Всеки публикува травъл гайдове за Рим, Париж, Ню Йорк, Солун. И аз ги харесвам, да не кажете нещо. Реших този път да споделя едно райско кътче, едва на няколко часа път с кола от тук. Много малко останаха девствените плажове, незастроените крайбрежни ивици и местата без бумтяща отвсякъде думца–думца музика. Без Слънчака и алкохолния му туризъм, дори без Градина и другия вид алкохолен парти туризъм – но за местни и в по-бюджетен вариант.
Две години подред един прекрасен повод ме отвява към Аркутино – местност на юг от Бургас, недалеч от Приморско, Дюни и Созопол. Имах удоволствието да бъда одобрена за няколко обучения за НПО-та, а който ме познава, знае с какво се занимавам и колко съм ентусиазирана по тази тема и каузи. Смисленият повод и готината компания са само добавка към тишината на природата, и разбиващите се в далечината вълни.
Самопредизвиках се за пореден път и излязох от зоната си комфорт, нали така е модерно… или поне така се нарича. Да отида на непознато място, с абсолютно непознати хора, в почти изцяло непозната тематика. И не съжалявам! Не знаем вие как функционирате, но аз се зареждам положително от такива преживявания, дори да бъдат неуспешен експеримент. Вдъхновявам се и размишлявам. Много. И не говоря само за работа и каузи 🙂 Затова може би спомага и уединението.
А каква по-добра работна среда от синьо-зелена гледка и морски бриз? Е, може би пойни птички и дебели планински сенки. Все пак предпочитам планината пред морето.
А когато ходя на море, се пържа на слънце, докато не полилавея и от мен не започне да излиза пара. Лесно хващам тен, и то директно – не изгарям, и лесно минавам през всички нюанси на бежово-кафявата гама. (Дайте идеи за нещо, поддържащо кожата свежа след толкова слънце – освен кокосово и какаово масло?)
Та, Аркутино се оказа едно не толкова популярно място за бягство от реалността: до колкото съм била породното черноморие, те са все по-малко. Плажът и околоността са част от резервата Ропотамо. Аркутино е плаж с блато, дюните са пред, зад и до теб. Стъпваш по горещия пясък, а около теб – непокътнати красиви плажни лилии и буйна тръстика. Под дървената скара пътека ако не пропълзят поне няколко змии, то със сигурност ще видиш прокопаните от тях дупки. От 1992 г. насам резерватът е със статут на “строг режим”, местността е защитена и строителството е сведено до минималния минимум. Ако решите не само да се разходите и да плажувате наоколо, отсядането е възможно в семеен комплекс, едната станция – детски център, и по-луксозния хотелски комплекс на носа около острова. Все пак и на двата плажа наоколо има по един бар за равлечение, а също и сърф училище. А да – и лостове за аутдор спорт на плажа! Свободната неплатена зона е доооста просторна и голяма, което е плюс на противници на шезлонг, чадъри и т.н. под всякаква форма, било то и към заведение. Наоколо хем е диво, хем “цивилизацията” е умерена – поддържаност и подреденост са си рядкост.
Бижуто на местността за мен е острова – Свети Тома, или т.нар. Змийски остров, пълен с кактуси, пренесени специално от Европа и цъфтящи наесен. Е, и със змии очевидно.
Пясъчната лилия, наричана Морски нарцис, е защитен растителен вид, който можете да видите в цялата си прелест на някое готино септемврийско море. Пък и фауната наоколо си я бива – няма само змии, дами – също и костенурки, прилепчета, прелетни птици.
Препоръчвам разходка по моста над блатото Аркутино, по кектейл-фрапе-каквото дойде от бийч бара, плажна йога, волей или фитнес, разглеждане на Беглик таш или река Ропотамо, съчетано с къмпинг около Златна рибка, Градина, Каваци, Смокиня, Юг. Заобичвам южното черноморие с всяко посещение, с всеки залез и посрещнат изгрев. Разчупете обичайните дестинации с доза девствени плажове и местности в унисон с дивата лятна душа и бурното, слънчево настроение. Без замъка в Равадиново, че Гери Никол снима клип там.
Ще се радвам да ми пишете, ако решите да наминете и изследвате Аркутино и околността! Пък друг път може да споделя как си прекарахме на етнографски експедиции из Странджа планина и южночерноморските села и пеехме народни песни с местни баби в читалища, баби нестинарки и дядовци акордеонисти. Вече планирам следващите пътешествия и малки бягства със и без повод. Ще ви споделям още малки, тайни и малко известни красоти из родната шир. 🙂 И ви взимам с мен!
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
Full second hand look:
Риза Gap / frea.bg
Панталонки Forever 21
Очила / frea.bg
Бански Roxy
