ДОМАШНО КОМПОСТИРАНЕ НА ТЕРАСАТА СТЪПКА ПО СТЪПКА

Имало едно време една пандемия. Тя имала вълшебна пръчка и сякаш забавила времето. Тя била толкова силна, че променила света и живота на всички хора и създания, във всяко кътче по света. Хората, преживявайки нещо като катарзис, се обърнали навътре към себе си и преоткрили връзката си с природата. Неистово започнали да катерят планини, да тичат в парка, да садят растения и да си гледат билки и чери домати на терасата. 
Шегата настрана, но определено Великото стоене вкъщи ме подтикна да се реша, най-накрая, след 3 години отлагане, да си направя домашен компостер. (Да се разбира през март-април 2020 г.) Знаех, че не е нещо сложно, но все нещо ме възпираше. И ето че 1 година по-късно, след стотици (без да преувеличавам!) въпроси от ваша страна, най-накрая запретвам ръкави да опиша компост пътешествието си досега. Но ще ме извините, когато видите каква каша, и какъв е размерът на отговорите, които ви подготвях!

Какво представлява компостирането и има ли то почва у нас? (See what i did there?!)

Компостирането е метод на разлагане на органична материя – плодове, зеленчуци, листа, клонки, хартия и др. Накрая на този процес се получава свежа, прясна и богата на вещества жива почва (наречена компост), която човек може да използва за разсад вкъщи, в градината, или просто да занесе в гората. Това е накратко. Надълго – чети надолу. 

Защо е добре да компостираме?

Всеки един от нас, неизбежно се сблъсква с изхвърлянето на храна. Дали ще е заради неправилно преценени количества при пазаруването, дали – развален зеленчук или изгнил участък. Всеки обаче се сблъсква с беленето на картофи и моркови, рязането на салата и чушки, да речем. Белим банани – и отново хвърляме всички тези остатъци и обелки в кофата. Дори да се стараем да живеем природосъобразно и да изхвърляме отпадъка си разделно, и кофата за общ боклук да се пълни сравнително рядко, то хранителните остатъци започват да се вмирисват още след ден-два. (Усещаш накъде бия, нали?) Ако едно нещо е убедило мъжа вкъщи, че е хубаво да компостираш, то това е че ходим до кофата веднъж на 2 седмици! Няма ги онези досадни, течащи пликчета, няма го неприятният мирис на разлагащи се зеленчуци и ферментирали плодове, които често водят след себе си поне още 100 неприятности като мравки, мушички и неистово търкане и миене на кофите.

Освен това, когато органичен отпадък попадне на сметището заедно с другите видове боклук, се отделя метан. Той е десетки пъти по-силен газ от въглеродния диоксид, така че може да се каже, че когато компостираме у дома или в квартала, намаляваме своя отпечатък върху природата и в дългосрочен план намаляваме вредните парникови газове, които “създаваме” като индивиди.

Като минус бих определила това, че е да – не е ангажиращо по много време (т.е. по 5 минути през ден-два), но е нужно постянство. Както имаш растения у дома и те имат нужда от поливане, разсаждане и почистване, така и компостерът има нужда от поддръжка и не можеш просто ей така да изчезнеш за няколко месеца, да речем. (Добре де, технически можеш – но това усложнява уравнението.) Освен това си е мръсна работа и не е за дами, които си жалят маникюра.

Как можем да компостираме в апартамент?

Аз лично започнах с 1 кофа на терасата, която стартирах в края на март-началото на април. Малко по-късно се сдобих с втора кофа за зреене, и все още разполагам с 2 кофи, върху които работя паралелно. Двата съда пребиваваха на слънчевата ни тераса, като по-малката се събираше под пейката, но с настъпването на горещините, се наложи да ги преместя на по-сенчесто място. Това сторих на междуетажното пространство, а пък зимата прибрах на по-топло, горе-долу пак на такова разположение (сложно е за обяснение).

Така че днес съм на мисия тук да покажа и разкажа, че балкон компост е съвсем възможно!

Разбира се, ако разполагате с къща или кооперация с двор, освен да ви завидя, ще ви споделя, че има няколко варианта дори за дворно компостиране. Вариант е да правите като баба си – да изкопаете дупка някъде в ъгъла и просто да трупате органична материя, а на зазимяване да я затрупате. В такъв случай не се учудвайте ако догодина на същото място ви изникнат домати или тикви от семки, или пък различни билки от чая, който сте изхвърляли там. 

(Update: Дописвам тази статия месец по-късно и в сандъчетата за билки на терасата се появиха тикви! Просто бях омешала стандартната почва с малко свеж компост, за да облагородя средата за новите балконски придобивки)

Подходящ вариант за двор е да се приспособи някой варел; да се сглоби конструкция от дървени пелети и мрежи; или пък да си закупите голям пластмасов съд, който се разпространява в хипермаркетите за дома и градината. Накрая на статията ще намериш съвети от няколко души именно с такива компостери!

Стъпка по стъпка на домашното компостиране, на практика:

• Намерете си някаква голяма кофа с капак или саксия с капак. Препоръчвамда се запасите и с чиния от голяма саксия, която да сложите отдолу.

• Пригответе си един сноп клонки и дебел картон, както и нещо за пробиване – пирон, бургия.

• Най-напред трябва да си направим дупки по цялата кофа, започвайки на една педя от дъното, за да може регулярно да влиза въздух.

• Грешка, която направих първоначално и бързо трябваше да поправя – да (не) пробия няколко дупки и на дъното на кофата. Все пак органичната материя, колкото и да я балансираме, отделя вода, и най-малкото се получава конденз под капака. А повярвайте ми, не искате застояла кафява вода на дъното на кофата, която да развали всичките ви усилия и да саботира почвоправенето.

• След като сме пробили дупките (не е нужно да са определен брой, или пък да са равномерни), е ред на дренажа. Нареждат се клонките по начин, по който да покрият дъното на кофата на около 5-10 см., след което ги покриваме с картон и вдигаме нивото. 

• Ако разполагате с прясна почва от градината, от гората, от парка или пред блока, можете да стартирате от нея, за да дадете “boost” на новия си компост. Ако пък ваш прятел вече има готов компост, може да ви услужи също! 

• Съставките се редят като торта или лазаня – на слоеве. Притеснението на повечето хора, че компостерът задължително мирише неприятно, идва точно заради спомените ни от разлагащи се зеленчуци в кофата за боклук. А всъщност когато се омеша със суха маса като хартия, картон или трици, миризмата се неутрализира.
  Затова за да имаме баланс на веществата – азот и въглерод занапред в компостера си ще добавяме еднакво количество хранителен или друг органичен отпадък, и суха маса в съотношение 1:1. 

• Един ред обелки от зеленчуци, един ред трици, например. На следващия ден разбъркваме сместа, а на по-следващия, когато сме насъбрали достатъчно нова органична маса, добавяме нея, отново суха маса и така нататък.

• Необходимо е да се разбърква често, но не прекалено често. Първоначално е силно вероятно да ви връхлети ентусиазма и да искате да го разбърквате по три пъти на ден, но в някакъв етап и по два пъти на седмица би било достатъчно. 

• Готовият компост, готовата почва, ще се образува на дъното на кофата ви или какъвто контейнер използвате. Преценете какво количество отпадъци изхвърляте вие в него и колко често, за да прецените дали ще ви трябва доста по-голям размер кофа, или пък направо да си вземете две.
  (Когато аз страртирах, събирах хранителни отпадъци на 6 души и го напълних супер бързо. В момента сме само двама души, но пък ядем основно растителна храна, така че пак го пълним често.) 

• Впоследствие си купих втора кофа, която да използвам за т.нар. период на “зреене”, в който отделям вече почти готовата почва. В другата продължавам да слагам органични отпадъци и да редя слоеве, да ги бъркам; а втората кофа се радва на междувременно разбъркване и малко по-непретенциозна. 

• Зреещата почва й отнема 4-6-8 седмици да стане готова са използване – да не бъде твърде влажна, нито пък твърде суха. Как да разберем кога една почва навлиза в периода на зреене? Когато вече не отличавате дали даденото парченце е чушка или листо от букет. Придобива хомогенност и е готова да се превърне в пълноценен дар.

• Готовата компостна почва мирише на гора след дъжд!

А ето и вашите въпроси, които ми зададохте в инстаграм:

• Притеснява ме, че компостерите миришат. Вярно ли е?

Ще се повторя от по-горе. Всеобщото схващане, че контейнер с органични отпадъци ще мирише, е донякъде разбираемо, и идва от това че просто всички знаем какво се случва в кофата за боклук, когато сме решили да направим салата и някакво друго ястие, и не сме изхвърлили боклука навреме. Асоциираме компостерите с неприятната миризма на разлагаща се храна, течаща от всички посоки. А всъщност това, което мирише, е азотът, или по-точно азотни съединения.
За да се получи компостер, е необходим баланс на веществата, не просто да слагаме зелена, влажна маса, а да я комбинираме с кафява, суха. Както в живота, и тук балансът понякога може да се позагуби, затова е добре да наблюдаваме и следим.

• Какво да изхвърляме?

Вж. горния въпрос първо; иначе компостерите търпят почти всякакви хранителни остатъци, като спокойно може да се добавят е необичайни неща като съдържанието на контейнера на прахосмукачката, конци, памучни и други естествени материи, гъба луфа, увити косми от коса… На някои места пише, че и някои котешки тоалетни – пелети, соя – от естествени материали са ОК, но тук може би има значение и къде се намера компостерът ти и дали е на двора или у вас, колко е голям и т.н.
(Не е никак препоръчително да се изхвърлят пък екскременти от домашни любимци)

Нещата, които най-често слагаме в нашия домашен компостер, са: обелки от банани; обелки от моркови; дръжки от спанак и кейл; дръжки на чушки; изсхъхнали листенца от стайните растения и почва от пресажданията; черупки от яйца; картончета и хартийки; картонени рула от тоалетна хартия; утайка от кафе и др.

Правилното съотношение е 1:1 или 1:2 (зависи дали ползвате трици или вестници) , на зелена маса (азот) + кафява маса (въглерод). Зелената маса са влажните хранителни обелки, свежи листа и друга подобна органична маса, а кафявата – сухите съставки тип талаш, клонки, сухи листа.

Зелена маса/азотни съставки:

• всякакви обелки от плодове и зеленчуци (с повишено внимание и по възможност избягване на обелки от лук, чесън и цитруси, също и хляб;)
• зелени листа, тревички, плевелчета, остатъци от растения;
• чай; изпразнени торбички от чай и кафе;

Кафява маса/ въглеродни съставки:

• талаш*;
• хартия и картон;
• ролки от тоалетна хартия;
• тоалетна хартия и немазни салфетки;
• вестници;
• сухи листа и тревички;
• изсъхнали цветя;
• стари брашна и подобни;
• яйчени черупки; кори от яйца;

*Често ме питате откъде си набавям талаш – имам дърводелци в семейството, но ако отидете в някоя работилница могат да ви дадат чувал-два или безплатно, или срещу символична сума. Трици от зоомагазин също вършат работа. Със сигурност този тип суха маса има много по-голяма попивателна способност и са в пъти по-ефективни от парчета вестници и салфетки (само и единствено); Повече инфо има по-долу.

• А какво НЕ бива да изхвърляме в компостера?

В домашен или дворен личен компостер не се компостира:

• животински продукти като месо, риба, мляко и яйца;
• без готвени храни;
• Памучета за грим и лакиране; 
• Хартия за печене; 
• Салфетки или картони с намазнени части; 
• Рекламни брошури, цветни картички, списания;
• опаковъчна хартия 
• Цитруси като от няколко литра фреш, например; 

От ZeroWaste Sofia знам за уебсайта Can i compost this, можете да му хвърлите по едно око, ако имате чуденки за нещо конкретно.

• Откъде да намеря талаш?

Дървесните трици или дървесен чипс е най-сигурно да се набави от дърводелска работилница. Аз имам щастието да имам дърводелци в семейството, които ме снабдяват с истински качествен материал в чували, но преди това купувах талаш от зоомагазините. Смята се, че талашът най-добре попива влагата от зелената маса и успява да уравновеси съотнешението на веществата в еднакви количества.

Разбира се, винаги можете да разчитате за въглеродна маса на сухи листа и клонки, на парченца хартия и картон, но това: а) ще ви отнеме повече време да накъсате всички парченца на дребно; б) необходими са една идея повече като количество, например 2:1 или 3:1 спрямо зелената материя. Тоест заема и повече място в съответния съд, и компостерът ще се запълни по-бързо!

• Задължително ли ми трябват червеи, за да компостирам?

Популярно схващане е, че компостирането се случва с червеи подръка. Това, разбира се, не е изключено, но съвсем не е задължително. Мен лично ме е гнус от охлюви и червеи, но пък това си е природата и разбирам ролята им. Компостирането с червеи е съвсем отделен метод, специален вид, и е наречен worm compost/vermicomposting/ вермикомпостер. Предимството на този метод е че червейчетата работят на забързани обороти в наша полза в безкислородна среда, и позволяват за значителното ускоряване на процеса. Най-често се използва червен калифорнийски червей, но нямам личен опит с процеса и не мога да дам допълителни насоки по същество.

• Колко място ми трябва?

Грубо казано – колкото една голяма саксия за цвете. Да речем, че един нормален обем е 50-60-70-литрова кофа. Е, при мен кофата върви с втора кофа, а те – с едно кашонче с трици и хартии отстрани, за да са ми достъпни, така че пространството в моя случай е около метър на метър. Но ако нямаш място да се шириш много-много – приеми го просто като една по-различна кофа за боклук, на която трябва да измислиш подходящ ъгъл.

• Мога ли да си напрвя компостер в затворен балкон? Можем ли да имаме компост вътре в апартамента, ако нямаме тераса?

Да, напълно е възможно, даже има хора, които си ги държат под мивката в кухнята. Моите кофи са големи и пада голяма бъркотия и цапане след тях, така че аз не бих избрала този вариант. Но ако това е единствената ти опция – пробвай! Ако не се получи, проучи къде около теб има споделени компостери, които можеш да ползваш свободно.

• Компостерът ще пречи ли на съседите?

Не би трябвало да пречи, ако се грижиш добре за него. (Ако имаш предвид миризмите. Ако визираш разпределението – намери му подходящо място, което няма да пречи на движение, на гледка и т.н.) Ако пък съседите ти са ентусиасти и се съберете по-голяма банда, можете да инициирате направата на споделен компостер!

• Как да събираме отпадъка, така че да не мирише?

Достатъчно е да се събира и “изхвърля” редовно. Нормално е да замирише след втория ден, така че може да си заделите по-малък съд, ако това ще ви стимулира да сте по-редовни с отделянето му. Плюс трикчето с добавянето на суха маса още на плота на кухнята, който споменах по-горе. Както и замразяването, ако е опция.

• Остават ми повече органични отпадъци, отколкото трябва за правилното съотношение, какво да правя?

Имаш няколко варианта – едното е да увеличиш сухата маса – нормално е някои дни да отделиш две обелки от моркови, други дни ще разполагаш с остатъци от супа, яхния, заготовки за смути и какво ли още не. Друг вариант си остава да замразяваш остатъците и да ги добавяш постепенно. 

• Как да разбера дали е готов? Колко време трае зреенето? Как да разбера кога е готов?

На зреещата почва й отнема 4-6-8 седмици да стане готова са използване – да не бъде твърде влажна, нито твърде суха. Как да разберем кога една почва навлиза в периода на зреене? Когато вече не отличавате дали даденото парченце е чушка или листо от букет. Придобива хомогенност и е готова да се превърне в пълноценен дар, богат на хранителни вещества.

За повече от година компостиране, съм “произвела” около 5-6 партиди готов компост. Преди да отделя съответното количество за зреене пък, отнема около месец. Колкото повече маса добавяте, толков по-жив го правите, и помагате на процесите да си се случат, а обемът на кофата си намалява по естествен начин с течение на времето.

Самият компост, още преди да е съвсем готов, ухае на мокра гора, след дъжд! 

• За какво мога да използвам готовия компост?

Компостът е прясна почва първа ръка, изключително богата на хранителни вещества за всякакви растения. Можете да омешате с “нормална” почва и да си пресадите някое растение, да си отгледате билки и реколта на балкона или у дома; Да го изсипете в предблоковото пространство и да наторите, засадите дръвче или цветя; да го занесете на вилата; да споделите с приятел – любител градинар; да го върнете на природата при разходка в планината, и още много! 

• Трябва ли да пазя домашния компостер от дъжд и домашни любимци?

Компостерите симулират случващото се навън всеки сезон – сухите листа наесен, в комбинация от зимното снежно наметало, дават нов живот напролет. Вълшебство! Външни климатични фактори не би трябвало да представляват проблем, когато говорим за лошо време. Както споменах, най-пряката слънчева светлина през горещите моменти на лятото може да навлече главоболия, но дъждът не е проблем. Кофата има капак, има си и чинийка отдолу, която събира и сътоветно прелива излишната вода.

Моят компостер е навън дори в най-студените зимни дни, когато изтръсквам 5-10-сантиметрова шапчица от сняг от него, но там трябва да се внимава да не остава по много, защото оттеклия се сняг може много лесно да замръзне в чинийката на сутринта. В самия компостер – най-вече в зреещия такъв – температурата е висока (когато поставите ръка отгоре, се усеща) и освен ако не е някакъв супер екстремен сибирски студ, най-много да хване лек скреж. В крайна сметка компостерът сам ни дава сигнали и ако му е трудно да преживява навън, може да пробвате да го приберете на завет, ако е възможно, за да видите дали ще има разлика след няколко дни.

Що се отнася до домашните любимци, нямам конкретен личен опит, който да споделя, но отново ще спомена капака. Капаците предпазват не само от дъжд, но и ограничават достъпа на котки, кучета, мишки, птици и т.н. Кофата е достатъчно тежка, че да не може да бъде лесно съборена от животно или дете, така че шансовете да се погълне нещо са сведени до минимум. Разчетох се из интернет, и хора споделят недобър опит на поглъщане на компост от кучета и прибягване до ветеринари, но както казах, аз нямам личен опит, и според мен с помощта на някакви прегради би могло да бъде безопасна зона.

Какво научих аз досега + някои трикове:

1. Компостерът ни “говори”, само трябва да се научим да го слушаме. Сам ни дава сигнали, ако му е прекалено топло или студено, прекалено сухо или пък влажно. Ясно си личи, когато не умее да се справя с даден продукт (например бързо ферментиращи храни като киви и портокал). Ако има нужда от възхух-  разбърквай по-често. Ако видиш, че ще помогне – остави го за ден-два без капак. Ако количеството не спада, разбърквай, за да ускориш процеса. Ако е влажно – увеличи сухата маса, а ако е сухо – зелената. Внимавай и ще се сработите!

2. Ходя да наглеждам моя компостер през 2 дни, а когато пътувам и отсъствам, оставям подробни видео инструкции. Още в първите дни започнах да го наричам “Тамагочи”, защото се удеща като домашен любимец, ама не баш. Има нужда от своите грижи, захранване и наглеждане, до някъде си е нещо живичко. Макар и не в лаещия смисъл…

3. Процесът може да започне преди да вдигнеш капака на кофата. Направи си “компостерски кът” на мивката или на плота, където се разпореждаш в кухнята. Аз съм се снабдила с 2 метални кутии за подправки, които харесах в Аико, но ти може да използваш някакъв друг съд, по-добре с капак. 

4. За да ускориш процеса на домашния компостер, е силно препоръчително да си помагаш предварително в кухнята, като режеш обелките в движение. Например ако белиш краставици за салата – след като нарежеш краставиците, нарежи си и на по-ситни парченца обелките! Дори да разполагаш с голям, дворен компостер, нещата се случват значително по-лесно и бързо, ако са нарязани на дребно – бананови обелки, кори от диня и пъпеш, спаружени картофи…

Вж. още: Локации за насипно пазаруване

5. И в този ред на мисли, пробвах да смилам остатъците и с блендер или пасатор. Ами НЕ. Това прави масата много по-течна и “неадекватна” за компостер, и може да ви навлече допълнителни главоболия.

6. Друг трик, който вече успешно прилагам, е да въвеждам суха маса още намясто в кухнята. Ако ми попадне някакъв лист хартия, парче картон или сухи листа – добавям ги директно в кутията с капаче на плота, вместо да чака някъде отделно.

7. Да се пявяват мушички е нормално. Счита се, че щом има живот, значи на този живот му е топло и уютно вътре. Друг е въпросът какво количество са мушичките, ларвите, червейчетата или каквото друго се присламчи. През лятото се борих упорито с дребни черни мушички с бели ларви по капака, но с внимание в картинката и няколко пъти сменяне на обстановката и на кофата, и на съдържанието й, успокоих нещата. Мисля, че се дължеше на пряката слънчева светлина и повишените температури вътре. Мушички се гонят с повече количество талаш.

8. Ако пък мушичките са прекалено упорити и увеличаването на талаша не помага, из групите попаднах на отвара от масло от нийм. Открих го в дрогерия на площад Славейков, има го и в Зоя, търсете го при базовите масла. Имайте обаче предвид, че не мирише никак приятно! Като цяло това масло за борба с вредители в градината по по-натурален начин.
Често се образуват и ларвички по капака на компостера, така че преди да е станало късно, е добре да се измива редовно и да се подсушава.

9. В случай на мушички винарки от ферментирали продукти, нийм няма да помогне, и тогава на помощ идва разтвор от оцет, веро и вода. Но най-напред, независимо от мушичките, се пробва с добавяне на повече суха маса и оставяне да се проветри.

10. Ако случайно нямате възможност да отидете до компостера, или нещо му се е случило и има нужда от почивка, можете да продължите да отделяте хранителните отпадъци, и да ги замразявате във фризера, докато им дойде редът. Това обсъждахме с последователка, която пребивава в държава, в която изхвърлят органичния си отпадък, но това се случва само веднъж в седмицата, а продуктите загниват, ако са си просто ей така.

Да надникнем в чуждите външни компостери:

Ани @healthylicious , кулинарен блогър и фотограф, Варна:

“В кухнята имаме 2 „кофи“ за боклук – в едната е общ, а в другата хранителен – всичко, което готвим и остава като отпадък слагаме там. Като обелки от моркови например. В общия боклук са замърсени опаковки и остатъци от храна, а в килера разделяме допълнително пластмаси, хартия и стъкло. 
В края на двора имаме голям компостер, който пълним на няколко дни. Отдолу се образува тор, която използваме за градината. Отнема време, докато се образува, но тъй като вече имаме компостера от 2+ години, използваме „резултата“ за градината.”

Ивайло @yvailo, моден дизайнер, София:

“На майка ми кумата, която беше избрана за жена учен в категория екология казваше следната мъдра мисъл: “Природата е разрешила проблема с боклука си, когато е започнала да компостира. не изхвърляйте органичния отпадък, той е злато. И не ви е нужен пластмасов контейнер, за да компостирате. правете го в земята, заедно с природата.” – Компостерът в двора на Ивайло е именно една ниша насред зеленчуковата му градина.

Споделеният компостер до ресторанта на Благичка в Дианабад – първият ресторант с нулев отпадък в България:

Полезни източници на информация и помощници в компостирането (предимно) на български:

• Наръчникът на Градски експеримунтриум (сега “Фондация Корен”) “Компостирай у дома: бързо, лесно, забавно” – Много удобен pdf с най-важната информация. Именно те организираха събития наживо за сътворяване на компост, и когато стартирах миналата година, именно момичетата ми бяха отправна точка. От тях си закупих първата кофа, която беше изостанала от някое събитие, и ми я изпратиха готова продупчена, с малко готов компост, по куриер. (По-късно купих втората, която е идентична на вид, от обикновен квартален магазин за довашни потреби, и продупчихме сами с винтоверт.)
  
  Наръчникът е разработен заедно с MOVE.BG и може да бъде открит ето тук.

• Наръчникът на “За Земята” – Кратко ръководство по компостиране – Включва начини на компостиране у дома или в двор, както и 10 основни правила;

• Статията на Симона – Zero waste Sofia “Компостиране за начинаещи”;
• Карта на споделените компостери;
• Приложението Share Waste за споделени компостери, където и да се намирате по света;

Виж още: 15+ мобилни приложения за по-екологичен начин на живот

• Фейсбук групата на Градски експериментариум – тук можете да задавате своите въпроси, каквито и да са те. Да споделяте снимки и да питате за всяка отделна компостна “болежка”, а защо не и да се похвалите с продукция.
• Фейсбук групата на “Нашият квартал” – “Компостиращи общности за климата” по румънско-българска инициатива – Food for the Earth composting communities for Climate Bulgaria;
• Фейсбук група на Студентска компостираща задруга;
• Поредица на Uneco Eco Club от материали и интервюта с историите на хората и техните компостери”CompoStory”; 
• Видове компостери и характеристики;

♥  ♥  ♥

Девет и половина текстови страници по-дълго, написвам заключителните думи на този текст и си давам сметка защо статията ми отне толкова много време. Събрах повече една астрономическа година и 4 сезона личен опит, и няколко пъти по толкова проучване, за да мога да бъда максимално изчерпателна и да отговоря на колкото се може повече въпроси, които евентуално ще възникнат. Домашният компостер не е страшно чудовище, и се оказва много по-лесно, отколкото звучи! Фитнес за тялото, едно ново хоби, създаване на живот от нищо в нещо; принос към природата и един по-чист дом! А накрая всичко ухае на планина и гора.

Надявам се да съм била полезна и да съм ви вдъхновила да предпримете тази следваща крачка по пътя към по-природосъобразен живот!

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast