ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПРИРОДАТА: КАКВО Е REWILDING?

Как можем да върнем дивото и да се обърнем назад към (дивата) природа, и то по естествен начин?

Наскоро бях в Гърция за дълъг уикенд. Редувахме вкусната с храна и занаятчийски магазинчета с интересно изкуство. Попаднахме на Фотобиеналето и в една от изложбите се запознахме с авторката на творби, представящи селския живот в гръцките планини. Хората, животните, децата, поминъка. Разприказвахме се и й споделихме, че най-подходящото място да доразвие изложбата си, са Родопите – когато ни попита кое би било най-пъстрото място тук за нея и нуждите на изкуството й.

И как не – природата на Родопите е като никъде другаде. Освен мистицизма и легендите, които още ехтят по растланите баири, знаем, че това място не е просто притегателна сила на Орфей и други богове, но и на изключително биоразнообразие.

Комбинацията от географско разположение (на кръстопът), смесен климат, различни надморски височини и отдалеченост от големия шумен град /столица/, прави Родопите едно от най-ценните ни местообитания. Не само в България, но и в Европа въобще. 

Вековен дом на диви животни като кози, мечки, глухари, елени, лешояди, орли, лалугери, диви орхидеи, и някои ендемични растителни видове като Юрушкия лопен, Родопския силивряк, и още. По данни мястото приютява 1962 растителни и 4329 животински вида (сред които 278 вида птици). А когато говорим за Източните Родопи в частност – тогава става наистина интересно! Но за това по-надолу.

♥  ♥  ♥

Този път в рубриката ЕКО РЕЧНИК ще обърнем внимание на термина “REWILDING”, благодарение на моите партньори от Фондация “По-диви Родопи” (Rewilding Rhodopes), с които ще ви разказваме как и дали можем отново да се свържем с природата”. 

Ще си кажете “Не стига “reduce, reuse, recycle”, а сега още едно R ли?” Представката “RE” ще заема все по-голяма част от животите ни като индивиди и като общност, и това не е случайно. Repair, return, refurbish, но и: reconnect, reintroduce, rewild.

Най-общо казано,

Rewilding е иновативен подход, който позволява възстановяване на ритъма в природата по естествен и устойчив начин. 

А ето и по-точната дефиниция, която Фондация “По-диви Родопи” дава:

“Rewilding процесът гарантира далеч по-централната роля на естествените процеси и дивите видове  в оформянето на сухоземните и морските черти на биогеографията. Процесът помага дадена територия да стане по-дива, като в същото време осигурява възможност на човека от съвременното общество да се свърже отново с дивото и по този начин допринася за благото на всички живи същества.”

Както можете да се досетите, това е бавен процес, чиито резултати не се виждат още на следващото утро. Изисква се стратегия, системен подход, мислене в перспектива, всестранно сътрудничество. Фондацията, известна още като Rewilding Rhodopes, функционира от 2014 г. насам, и е част от общоевропейската мрежа Rewilding Europe

Освен България, в лицето на (Източно) Родопския регион, част от мрежата са и Испания, Италия, Португалия, Румъния, Швеция, Хърватия, Шотландия, Германия с Полша, Делтата на Дунав. Всички те, развиват тази новаторска визия в специфични, ценни за биоразнообразието територии по своите ландшафти.

У нас приоритетните области са: Маджарово, Бяла река, Студен кладенец и Кърджали.

♥  ♥  ♥

Как можем да върнем дивото и да се обърнем назад към (дивата) природа, и то по естествен начин? – Начините са няколко:

1. Чрез целенасочено reintroducing* (повторно въвеждане) или restocking (добавяне на допълнителни бройки животни) на намалели или изчезнали животински видове

*Повторното въвеждане на видове е умишленото преместване на индивиди от даден вид в части от естествения му ареал, от които е бил изгубен, с цел създаване на нова жизнеспособна популация.

а. Природосъобразна паша

Европейските видове диви животни са силно намалели, дори в най-дивите и недостъпни райони, немалко от които видове имат важна роля. Затова Rewilding подходът работи за възстановяването на тези ключови “герои”.

От фондацията споделят, че най-ефективен за цялата екосистема начин, е реинтродуцирането на тревопасни животни. Защо? – Защото осигуряват подходяща среда за други видове, като лалугери или орхидеи, които разчитат на ниската растителност. Откритите пространства са дом на множество влечуги, насекоми, дребни бозайници – съществена част от хранителната верига. 

Т.нар. природосъобразна паша позволява да се образува естествена мозайка, комбинация от открити + гористи местности, за сметка на монокултурите. Също така, благодарение на това, се грижи за редица други “казуси”: предотвратяване на загубата на вода, укрепва почвата и предпазва от ерозия, има по-малко предпоставки за горски пожари и др.

Ключови тревопасни видове тук са лопатарите и благородните елени, диви коне Коник (тарпани) и Каракачански коне и… зубъри, най-едрото европейско тревопасно животно. Да, този вид отново населява нашата територия, след като през XX в. изчезва напълно от Европа. Днес зубърът (Европейски бизон) се е превърнал в символ на природозащитата.

След като заселването на зубъри в Източни Родопи започва преди 10 години, вече можем да се похвалим със стадо от 15 европейски бизона в Защитена зона  „Студен Кладенец“. През 2019 г., когато биват освободени в дивата природа, се ражда и първото бебе зубърче на свобода от Средновековието насам.

б. Ролята на хищниците и мършоядните птици

При rewilding метода не говорим за деструктивно вмешателство и нарушаване на естествения ритъм, а напротив – “подбутване” или “подпомагане” от наша страна, за да оставим природата да се води сама по себе си.

Човешката намеса през последните десетилетия/столетия обаче все пак е оставила своя отпечатък върху планетата, и именно затова днес търсим начини и практики, по които да опазим природата, като й даваме пространство да “случва” сама всичко онова, което пази и умее най-добре.

В този дух, ролята на хищниците, напр. вълци, чакали и мечки*, и на мършоядите, най-вече лешоядите, е особено важна за екосистемите. Да не говорим че всеки вид лешояд също има своята роля** при “разчистването” на остатъците от мъртви животни. И когато цяла група животни отсъства, това нарушава баланса.

Може би темата за изчезването (у нас) на лешоядите, наричани санитарите на природата, е плод на съвсем отделна статия. Но вероятно знаете, че все пак през последните десетилетия усилено се работи за дългосрочното възвръщане и приспособяването им у нас, благодарение на системната работа на редица експерти и организации.

Източните Родопи са единственото място за размножаване на белоглав лешояд в България и най-важната област за размножаване на световно застрашения египетски лешояд на Балканския полуостров. По последни данни са преброени 121 двойки белоглави лешояди и са излетели 73 малки лешоядчета, живеещи в района. Експертите споделят: “Лешоядите са чувствителни към екологичните условия: ако популацията им се увеличава, това е добра индикация, че цялостното здраве на местната екосистема също се подобрява.”

Присъствието на лешояди поставя цели/фокус и в други направления, като например осигуряване на безопасна храна за тях чрез освобождаване на лопатари и благородни елени. И тук се върнахме към точка а) и си припомняме как всичко в природата е свързано! Въвеждането на диви копитни животни също така намалява щетите върху домашните животни, което, вярвам, местните забелязват и оценяват.

*В естествените екосистеми вълкът влияе положително върху здравето на популациите на видовете, с които се храни, и допринася за стабилността на цялата екосистема, споделят експертите от Rewilding Rhodopes.

**Например белоглавите лешояди предпочитат по-меките части на мъртвите животни, мускулите и вътрешните органи. Дългите им вратове улесняват достигането им вътрешните части на трупа. Черните лешояди пък са по-едри, с по-големи и по.здраве клюнове, и предпочитат да се хранят с твърдите тъкани на тялото – сухожилия, мускули, кожа и хрущяли.

2. Мястото на местната икономика

В този смисъл (виж горния абзац) се говори все повече за равновесие между човек и природа. Необходима е и ежедневна работа за т.нар. съвместно съществуване – като разполагането на местните стопани с надеждни методи за превенция от хищници. (А не прибягване до отрови и незаконно отстрелване)

Завръщането на дивата природа в Източни Родопи обаче открива и нови възможности за местните. Не само че се дава “тон за песен” на други райони в Европа, които могат да приложат наученото, но и регионът става привлекателен за устойчив туризъм, а местните осъзнават ценната си принадлежност и възможностите за зелена икономика. Подобни места се превръщат и в притегателна сила за wildlife фотографи 🙂 

  1. Създаване на защитени и свързани зони

Обособяването на защитени зони и коридори позволява по-лесно придвижване на животните – свързват се места, досега откъснати от различни дейности на човека.  

♥  ♥  ♥

Всички тези примери за осъзнато “побутване” чрез създаването на подходящи условия за възстановяването на дивата природа, било то в по-малък или по-голям мащаб, ни припомнят колко силна и мъдра е природата. А ние, хората на модерния свят, можем да се учим на много от нея.
Осъзнавайки фундаменталната й роля, заедно можем да разгръщаме потенциала й, като същевременно наблюдаваме естествените динамики и да разберем зависимостта и ролята на всяко едно животинче или стръкче. 

От Фондация “По-диви Родопи” споделят: “Природата e „експерт“ по оцеляване и самоуправление. Можем да й помогнем със създаването на подходящи за възстановяването й условия като премахнем дигите и язовирите, освободим реките, намалим активното управление на популациите от диви животни, позволим естествено регенериране на горите и възстановим отново видове, изчезнали в резултат на човешките действия.”

Системните усилия за ефективно управление на (естествените) гори, възстановяване на влажните зони, управлението на дивите животни, и съживяването на райони с устойчив туризъм, образуват комплексната формула, която сочи посоките за развитие на дивата природа. Имаме ли работещи естествени процеси, ще имаме и по-здрав климат. А вярвам, всички отговори на въпроси, които имаме, вече се крият в нейде природата. Само трябва да й дадем възможност да ни ги подшушне.

♥  ♥  ♥

Този материал е изготвен със съдействието на Фондация “По-диви Родопи”. Следете дейността им на rewilding-rhodopes.com  и в социалните мрежи.

Очаквайте скоро и късометражния документален филм “Кръговратът на живота в Родопите”, който показва работата на Фондацията в Източни Родопи. Филмът е заснет от многократно награждавания френския режисьор Еманюел Рондо от White Fox Pictures. Онлайн премиерата е на 14 декември 2023 г.!

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!
Become a patron at Patreon!

Leave a Reply

Your email address will not be published.