Някои хора мечтаят за скъпи автомобили, маркови обувки и чанти… Една от моите мечти наскоро сбъднаха партньорите ми от Еко Партнърс , когато в началото на август заедно посетихме инсталацията за сепариране на стъкло и завода за преработване край Плевен.
Опитът ми показва, че първата крачка към по-природосъобразен начин на живот, която след това остава неизменна част от живота, е разделното събиране на отпадъка (разговорно наричано “рециклиране”). Учим се на материалознание, и как да разпознаваме кое, къде, какво, защо, как. И докато в някои аспекти устойчивостта без съмнение е тема на дневен ред, в много ситуации у нас се налага да се обясняваме дали и как въобще се рециклира в България.
В долните редове ще ви разведа из подпроцесите, които съпътстват пътя на стъклото от бутилка – в друга бутилка или буркан. Бях изумена колко много хора (и машини) са замесени в този път и процес, и че нещата се случват сякаш с лекота. Също така очаквах да е шумно, но беше много повече от очакваното, хаха!
Ето и няколко бързи факта за стъклото:
- Стъклото може да рециклира на 100%* и безброй много пъти като запазва качеството си (за разлика напр. от пластмасата);
- Всеки килограм рециклирано стъкло замества количеството от ~ 1,2 кг сурови материали за производството на ново;
- Натрошеното стъкло се нарича ”cullet” (трошки);
- Вероятно сте запознати с маркировите от триъгълник и цифри (+ абревиатури), обозначаващи вида на дадения материал, върху който са поставени. За стъклени продукти цифрите са от 70 до 79. (1-19: пластмаса; 20- 39: хартия; 40- 9: метали; 50-59: дърво; 60-69: текстил; и 80-99: съдържат два или повече материала)
- Ако 500-те години разграждане на пластмаса (в микропластмаса) ви се струва много, то милион години за разграждане на стъкло в природата звучат направо плашещо!;
- При рециклирането на стъклени отпадъци се използва 40% по-малко електричество, спрямо производството от суровини, и 50% по-малко вода;
Отправяме се към сепариращата инсталация край Плевен, която е залепена за завода за преработка на стъкло. Това улеснява процеса изключително много, т.к. се пести от транспорт и се случва много по-бързо.
1. Събиране на отпадъка
Зелените контейнери за стъкло се пълнят по-бавно и докато графикът във вашата община минава да събира хартия/пластмаса/метал веднъж в седмицата, то контейнерите за стъкло се събират веднъж или два пъти в месеца; Контейнерите тип иглу са с обем и вместимост 1400-1700 л. Едно че хората по-рядко изхвърлят стъклен отпадък (особено в България, където upcycling-ът на буркани за зимнина е на почит!), но и когато той се натроши, заема много по-малко място и контейнерът в крайна сметка се пълни по-бавно. “Еко Партнърс” обслужват общини като Варна, Плевен, Габрово, Велико Търново, Благоевград, Перник и други. Графикът за събиране на жълтите и зелените контейнери във вашата община можете да разгледате тук.
Ако живеете в някоя от тези общини, се надявам, че вече сте си изтеглили мобилното приложение Eco Partners App, което разпознава и обозначава най-близките цветни контейнери до вас. Но може да е много полезно и на всички останали, тъй като дава подробна информация за видовете маркировки и опаковки; а чрез сканиране на баркод ви съобщава и как да третирате и изхвърлите съответния отпадък.
Ако пък сте търговски обект като ресторант или хотел, или пък организирате събития – все ситуации, в които се генерира отпадък, можете да улесните процесите по разделното им събиране чрез иновативната машина за трошене на стъклени опаковки. Тя се предоставя безвъзмездно от “Еко Партнърс България”, които ще се погрижат и за извозването и рециклирането на събрания материал. Освен това е компактна, а пести и място от празни съдове, тъй като – както вече споменахме – в натрошено състояние, обемът на стъклото е много по-малък. Както ще стане ясно по-надолу в текста, това, от своя страна, пести и няколко стъпки от процеса по рециклиране.
2. Изсипване на камионите
Камионът, който е събрал материала от зелените контейнери в общината, минава и разтоварва. На огромната купчина си личи, че хората изхвърлят не само стъклени бутилки и други съдове, но не липсва и солидно количество (по думите на нашия гид – ок. 20%) и метални кенчета, пластмасови бутилки, найлон, картон и др. От сепариращата инсталация ме увериха, че дори онова, което очевидно не е за тук, се събира настрани, и се извозва до съответните колеги сепаратори, за да бъде рециклирано. “Тук нищо не се изхвърля и нищо не се гори!”, бяха думите, които очаквах – и получих на въпроса си.
Големи метални щипки изсипват съдържанието от тази купчина в гигантска фуния, за да се отдели стъклото от всичко останало.
3. Почистване на парчетата стъкло
Влизаме вътре в сградата, където стъкленият отпадък вече е пристигнал, бил е натрошен на дребни парченца – трошки, и върви по поточна линия. Няколко човека на пост допълнително ръчно обръщат внимание и отделят всякакви камъчета, хартийки, метални части, капачки и други дребни частички, които може да са попаднали тук.
4. Сепариране на стъклото по цвят
Качваме се на горния етаж, където въпросните почистени парченца вече са готови да бъдат разделени по цвят. Гигантска машина поема частичките и с помощта на светлина, оптично ги разделя на два вида – тъмно (кафяво и зелено) и бяло (безцветно) стъкло. По мои наблюдения, парченцата са с размер около 2-5 см. Според думите и опита на нашия гид, бялото прозрачно стъкло е най-желаният продукт. Зеленото и кафявото стъкло се използва при поръчки от бутилиращи компании на бира и ракия, но не само – ще ви покажа по-надолу.
5. Готови за нов живот
Оттук насетне се изсипва на огромни купчини, които чакат да бъдат пренесени от сепариращата инсталация до самото рециклиращо предприятие, което в случая е в съседство.
Заводът, който посетихме, е от 1965 г. Тогава са работели цели 5 пещи, докато в момента са 2. И действат денонощно! Към момента тук работят около 350 души на 3 смени, а инсталацията за сепариране предоставя работно място на още 20 души от района.
6. Претопяване и оформяне
Когато трошките се смелят, се добавят кварцов пясък и други съставки, за да бъде материалът годен за рециклиране и повторна употреба. Суровината се претопява в пещите на над 800 C градуса, и се пренася по машините за различните видове продукти, които ще се произведат от тази доза. Новата гореща “смес” се излива и издува в съответната машина, от която по калъп излизат бутилки, малки или големи буркани.
Този и последващите процеси тук всъщност се повтарят по 2, тъй като заводът е разделен на две – съответно за цветно и безцветно стъкло.
7. Каляване и гланциране. Дефекти
Новите бутилки и буркани изстиват, и поемат по своя път на поточната линия. Тук се каляват и както са подредени в колони и редици, се напръскват, за да се гланцират.
Проследяването за дефекти се извършва на два етапа – чрез машини, както и механично от служителите. Следи се за разни изкривявания, вълни, оцветявания и други неизправности. Ако има такива, машината автоматично (а служителят ръчно) изхвърля този брак в контейнер, който пътува наобратно, за да бъде претопен втори път.
8. Палетиране и пакетиране
Наблюдавам големите ленти, по които се подреждат стотици стъклени съдове… и през цялото време не мога да се отърся от усещането, че съм се телепортирала в епизод на “How it’s made”. Тук вече сме накрая на епизода, когато големи машини “заграбват” подредените бутилки, поставят ги върху дървени палети, и ги опаковат с няколко слоя найлон. На всеки един от тях се поставя табелка с описание на клиента, и бройката, която съдържа. (Напр. на снимките виждате подредени цели 1244 бутилки за зехтин!) След което се извозват под навесите отвън, където се складират и натоварват, готови да отпътуват към бутилиращите предприятия в България и чужбина.
И всичко това… докато на заден фон целият процес се повтаря отново и отново. Чудно нещо е кръговостта! Когато ценим ресурсите около себе си, когато потребляваме отговорно и разумно, когато сме съвестни граждани рециклирането е песен. Шумна песен, хаха.
Тази статия е създадена и осъществена съвместно с „ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ“ АД. Всички снимки, видеа, описания и впечатления са лично мои.
*От буркани, бутилки и тн. Не точно така стои въпросът със стъкла от домакински уреди, електрически крушки, огледала и др., тъй като те съдържат и дадени химикали, които не подлежат на същия процес на рециклиране като стъклото от буркани.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
