ОБИКОЛКА НА СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ.. ЗА НАПРЕДНАЛИ

С риск да съм закъсняла доста след годишните отпуски на повечето хора, средата и краят на август са време за моята ежегодна доза море, така че.. надявам се, че на вас тепърва ви предстои. Въпреки че се дърпах за писането, след 2 поредни лета на север от Варна – осъзнах, че може би все пак имам какво да споделя по въпроса, и да бъда полезна на някого.. някога. 

Да ви кажа, приключението, наречето “Северно черноморие” е шест нива по-сложно, когато си без автомобил. И без книжка, де. Но не е съвсем мисия невъзможна, и днес ви споделям нашите предпочитани места и някои логистични подробности. И ще пропусна бохо плажовете около Св. Св. Константин и Елена и голф игрищата, спокойно. Не ме влекат, пък и те като че ли присъстват във всеки друг guide напоследък.

На мен ми дай дълги ивици без бетон, или пък малки и уединени плажове, отново без излишен шум. All-inclusive се приема само под формата на слънце и усмивки.
Не отказвам да има някое капанче, което да спасява положението с бира и пържени картофи, но със сигурност е за предпочитане пред дънещаща в ушите шумна музика. Моята представа за почивка е дълго излежаване върху пясъка (не обичам да влизам във водата), книга в ръка, много хидратация, и някоя и друга разходка или почистване на плажа междувременно. Ако не знаеш за какво говоря, хвърли един поглед към #чистолято2021 и Мисия Чисто лято 2020.

Ще започна от Балчик, ще направя обратен завой към Варна и Албена, а после ще откриете локациите разпределени географски, както продължават нагоре на север към границата с Румъния.

Виж още: Зоо център в Добрич за защита на природата и животните

Балчик

Започвам от Балчик, тъй като именно там бяхме отседнали и тази, и миналата година. Макар самият град да няма добро устройство и читав плаж, е супер отправна точка за всичко наоколо. Освен очевидната Ботаническа градина и Двореца (където имахме щастието да отседнем, но не съм убедена, че е възможно за външни лица), в Балчик можеш да се разхождаш по крайбрежната алея до втръсване. Самият град е нагоре-надолу по баири, и движението без кола, електрически велосипед или такси е трудна задача.

Крайбрежната, която в едната си част напомня на Ница, е осеяна със заведения с гледка към морето и сергийки от всякакъв тип. От пристанището до Двореца, а след него продължава и по посока Албена, но не е осветена. Именно в обратната посока си правех вечерните кросове, като устроената част е около 3,5 км. на посока, засечено от Ботаническата.

Интересна е отворената библиотека с предимно руска литература. За заведения можем да препоръчаме Buffet Supreme (готвено всеки ден и домашен хляб) и ресторант Corona до Двореца.

Между Албена и Балчик (и обратно) се придвижват автобуси по график, като цената от точка до точка е 2,50 лв., и има спирки на Ботаническата при бариерата, на болницата в Балчик, на площада при пристанището и преди автогарата.

Самата автогара е накрая на града, на нея можете да оставите багаж срещу 1 лв., има и поддържана тоалетна за 0,50 лв. Гарата е малка и отпред почти винаги има таксита, а ако няма – или вътре могат да ви дадат телефонен номер, или да повървите 200-300 м. до супермаркет Аквилон, където има стоянка за таксита, а до центъра е около 5-7 лв. 

Пеша отнема около 20-30 минути надолу, и над час и нещо нагоре по баира. Може да се мине по тайна пътека покрай стадиона с гледка към морето, като се влезе откъм ул. Иван Вазов.

Виж още: Разказ за приключение по Южното ни черноморие и някъде по средата между Бургас и Варна

отпред се вижда плажа на Балчик

Албена и Кранево

Не сме фенове на групите туристи, каквито има из курортите, затова избрахме да плажуваме на самия край на плажната ивица в Албена, надолу от ресторант Nomad, под вилна зона Фиш-Фиш. От миналата година насам цената на самия плаж за шезлонг и чадър е символична – по 1 лв., което ми беше трудно да го повярвам, докато не го видях с очите си. В самия център на комплекс Албена знам, че има безплатен шатъл до плажа, но нямам лични впечатления. Обърнах внимание обаче на контейнерите за разделно събиране! 

Решихме да тръгнем късно от плажа и да вървим пеша до Балчик, което обаче не е препоръчително, ако ви е страх от скали и шубраци, тъй като около половината път до там не е асфалтиран и уреден, ами е див и обрасъл, или пък минава почти през водата.

За Кранево реших, че няма смисъл да добавям отделен параграф. Кранево от детските ми спомени сега е доста променен – и тук е позастроено, и тук хората по плажа и прилежащия шум ме напрягат. Да, в момента около ивицата наистина има кранове… в Кранево. Все пак ударихме един “луксозен” плаж на чадъри и шезлонги, като до там се придвижихме с автобусче по посока Варна, което ни спря на 20-на минути, на главния път, и не влиза в самото село.

Варна

Поне няколко спирки в морската столица са задължителни! Този път решихме освен да се разхождаме, да направим и няколко плажа – избрахме достъпни точки – Офицерски плаж и между втора и трета буна (5 лв. на чадър), както и Централен плаж по залез, с близък достъп до баровете Кубо и Ментол. Хапнахме на Varna Street Food Fest, тествахме водата на чешмите в Морската градина (благодарение на картата Чешмите на България :)), в града тествахме различни вегетариански и веган заведения (Vege Joy, Храна за любов, Жива природа). Немалко от набелязаните обаче вече не същестуват. Пихме вкусно specialty coffee в новото пространство The Bookstore, което е подходящо и за co-ffice, а екипът е готин и свеж, а обстановката – уютна, и с мисъл за природата.

Каварна 

Макар градът да не е нищо особено, нещо все ме влече натам, водена от носталгията по добрите стари времена и Kavarna Rock Fest, който посещавах 2012-2013-2014 г. Тогава си спомням, че орди от облечени в черно хора превземаха супермаркетите, а по плажа можеше да видиш единствено хора с дълги коси. Е, тези времена са вече в историята (за съжаление), а във въздуха ехти спомена за тях, тъй като по фасадите на блоковете има ликовете на емблематични рок и метъл музиканти, а в парка си стоят статуите на Георги Минчев и Рони Джеймс Дио.

Може да се посети плажа на Каварна, който също е отдалечен и ви трябва автомобил или такси от центъра. Вече ми се струва позастроено, и повечето хора в района всъщност избират плаж Болата наблизо или някое от гореописаните места. Любимото ни място за съзерцание тук (Каварна) е на отсрещната страна на нос Чиракман – пейзажа, който се открива, може да се достигне, ако зададете крайна точка хотел Калитеа. (на снимките)

Така и така сте тук – ако не сте идвали, то задължителна спирка от туристическите, е нос Калиакра и крепостта. Има вход около 3 лв., има заведение за хапване и сергии. Тук сме посрещали Джулай морнинг рано сутрин.. та не бях идвала известен брой години. Посещението също да се планира според лошо време или в по-хладните часове на деня, ако е лято.

По път спираме и до мидената ферма Дълбока (долу), като в момента има 2 – уж едната е истинската, другата – не. Влизаме в дясната, а аз.. отново съм на картофена салата и салата зеле и моркови. Другите се похвалиха с вкусно хапване и огромен избор.

Българево и плаж Зеленка

Едно от малките заливчета, на които можете да плажувате на спокойствие. Няма нищо “enterntaining” наоколо, така че оставям снимките да говорят за себе си.

Виж още: 10 начина да бъдем еко на плажа

Яйлата

Археологическият резерват Яйлата се намира между Каварна и Камен бряг (да, там където е изначално традицията да се посреща Джулай морнинг). Тук са живяли траки, римляни, гърци, прабългари и славяни. В момента има “изграден” кръгов маршрут за обиколка на скалните жилища – това са отвесни скали, в които е имало гробници и крепости, датирани от V хилядолетие пр. Хр. Могат да се забележат останки от стара винарна, светилища и др. Траките са произвеждали вино по тези земи още от II хилядолетие пр. Хр., а лозарството се развива успоредно с разширяването на Римската империя, която търси плодородни почви и удобни локации за транспорт и търговия. 

Името “Яйла‘“ било значело “високо пасище”, от турски. Освен исторически значимо, мястото е поредното дружелюбно местообитание за много видове от дивата флора и фауна – виж инфо за Виа Понтика по-надолу.

Препоръчваме да дойдете рано сутрин или късно вечер, тъй като нашето посещение в 16 ч. следобяд не бе особено намясто – жаркото слънце и високите температури не са добър спътник в случая. По спомен целият маршрут е около 7 км., като можете да се върнете и обърнете, когато пожелаете както направихме ние на средата на пътя.

Отпред има паркинг и се заплаща такса – по 3 лв. за възрастни, и 1,50 лв. за учащи, и може да се комбинира с посещение на Историческия музей в Каварна.

Тюленово

Локацията, превърнала се в инстаграмърски spot, достъпихме миналото лято, с автомобил. Скалите на Тюленово са притегателна сила за гмуркачи, катерачи и любители на подобни екстремни занимания, тъй като скалите са си скали, и единствено от тях може да се скача в морето наоколо. В уебсайта на селото пише, че “През 1942 г. селото е преименувано Тюленово заради наличието на стада тюлени от вида монах”, за които точно такива ниски скали и ветрове са подходящи за обитание, но вида вече се счита за изчезнал тук.

Шабла

Една от любимите ни спирки около Северното черноморие несъмнено е Шабла. Миналото лято хванахме единственото такси в района до нос Шабла и фар Шабла* (най-старият фар на Черно море), и плажувахме на дивия плаж в близост. Там се намира и емблематичната кръчма “При бай Пешо”. Въпросният Бай Пешо е бивш рибар, а тук се намира рибарското селище Кария, с няколко къщи и няколко лодки..

Този път взехме маршрутката (по 1,50 лв./човек) от гарата до къмпинг Добруджа, където бих се върнала на къмпинг или бунгало. Из плажа се мяркаха ентусиасти, изцапани от глава до пети в кал от Шабленската тузла. По бунгалата и постройките на кръчмите наоколо има нещо замръзнало в соца, което е донякъде очарователно и показтелно за този район. Самият къмпинг се намира на около 5-10 км. от града. Друго популярно място за плаж наоколо е т.нар. Малкото море.

Къмпинг Добружда
Плажа до фар Шабла

*До самия фар няма как да пристъпите, защото е заграден с ограда. Висок е 32 метра и е на над 150 години. Официално е в експлоатация от 15  юли 1857 г., като в началото на 20 век фарът е засегнат от силно земетресение със сила 7,2 по Рихтер.

Рибарското селище

В паузите между автобусите оползотворихме времето с посещение на Зеления център, недалеч от центъра на Шабла. Вътре помогнахме с разчистването на столовете за предстояща група, и без да искаме си уредихме безплатен вход. Гледахме интересно документално филмче за биоразнообразието в района и защитените територии – археологически комплекси, Тюленовските подводни пещери, Шабленското езеро; пясъчни дюни, световнозастрашени видове като белооката потапница и ливадния дърдавец, и т.н.

Зеленият образователен център в Шабла функционира от 2011 г. насам, и се намира в постройка, известна като Старото училище (ул. Равно поле 57а), аз ги следя във фейсбук тук.

Крапец

През уикенда успяваме да включим 2 любими диви местенца в програмата – Крапец и Дуранкулак, тъй като в почивните дни има удобен автобус до с. Граничар, който минава именно оттам. Следва стопиране до самите къмпинги, както и наобратно до Шабла (на 10 км разстояние), за да се приберем в Балчик. Но като изключим това – всеки друг може да си ги достигне с личен автомобил.
Разстоянието от центъра на Крапец до къмпинга и началото на ивицата е около 2 км. Тук се намира известният бар галерия – Изгрев, който сбира весели хора и хубава музика. Има къде да се хапва, има къде да се спи, да се пазарува, да се лагерува.. Безценна е дългата километри девствена плажна ивица, по която могат да се срещнат всякакви чудаци. 

Дуранкулак

Ивицата се слива с Крапешката, като в единия й край се забелязват кайтсърфисти, когато прогнозата го позволява. Най-северната точка на черноморието ни е спокойна, лежерна, загадъчна. Миналото лято решихме да посетим блатото (Дуранкулашко езеро/блато), този път се отбихме по посока Къмпинг Космос за отмора и плаж. Вдясно от бариерата за къмпинга има черен път, който разделя блатната растителност на езерото, от дюните и плажа. Там хората паркират кемперите си, разпъват палатки или шалтета.

Може да се хапва в ресторант Чайка или в съседното капанче на плажа (принцеси, сафрид и пържени картофи и наливна бира, всичко в пластмаса, FYI), но за първото да се има предвид, че в натоварените часове трудно може да открие човек свободно място за сядане.

Виж още: Подкаст епизод с Илияна за обиколката на Черно море от Дуранкулак до Резово на уиндърф

И Дуранкулак, и Крапец, са част от известия път Via Pontica, през който минават мигриращите птици. Вече споменах някои от тях, за които научихме в Зеления център. Ако орнитоложката тема ви е интересна, оставям линк към този любим подкаст епизод, който записахме наскоро с БДЗП.

Дуранкулашкото езеро е защитено и е част от екологичната мрежа НАТУРА 2000, тъй като е важно местообитание за птиците, да се хранят и да си почиват при миграцията. През зимата не остава празно – населява се от водолюбиви птици като гъски, но особено емблематична е червеногушата гъска. Тя преминава хиляди километри от Сибир към крайбрежието ни. Указателна табела ни съобщава, че през пролетта трябва да се оглеглеждаме за тръстиковия блатар, за мустакатия синигер или за индийското шаварче, които пък се движат насред интересна растителност, като например български лен, кото се среща само по черноморието ни.

Дори да изберете Шабла, Крапец или Дуранкулак за настаняване – ще откриете къщи за гости и семейни хотели, просто трябва да се има предвид, че има по 2-3-4 км. разстояние от селата до самия бряг, затова и доста хора предпочитат да къмпингуват на палатка, кемпер или бунгало направо там.

Още няколко места, за които не остана време да посетим, но ми се иска:

  • Плаж Русалка до с. Българево; 
  • с. Езерец и къмпинга;
  • плаж Иканталък;
  • Резиденция Евксиноград и екопарк Варна;

Друга полезна информация:

  • Автогарата в Шабла към 2021 г. е закрита и към момента има само разписание, а в сградата може да се ползва тоалетна. Билети се купунат на място от шофьорите;
  • Автогарата в Каварна също не функционираше, или поне правиха основен ремонт, така че ситуацията с билетите беше подобна;
  • Не вярвайте на онлайн разписанията на автобусите – тук съм качила някои уж актуални, но е възможно да се променят от година за година. Когато имам колебания, просто се обаждам на съответната гара;
  • Преди в Балчик до пристанището имаше електрически велосипеди, които можеше да заемеш за 4 часа, но това лято бяха останали само поставките за тях.;
  • По пътя нагоре, встрани от пътя има бостани, където се отглеждат местни дини и пъпеши. Страхотни са на вкус, цените са супер, и дори в магазинчетата в градовете е обозначено, че са, например, Шабленско производство;
  • Всяка събота, подобно на други места, в Балчик има фермерски пазар, който продължава до късно вечерта. Има както вино и млечни продукти, така и ръчноправени подаръци, веган десертчета и печива, сезонни плодове и зеленчуци от Добружда;

Споделете ми, ако материалът ви е бил полезен! Както и давайте идеи за още приключения в района..пък и не само 🙂

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast

Къмпинг Добруджа – Шабла: натиснете десен бутон и open in new tab за уголемяване на снимката;
Къмпитг Космос – Дуранкулак
Актуално разписание на автогарата в Балчик
Актуално разписание на автогарата в Шабла
Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!

(2) Comments

  1. Чудесна статия и много полезна информация! Радвам се, че все още има carfree млади хора в България 🙂

    Да споделя своя опит за обиколка из Черноморието без кола – на Южното е доста лесно, защото има маршрутки от и около Царево (https://avtogaratsarevo.eu/). Отделно във всяка маршрутка има информация за разписанията. Също така около Ахтопол има и няколко екопътеки (например Ахтопол-Варвара, Ахтопол-Синеморец, Синеморец-Силистар).

    1. thriftsheep says:

      Здравей! Не зная колко ще удържа фронта, но засега трупам опит и впечатления 😀 И Южното черноморие харесвам, като отправна точка ни е била винаги Царево – любимата Арапя, Ахтопол, Синеморец. Макар тенденциите да показват обратното, надявам се очарованието на тези места да се запази!

Leave a Reply

Your email address will not be published.