Едва стъпила на българска земя, бързам да разпиша тези редове, докато морският въздух и солената вода са все още в косата ми, докато едва първата пералня се върти на заден фон, а отвсякъде изпада по някоя и друга пясъчна прашинка.
Ако не броим едно отскачане до Италия в ранната пролет с нашите, това бе първото ни пътуване с Р. от декември 2019 насам. Тогава посетихме Мадрид за един метъл концерт, а в чужбина на море никога не бяхме ходили заедно.
Падна едно чудене – Крит или Корфу, Корфу или Крит? В крайна сметка решихме да оставим най-големия гръцки остров за друг път, а сега отскочихме до втория по големина сред Йонийските острови. Толкова зелено място, с много чудна природа наоколо!
Виж още: Обиколка на Северното черноморие за напреднали
Прочетох няколко блога, разгледах профили в инстаграм, за да преценя кое е “вървежно”, и така набелязах някои места и плажове, но нямахме конкретен план. Решавахме ден за ден в коя посока ще се отправим според настроението и нуждите.
Основната причина да се спрем на някой от по-големите острови е, че е достъпен със самолет. Ще кажете – не е най-екологичният вариант, но понякога човек трябва да прави компромиси в живота и връзките си 🙂 И не се притеснявам от това, все пак не летя всяка седмица нанякъде. Освен това кацането именно на Корфу се оказа едно от най-внушителните неща някога, но за това – по-надолу. Иначе на място се придвижвахме с кола под наем, взета предварително онлайн и директно от летището. Много хора се придвижваха по островитянски със скутери, особено в главния град Керкира. Много по-лесно паркираш с бръмчилката!
Летяхме с Wizz Air, от неделя до неделя, като от България има полети и с RyanAir. В момента придвижването в Европа е затруднено и имаше множество забавяния, понякога и с цял ден, и спящи хора по земята на летището, но на отиване нашият полет се забави само с 4 часа, а на връщане нямахме проблеми.
Възможно е и придвижването с градски транспорт (проверете Corfu Green Bus, отделно всяка спирка си има QR код, с който можете да проследявате кога е следващия автобус в реално време), но само до по-централните точки, и то с доста чакане на жегите, което не винаги е оферта. От време на време се придвижхвахме и ние с номер 7 от селото до главния град – разстоянието от 10 км. се взимаше с буса за около 40 минути, със спирки през няколко метра, и срещу билетче от 2,30 евро. Има и таксита (черни са на цвят), но излизат доста по-солено.
И така… ще ви разходя набързо през точките, на които ние се спряхме за 1-седмичния си престой на остров Корфу, разпределено ден по ден.
Мястото за нощуване също избрахме по няколко критерия: важно ни беше да бъде сравнително по крайбрежието, а не навътре в планината; да има собствен ресторант или поне 1-2 до него; по възможност да има басейн за мързеливите следобеди и ако има собствен ресторант, да знае какво означава “веган”, за да не мисля много-много за собственото си изхранване.
Първоначалният ни избор бе Anasa Hotel на югоизточното крайбрежие, но след като се наложи да променим датите на пътуването, се спряхме на бутиковия хотел Cooks Club Corfu. Верига хотели в Европа, чиято концепция се върти около храната. Вероятно предполагате, че не съм “ол инклузив” тип човек – и ще сте абсолютно прави, но тук всичко беше различно. Самият хотел е отворен едва от юни тази година; подходящ е за двойки, за “ергенски” семейства без деца, за приятели. Всичко е чистак бърсак ново, интериорът е бохо, с естествени материали. Има всички удобства като басейн, бар, фитнес, групови тренировки, малък тенис корт, спа. Но пък, от друга страна, не е някакъв огромен и внушителен, а е сгушен встрани от пътя, сред много зеленина и с изглед към планината.
Намира се в Гувия, на 10-на километра от стария град на Керкира, и на около 20-30-40 минути от всяка друга точка на острова. Самото меню беше всеки ден различно, като се използва мобилно приложение, в което правиш своя избор за вечеря или обяд, добавяш номера на масата, и всичко се прави на момента (пица, паста, салати, десерти, основни, бабекю и тн.). Всичко, което опитах, беше невероятно! И смея да твърдя, че се храних по-разнообразно, отколкото го правя вкъщи през лятото, когато залагам само на домати със сирене/тофу, хаха.
Първия ден прекарахме в хотела, край басейна, с коктейл в ръка и аклиматизиране. Вечерта се разходихме из чудатите улички на стария град, който носи удивителен италиански дух. За четвъртия ден програмата бе сходна, като вечерта гледахме залеза от много приятен rooftop бар, на покрива на хотел Cavalieri. До колкото видях, имаше и храна, освен коктейли. Има доста маси, но ако искате да се докопате до някоя от тези в края с гледка към пристанището или крепостта (виж малко по-нагоре), или пък сте по-голяма група, питайте за резервация.
ДЕН 2 – Donkey Center & Paleokastritsa
Още в началото съобщих на Р., че ако има едно място на острова, което искам да посетя, то това е Центърът за спасени магарета. Corfu Donkey Rescue Center се намира недалеч от Керкира* (така наричат Корфу местните), и тъкмо по пътя за Палеокастрица. Отбива се встрани от пътя, като след 5 минути започва кратък черен път, за да се стигне дълбината на гората. Центърът е създаден през 2004 г. и в него дом намират много магаренца, които имат нужда от пенсиониране и място, на което да доизживеят старините си на спокойствие; и такива, които имат нужда от лечение; или пък такива, които са били изоставени или са били предназначени за продажба за месо. На мястото се грижат за животните с любов и внимание, дори на стената са окачени не само имената на дарителите, а и възпоменателни табелки тип некролози, посветени на онези магаренца, които вече са си отишли.
Не можете да носите храна и да храните магаретата, но можете да ги четкате, чешкате и гушкате, като внимавате да не им заставате на пътя. На входа ще ви посрещнат банда котки пазители, и отдадени доброволци, които ще обяснят кое магаренце е сляпо и как да подхождате към по-своенравните такива. А те си имат табелки с имената, така че да ги различавате. Вход за мястото няма, но можете да оставите дарение според възможностите, но можете и да си осиновите някое магаре (около 2000 евро за разходите на всяко едно на година за храна), или да дойдете да доброволствате.
*Знам, че в България също имаме подобен център за пенсионирани магарета, от 2016 насам. “Долината на магаретата” на “Ветеринари в действие”‘ в село Баничан, Гоце Делчев. Припомням, че можете да посетите и Зоо Центъра в Добрич, или да слушате подкаста ни с неговия управител Християн ето тук.
Следваща спирка – едно от най-известните места на Корфу – заливът Палеокастрица. Оставихме колата на паркинга (5 евро на ден) пред Аквариума и плажувахме на плажчето в близост. От там хванахме и една от лодките, които отплават на всеки 5 минути за разходка до пещерите и акцентите на околността. Цената беше 10 евро на човек за 40-минутна разходка, като отделно можете да си вземете и водно колело или да се качите на “Жълтата подводница” на Аквариума. Който също посетихме в края на деня – падна ни се страхотен гид с английски акцент, който ни раказа подробно за всички видове риби, морски звезди, таралежи и раци, които можем да срещнем в Корфу, ако обичаме да изследваме дълбините с гмуркане.
ДЕН 3 – Glifada
Плажът за деня бе Глифада, дълъг пясъчен плаж на западното крайбрежие. Имаше както свободни зони, така и такива с шезлонг, шатри и т.н. Наоколо има доста хотели, а по едно време основното заведения приюти някакво дневно парти, и се изсипаха тонове млади хора. Във водата пък имаше надуваеми съоръжения, подходящи за деца с нужда от изразходване на енергия:)) Наблизо се намира манастирът на Миртиориса, който открива чудни гледки към залива.
Виж още: 10 начина да бъдем еко на плажа
ДЕН 5 – Kanali tou Erota & Porto Timoni
Отново отскочихме до някои от “задължителните” точки на Корфу, този път на север и северозапад. Каналът на любовта (Kanali tou Erota) в Сидари и двойният плаж на Порто Тимони (Porto Timoni). Казват, че ако се къпеш в Канала с партньора си, любовта ви ще трае вечно. Ние не се притесняваме за това, минахме да се отчетем, снимахме се набързо, и гледахме как другите са опънали кърпи директно по скалите. Предполагам, че там по изгрев (залез по-скоро) е много живописно и романтично! Има малък плаж и бар точно преди скалите, а самата кола оставихме на безплатен паркинг на по-големия плаж на Сидари, и повървяхме 5 минути пеша.
Оттам стигнахме и до Афионас, отправна точка за популярния двоен залив Порто Тимони. Плажовете близнаци са сгушени между зелените хълмове, и самото място се води по-труднодостъпно. Оставихме колата в Афионас, като на паркинга се плаща 5 евро на ден за кола. Бяхме решили, че няма да ходим до самите плажове, а само ще потърсим откриващата се гледка отвисоко. Подминават се няколко заведения с панорамна гледка и след един голям метален кръст с пейки, се тръгва по горската пътечка. След 5 минути пътят се разклонява на две – според нас вляво със спускания и изкачвания се стига до плажа (около 40 минути на посока според разни статии), ние хванахме надясно и не след дълго достигнахме до едни скромни скали, откриващи търсената гледка. Като гледам чужди снимки, явно има и друго място, но жегата така ни бореше, че това малко надзъртане ни беше абсолютно достатъчно.
Бързахме да се отправим към плажа, който се падаше вляво от нас – Агиос Герогиос. Спокоен, дълъг пясъчен плаж, отново със свободно ползване или шезлонги и няколко таверни. Малки къщички за гости и липса на огромни хотелски комплекси. От тук се отваря гледка към баирите на прочутия залив, и дори може да се хване лодка или кану, с която да стигнете до въпросната туристическа атракция. На двойния залив, както можете да се досетите, липсват съоръжения, така че трябва да разполагате с чадър за борба с жаркото гръцко слънце.
ДЕН 6 – Paxos & Antipaxos
Предпоследния си ден на Корфу прекарахме на лодка, на едно от организираните трипчета до остров Паксос на юг от Корфу. Запазих местата няколко дни предварително през Trip Advisor от Ioanian Cruises, по около 50 евро на човек. В цената се включваше и трансфер с автобус от хотела до пристанището на Керкира или Лефкими, около час по-рано. (Ако на входа на лодката ви снимат, то след около час ще ви предложат магнитчета или ключодържатели за спомен с вашата снимка 🙂 Или откажете, или позирайте добре, хаха)
Съществуват и опции (по-скъпи, разбира се) с частни лодки или по-малко на брой хора, както и опции за плаване до отсрещния гръцки бряг или до Албания, които са само на час път с лодка. Нашият маркрут включваше спирка на едно от селищата на остров Паксос – Гайос, където за 2 часа се разходихме и хапнахме вкусно в някоя таверна.
После имахме 1 час на плуване в нежно сините прозрачни води на един от плажовете на по-долния остров Антипаксос. Признавам си, че мен ме е шубе да скачам от лодки и места, на които не мога да прецеяня височината/дълбочината (добре че имаше спасителни жилетки), но хората на борда изключително се забавляваха! Ще добавя и факта, че имаше DJ, който подкрепяше настроението с музика през целия ден. След плуването разгледахме и внушителните отвесни скали и пещерите, както и накацалите частни имоти по върховете. Връщането обратно до Керкира отне около 3 часа.
ДЕН 7 – Vlacherna Monastery & Achillion Palace
В последния ни ден тръгнахме на юг от главния град. Признавам си, че съм благодарна, че датите ни се смениха и не останахме да спим там, защото другите части на острова ме спечелиха в пъти повече! Тук е много по-планинско и гористо, плажовете са мънички, претъпкани, а на някои се слиза по стълби във водата. Е, успяхме да се доредим до плаж около Агиос Йоанис Перистерон и Беницес.
Преди това се отбихме до манастира Влахерна, където се откриват чудни панорамни гледки, а и могат да се наблюдават как кацат и отлитат самолетите от летището, толкова близо до земята и водата. Можете да си вземете и лодка и да посетите т.нар. Мишия остров / Mouse island, или да направите обиколка, посветена на сериала The Durrells (за семейството на писателя Джералд Даръл), или пък да пиете по едно кафе с гледка на един от двата бряга.
Отбихме се и до двореца Ахилион, посветен на бог Ахил, и резиденция на Сиси (Елизабет Баварска), принцеса на Бавария, императрица на Австрия, и съпруга на Франц Йосиф, император на Австро-Унгария. Уви, мястото се ремонтира и ще бъде отворено чак през 2023 г., но срещу 5 евро такса се разходихме из градините на Двореца.
Традиционни за региона за джинджифиловата бира, плодовете кумкуат и оранжевия ликьор от кумкуат, а навсякъде из магазинчетата ще откриете дървени съдове и декорации от маслиново дърво (практичен и готин сувенир за спомен или подарък) и всякаква цветна керамика. Нямаше как да не обърна внимание и на огромните гъби луфа, които всъщи използваме вместо гъба за съдове (реално е изсъхнал цвят на вид тиквичка) и морските гъби (на снимката отдолу) от Йонийско и Егейско море, във всякакви размери.
***
И така неусетно се изнизаха и нашите ваканционни дни! Определено имах нужда от нещо ново и вълнуващо, от смяна обстановката и малко екзотичто бягство, макар и само на час път от София със самолет. Островът определено предлага за всекиго по нещо – независимо дали търсиш спокойна семейна почивка с деца, парти живот**, луксозни преживявания и тн. Диви плажове или пък по-популярни такива; гмуркане и каякинг, недостъпни плажове или “нормално” плажуване.
Определено бих се върнала някой ден! До тогава обаче ме очакват още много гръцки дестинации за опознаване 🙂 А на вас, които четете това – и вероятно стягате багажа натам – весело изкарване!
—-
Места, които не успяхме да посетим, но бих споменала:
- Връх Пантократор (906 м.), до който можете да се катерите, или да се качите с автомобил;
- Плажовете Исос, Халикунас, Аркудилас, Кунула; както и Барбати и Ипсос на изток; Агиос Стефанос на запад;
- Нос Драстис;
- 1200-годишното маслиново дърво Евдокия в Строгили;
—-
*Керкира e дъщерята на речния бог Азоп. Според древногръцката митология тя е отвлечена на острова от влюбения в нея Посейдон.
**На Корфу ще срещнете много англичани и германци, а също и французи и италианци. Кавос на юг се води най – “английски”. Самият Корфу е бил под британско влияние, но също така е бил владян и от римляни, византийци, венецианци и др.
thrift sheep
