LOW WASTE LIFE: КАКВО НАУЧИХ ДО МОМЕНТА

Цялата тази еуфория за по-малко отпадъци тук-таме започва да се преекспонира, и то до толкова, че чак дразни хората. “Пет лесни стъпки”, “Кажи НЕ на сламката” и подобни заглавия вече заливат всеки блог. Е, включително и моя. Казвала съм и преди, че поне се радвам, че тези движения вече имат гласност и често ако говоря, все пак има кой да чуе (или в случая – прочете).

Доста пъти съм говорила по темата с нулевите отпадци и рециклирането, дори с компетентни лица, и в един момент се оказва, че неща, които са очевидни за мен, са неясни за други. Всъщност това беше и една от причините да си направя блог. Осъзнах, че имам за какво да говоря, притежавам набор от истории за разказване и примери за даване, които, някак аз приемам за даденост, но понякога осъзнавам, че мога да допринеса с нещо. 

Та може би и затова не съм фен на безцелното блогване.

Първо идва идеята, после блогът. Ако понякога оставаш недоразбран, поне влагаш част от себе си и знанията си в него, времето и многото четене, което обикновено стои зад една статия, различна от “Какво има в чантата ми” и “Вечерна бюти рутина”. Нищо лично, и такива неща чета (и пиша) понякога, и все пак съзнанието ми е някъде другаде.

Далеч съм от съвсем нулеви отпадъци, но се опитвам. Наоколо е пълно с алтернативи, а аз всекидневно се вдъхновявам от съмишленици по идеи в Инстаграм и фейсбук групи (Check out: Zero Waste Sofia, Plastic Free Coffee Lovers, или 0 WASTE.БГ). Пък колкото щат да ми се подиграват, аз се радвам на малките стъпки, които правя всеки ден, за себе си. А ако взема, че вдъхновя и някой от вас – прекрасно <3

В рубриката Rx4 събрах накратко някои от нещата, които научих и/или разбрах при осъзнато прилагания лайфстайл за по-малко отпадъци… в условията на.. ами, на неразбираща София, няколко планини и морета:

• Ставам все по-безкомпромисна. “Торбичка ще желаете ли? – Не. – Ама тя е безплатна! – Да, но не е безплатна за природата” – и тук следват секунди на опит на преосмисляне какво съм казала, докато вече съм прибрала всичко и съм по пътя за вкъщи.

• Ако ще пиете кафето си навън, в чаша за еднократна употреба, то по-добре (до колкото по-малкото зло може да е “добро”) използвайте пластмаски, от онези прозрачните. Знам, че другите са по-инстаграмъбъл и красиви с някое тиквено спайс лате с канела, но пък са абсолютен буклук, буквално. Не са картонени, защото знаете какво се случва с хартията, когато се намокри. Върху всяка такава чаша за кафе или кутия за храна има тънък слой пластмаса, което мигом прави отпадъка комплексен – нито е хартия, нито е пластмаса.

• Пък и пластмасата не може вечно да се рециклира, и тя си има някакъв живот, а накрая не изчезва, а се разпада на микропластмаски, които също замърсяват средата, макар и в по-дългосрочен план.

• Доста заведения, които предлагат обедни менюта, храна за вкъщи или за из път, започнаха да залагат на компостируеми алтернативи или пък рядко имат нещо против, ако занесеш собствен съд за храна или напитка. Та в този ред на мисли, сайтът сипи.еу даже си отвори TimeHeroes кампания, в която може да допринесем за обогатяването на картата с own-container-friendly заведенията.

• Кофи за разделно събиране има, и ако около вашия блок няма, решението не винаги е писмо до общината. Цветните кофи се полагат на определен брой души (~750), така че ако им пишете, те просто ще преместят някоя друга от съседна улица.
  
• Смисъл от рециклиране има!
  

  Не, не всичко отива на едно място. Да, взимат ги с един камион, но същината идва след това.

  Хартията и пластмасата се събират заедно, а после всеки отпадък се отделя ръчно от живи хора. Стъклото отива в съвсем други заводи, където и почти всичко е роботизирано и работят толкова хора, колкото можем да преброим на едната си ръка. Там вече се отделят и според цвета стъкло.

• Ако рециклирате, нищо не пречи да минете през кофичката мляко или тарелка от къпини за секунди под течаща вода. Остатъците от храна често загниват и могат да направят отпадъка (трудно) нерициклируем.

• Често се информирам от Пътеводителя на Столична община за събиране на опасни отпадъци, графици, политики и т.н.

• Добре познатият ни знак триъгълниче със стрелки ♻ показва дали продуктът е рециклируем, а ако има кръгче около него – че продуктът съдържа частично или изцяло рециклирана хартия. Ако знакът е зелен, кръгъл с две стрелки – това е “точковият” символ на ЕС и ако присъства на опаковка, значи е минал през рестрикциите на ЕС в директиви и национални законодателства, и са заплатени съответните такси за нейното рециклиране.
• Във връзка с горното, според съответните закони такса рециклиране е включена към цената на крайния продукт. Тоест, купувайки дадена стока, ние заплащаме за оползотворяването на опаковката.

• И последно за сега, и може би най-важно: Рециклирането все пак не е решение! Не успокоявайте съвестта си, че живеете природосъобразно, ако системно отделяте отпадъците.
  

  Цаката е в намаляването им изобщо, а не в преустройството им.

Ще споделя и нещо от наскоро прочетена статия: “Проблемът не се свежда само до пластмасата: проблемът е в масовостта на еднократната употреба. Или с други думи, проблемът е в това, че макар да живеем на единствената планета, която ни е известно да поддържа живот, се стремим към начин на живот, който изисква поне четири такива планети. (…) Но не можем да намерим решение за екологичната криза като заменим един прекомерно използван ресурс с друг.”

И така – продължавам да трупам опит и впечатления. Споделете ми вашия опит и мнение, източници, инициативи, полезни сайтове или хитринки от битовизма – отворена съм към дискусии.
От време на време откривам съмишленици, с които споделям, обменяме идеи и съвети, даже рецепти (скоро и в блога), и така знаеш, че не се бориш сам с мелниците. Тези и други старобългарски митове и легенди около рециклирането и еко темата ще продължа да разбулвам. Понякога си мисля, че не пластиката е проблемът на света, а сме самите ние.

“Life in plastic… it’s (not) fantastic”

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!