АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО КРАЙ БУРГАС – ПТИЧИЯТ РАЙ НА БЪЛГАРИЯ

България е голяма и чудна природа дебне отвсякъде. Със своите диви плажове, национални паркове, защитени територии, вълшебни селца – всички те са дом на добри хора, чудновати растения и животни и смислени каузи.

Днес ви пренасям на морето и към птичия рай на България, Атанасовско езеро. Напът за Голямото синьо в Синеморец се срещнахме с представители на Българска фондация Биоразнообразие (БФБ), за да ни разкажат и покажат съкровищата на Атанасовско езеро край Бургас.

Нека започнем от там, че Бургас си има цели 3 езера: Атанасовско, Вая (в плановете ми за това лято) и Мандренско, а непосредствената близост с Черно море е ясна. 

Снимка: Спас Узунов

Любопитна е историята на Атанасовско езеро, което е изкуствено създадено. В началото на миналия век е било едно цяло, а до него е било с. Атанасово, днешния квартал Изгрев. Разделят го на две части едва когато пламва епидемия от малария, и местната управа решава да направи езерото солено, за да предотврати разпространението й. Построяват загражденията, наречени диги и валове,  които разделят езерото на над 150 по-малки басейна, всеки от които с различна степен на соленост.

Водата от морето се влива в езерото през специален канал, дълъг 23 км., и циркулира през отделните басейни, което помага и за естествения процес на добиване на сол. Но за него по-надолу 🙂 

Виж още: Шабла и Дуранкулак

Природозащитно значение

Днес пътят към Слънчев бряг разделя езерото на две – северна и южна, като северната е по-голяма. Езерото е със статут на поддържан резерват* и важна влажна зона. Колко е важна местността за природозащитата, става случайно, разказва ми Радостина Ценова от БФБ. Благодарение на наблюденията на чуждестранен преподавател по английски в АГ от Уелс, който се свързва с български учени, през 80те мястото е обявено за резерват. През 2008 г. става част и от мрежата НАТУРА 2000.

*Северната част на езорото е поддържан резерват. Съществуват 2 типа резервати в България: строги и поддържани. При едните може да се осъществяват най-много образователни цели, а при другите може да се извършва човешка дейност, стига тя да е съобразена с режимите и нормите на територията. Такъв е и  случаят със Солниците

Птиците на Атанасовско езеро

Защо Атанасовско езеро е най-богатото на птици място в България? Оттук минава част от трасето на миграционния поток Виа Понтика, и могат да се срещнат над 330 от общо 420 вида птици у нас, 126 от които  са част от Червената книга на България.

Мястото е дом или подслон на кокилобегачи, саблеклюни, морски дъждосвирци, чайки, рибарки, щъркели, блатна лястовица, гъски, ангами, малък креслив орел, а също и розови (през пролетта) и къдроглави (зимата) пеликани. От БФБ обаче разказват, че тук няма достатъчно храна за пеликаните – обикновено отскачат до сладководното ез. Вая за целта, а тук почиват (т.нар. хранителни миграции). И въпреки че фауната е позната, продължават да приииждат и нови видове, като например двойка дългоклюни вретенари, вид от Аляска, който предизвиква фурор.

Морски дъждосвирец (ляво) и кокилобегач (дясно), снимки: Драгомир Георгиев;

Промяната в климата обаче наскоро (2019 г.) доведе и нов вид – розовото фламинго, над 3000 годишно. БФБ споделят, че тяхната роля все още е неясна, но жнезденето им видимо нарушава динамиката досега и адаптацията с традиционните, дългогодишни обитатели.

Наоколо ловът не е разрешен, което поставя птицитепод риск от бездомни кучета и дори чакали, и затова работата на природозащитниците играе важна роля. Експертите от БДЗП например всяка година създават и поддържат изкуствено изградени острови, на които птиците да гнездят и почиват спокойно, далеч от хищниците. 

Снимки: Драгомир Георгиев

Други опасности пред Езерото и обитателите му, са евентуални поройни валежи, които разрушават инфраструктурата, и реалната опасност от застрояване. 

Българска фондация Биоразнообразие работят тук от средата на 90тте години, като приемник на Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието, за създаване на стратегически документи за опазване на биоразнообразието. Работят в  най-ключовите за биорзнообразието райони – Централен Балкан, Добруджа и северните влажни зони, Бургаските езера, Странджа, Ропотамо, Източни Родопи. По отношение на Атанасовско езеро, експертите изготвят план за режим и мерки, съвместни дейности с МОСВ и БДЗП, както и със солниците. 

Виж още: Спасителен център за диви животни край Стара Загора

Добив на сол

Атанасовско езеро е единственото място у нас, където се добива морска сол за хранителни нужди. Тази дейност се развива от 1906 г., и до днес остава сравнително непроменена. Добивът се случва по т.нар. традиционен начин, който е и щядящ околната среда, за да не влияе на гнездящите обитатели, споменати по-горе. 

Процесът по добив на сол е изключително бавен и труден. Както споменах, езерото се захранва с морска вода, която след това преминава от басейн в басейн, до сгъстяване и кристализация. Това се налага, той като нашето Черно море не е достатъчно солено само по себе си. За да се извади продукт, трябва силна концентрация и целенасочени усилия. За сравнение, в средиземноморските райони слоят добита сол обикновено е около 10 см., а тук – едва 3-6 см. Това не позволява механизация, а само тежък ръчен труд, черз който се предотвратява омесването с кал и вода. 

Любопитно е, че солта е сезонен продукт. Кристализацията обикновено отнема 2-3 месеца, а добивът е около 40 000 т. годишно. Влияе се пряко от климата, т.е. слънце, вода (дъжд), вятър. Събраната с лопати сол се натрупва на големи пресечени пирамиди, наречени “бохори”. 

Този метод е еднократен, за разлика от Поморие и т.нар. анхиалски метод,  при който в малки басейни водата се изпарява многократно, ни разказват от музей “симБиотично”.

Снимки: личен архив и Черноморски солници АД

Win-win ситуация

Тук това е пример за симбиоза между природните процеси и човешката дейност. Добивът на сол обикновено започва след 01 август, а преди това не работят, и по този начин не обезпокояват размножителния период на птиците.

Изградени са здрави диги и валове разделяне на басейните за сол, които пък обаче птиците на драго сърце използват за гнездене. 

Снимка: Спас Узунов
Снимка: Спас Узунов

Солта на бъдещето?

У дома сме върли фенове на “Цвете на солта” – специална, нерафинирана сол от млади и леки кристали, които са били нещо като каймак в соледобивните басейни. Тя не преминава никаква обработка и си е направо гурме продукт, с който е добре да подправяме вече готови ястия и салати, за да усетим вкуса пълноценно. Закупувайки от тези или другите продукти, пряко и косвено подпомагате развитието на природозащитната дейност в резервата, както и старата и изчезваща професия на солничаря.

От БФБ също така в момента работят по разработването на друг гурме продукт – т.нар. зелена сол. Тя се прави от растиението Солянка (Salicornia europea), което е с естествено солен вкус. Истина ви казвам, опитах го! То е вид халофитно растение и се среща в крайбрежни влажни зони, а количествата, които могат да се събират тук, все пак са ограничени заради НАТУРА 2000.
Събирането или култивирането на солянка е един интересен начин за борба с промените в климата.
Издръжливо е, пък и пести огромни количества сладка вода. Знаете ли, че по-малко от 1% от сладката вода по света е реално използваема, и само 2,5% от водата на Земята е прясна? Затова и значението на влажните зони и тяхното опазване трябва да бъде и е важен прироритет. 

Salicornia europea
Продукти с кауза

Атанасовско езеро и хората

Може би мнозина познават езерото заради емблематичния му розов цвят, и/или пък басейните с кал, които всеки може да посети. 

От всички споменати басейни, има 2, отделени за посещения. Луга е най-соленият разтвор, с висока концентрация и е остатъчен продукт при изпомпване на водата. Полезна е за кожата и ставите, затова и това наглед мръсно занимание е предпочитано и от малки и големи, срещу символична сума. 

Можете да стигнете до тук по няколко начина:

  • с личен автомобил;
  • с електическо бусче от паркинга на Капаните до басейните с луга (на 20-30 минути през целия ден);
  • пеша или с велосипед по велоалеята от Морската градина до Сарафово;

Организират се множество събития, които да популяризират района, дейността и природата. 

Снимка: Спас Узунов

Някои от кадрите, които виждате тук, са от пространството “симБиотично” от миналото лято, но за съжаление след тежките бури през ноември 2023 г., мястото много пострада отвън и отвътре. “По тази причина „симБиотично“ вече няма да работи, но търсим варианти за ново място за изложбата и за създаването на Център за Атанасовско езеро”, споделят от БФБ.

♥  ♥  ♥

Ако имате път към Бургас и Южното/Средното черноморие, помислете дали да се отбиете до този зелен рай. С колело, на баня с луга, за наблюдение на птици (т.нар. място Точката), или просто като си закупите продукт с кауза – помагате на развитието на Атанасовско езеро, хората и птиците му. За актуална информация следете lagoon.biodiversity.bg

Снимки: личен архив, Спас Узунов (БФБ), Драгомир Георгиев; 

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!
Become a patron at Patreon!
if ( has_post_thumbnail() ) { the_post_thumbnail(); }

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *