Обиколките на предприятия и цехове са сред любимите ми работни занимания! Удоволствие е и след това да ви показвам какво се случва зад кулусите – как се рециклира стъкло, как се сепарират дрехи, как се прави шоколад. А днес – и къде отиват битовите отпадъци на София.
Озоваваме се в СПТО – Столично предприятие за третиране на отпадъци край с. Яна. Тук проследяваме стъпка по стъпка какво се случва със съдържанието на сивите кофи за боклук.
Spoiler: Оказва се, че дори тук се опитват да разделят каквото е възможно – като цветни и черни метари, алуминий, найлон и PET бутилки, за да бъдат оползотворени. Е, това е мнооого по-сложна задача, отколкото в специализираните за това предприятия, предвид това, че е примесено с какво ли не… така че не бързайте да успокоявате съвестта си, а изхвърляйте отпадъците си на правилните за това места.
Същото се отнася и за дрехи и текстил, които пречат на машините в СПТО, и батерии, които нямат място в сивата кофа, тъй като лесно предизвикват пожари и поставят работещите там хора и цялото предприятие под риск. Докато тече посещението ни, се оказва също, че попадат и чували с медицинско съдържание, което е крайно неприемливо и дори незаконно.
Тук се обработват по над 400 000 тона битови отпадъци годишно.
Съдържанието, което виждате на снимките, е за съответната седмица – денят е четвъртък, т.е е натрупано от понеделник до четвъртък. Една щипка може да обхване около 4-5 тона. А прозорците са мити предния ден…
Нека все пак да видим през какви етапи минава нашият боклук при идването си тук:
1. Съдържанието от камионите се приема и премерва. Това, което е за тук, влиза в бункери.
2. Преминават през подвижни подове, които подават и дозират отпадъка, който отива към приемна зала и механично третиране
3. Оттук преминава през “предварително сортиране”. В този етап се отделят едрогабаритните материали – като големи картони, гуми, матраци, възглавници и др. По закон трябва да преминат на депо.
4. Минават през едри шредери – отварачи на торби които се разкъсват, за да изпадне съдържанието.
5. Всички по-едри метални неща се отделят от магнитен сепаратор, а човек ръчно отделя по-дребните елементи, например найлон.
6. След сепаратора се влива в т.нар. барабанни сита и всичко, което и с размер под 200 мм., изпада. (отделят се HDPE, PET бутилки)
7. Онова, което е над 200 мм, пък отива към лентите за сепарация. Тук се отделят по-едрите неща като картони, найлони и текстил.
8. Минават през шредер, който ги прави до 200 мм, и така се връщат обратно на лентата със ситата, а оттам и към биосушене.
9. В отделението за биосушене: клетката се пълни с кран, като всяка клетка събира 250-300 тона отпадъци. Клетката се затваря и се обдухва с въздух, а благодарение на органичната материя вътре, температурата се вдига по естествен начин. Съдържанието престоява в клетката 6-7 дни, самозягрява се, отделя се пара и когато температурата достигне 30-33 C, клетката се отваря.
10. Подава се към подивжните подове, вече за производство на RDF*. Минава през вибросита, където се отделя цялата фракция до 60 мм, а всичко друго изпада, следват още сита.
*RDF представлява гориво, произведено от твърди битови отпадъци и промишлени сухи отпадъци с висока калоричност. Използва се главно в промишлеността и електроцентралите.
11. Магнитен сепаратор отделя черните метали, а вихротокови сепаратори се използват, за да направят дори алуминия да бъде хващан от магнитите.
12. Минават през т.нар. genius laser-и, и на база относително тегло, се отделя стъкло от други материали като камъчета и монети.
13. Вече шредирано, съдържанието се балира и се кара в насипно състояние към ТЕЦ-ове, циментови предприятия или за изгаряне. На изхода съдържанието отново се измерва.
Благодарности на колегите от Екологично сдружение “За Земята” за инциативността за срещата, и на екипа на СПТО за топлото посрещане и отзивчивост на всеки един наш въпрос.
За още полезна информация кое къде да изхвърляме правилно – вижте тази статия, и не пропускайте да ме последвате в социалните мрежи.
