ми
Когато познаваш правилните хора, всичко се случва с лекота. За грим за пореден път се доверих на Мирена @green_for_beauty от Одоната, която работи изцяло с натурални продукти.
Преди това косата ми бе приведена във вид (прическа ли се води?) от Ваня от Balkan Barber, при които ходя на фризьор вече няколко години. Двете локации са супер близо една до друга (респективно Седмочисленици и Малките пет), така че е удобна и готина комбинация, която препоръчвам! Младоженецът също беше в Balkan Barber и остана очарован.
9. Местата
Най-умното решение в цялата тази организация и логистика, бе да запазим хотел в центъра (за деня преди, по време и след сватбения ден), за да можем да кръжим от място на място, да пренасяме багажи, но и да си починем качествено, встрани от битовизма у дома. Без дори да съм търсила, се спрях на Juno – нов дизайнерски хотел на Денкоглу и Христо Белчев. Стилен, уютен, гостоприемен и на супер централно място. Всички от екипа бяха невероятно отзивчиви, най-вече предвид това че наши приятели ни изненадваха и пращаха постоянно някакви неща в стаята. Определено се почувствахме като туристи в собствения си град!
Другата основна точка от логистиката бе ресторантът. Без много чудене се спряхме на Aria – също нов и стилен ресторант в една от преките на Витошка. Храната е вкусна, сезонна, красива, а и “веган” не е мръсна дума! Направихме резервация за единия салон, разпределение, и примерно меню с общи салати (всеки си сипва колкото му се яде и се намалява хранителния отпадък) и разядки, плюс няколко основни, от които гостите ни да си изберат. Отново без грешка и всички останаха доволни:)
10. Фотограф
Друго нещо, от което исках да избягам, са клиширани сватбени снимки, със или без шафери и кумове, няма значение. Следя работата на Йоана @originofmeraki отдавна и много ми допада това, че както прави красиви портретни снимки, успява да борави и със спонтанните моменти, да улавя истинските емоции в движение. Спретнахме си кратка фотосесия в центъра за спомен, а след това, разбира се, заснехме и подписването в залата.
Други дами с подобен стил, към които също бих се обърнала, са например wanderful nomads, Zara Ruseva и Polina Ilieva.
Ако съм пропуснала нещо в текста, ще допълвам в движение.
Накрая на деня се чувствах щастлива и доволна. Неслучайно къде насериозно, къде на шега го наричам “сватба за интроверти”, тъй като ми беше доста спокойно и комфортно и имах време и възможност да се насладя на всичко и всеки. И още по-важно, не изневерих на принципите си дори в този ден. Работихме заедно със страхотни български творци, които ни разбират с един поглед. Избегнахме излишно сватбено затрупване и ненужно (и неоправдано скъпо) консуматорство – всичко имаше мисъл, идея за дългосрочност, добавена стойност.
Благодарна и щастлива съм. А вече съм и госпожа 🙂
