Разсъждавах си по темата около Коледа, но ето, че и Св. Валентин дойде. Е и? Ми да, все тая. Поне за мен. Осъзнавам цената на консуматорския трик, превърнал някои празници в повече от това, което трябва да бъдат. Но хората сме си такива – обичаме да празнуваме – с повод и без повод, обичаме да получаваме подаръци, да зарадваме любим човек с такъв, та дори да изпитваме тръпката, докато чакаме да видим реакцията отсреща. Някак не мога да разбера хората, които нямат това търпение и не сдържат да разкрият изненадата, която са подготвили. Встрани от всички досадно розови опаковки, отровно и отблъскващо ароматни свещи, 50 нюанса банално червени рози, наум, а вече и наяве – си дълбая в темата за истинската стойност, на истинския подарък.
Едва ли само аз мисля, че подаръкът е нещо лично, и съответно най-ценното е жестът, вниманието, замисълът зад него. И без фейсбук отраз запомням рождените дни на близки и случайни хора, наум честитя имени дни (ако съм забравила да ви пиша-нищо лично!), и така седмици преди това зная, че имам мисия да зарадвам тази душица. Отново изниква тръпката, оглеждаш се, търсиш най-подходящото, други пъти то просто самО те открива… тоест получателя, ти си само адресант. И така – губим се в един безкраен свят на приемо-предаване на подаръци, за всякакви поводи и безповоди. И какво лошо има? Ами няма.
Да, не ни е нужен един-единствен ден, за да покажем на гаджето, че сме влюбени. Любовта се гради всеки ден, и се крие – банално, но факт – в малките неща. В кафето сутрин, в “много си красива”, в “обади ми се като стигнеш”, дори в пожеланието за лека нощ. Мъже, не ви трябва 14 февруари или 8 март, за да подарите цвете на жената до вас. Та тя самата е вашето цвете! И ето това се показва.
- Растения, не (толкова) цветя
Вместо да купите поредния целофанен, задушаващ се букет, изберете някоя симпатична саксийка. Вдъхнете живот, придайте уют на дома или офиса – дори да е орхидея, която се гледа трудно, но пък е толкова красива, че й е простено;
Изберете сезонни цветя, лятото пък наберете букетче в гората; не бъдете традиционалисти и заложете на лаленца от плат или букети от плодове и зеленчуци. А защо не терариумче или кактус. Може да се пробвате и в оригамито; гарантирано ще бъде високо оценено 🙂
- Подарявайте емоции!
Всеки подарък носи емоция, но изживяванията са the thing. Билет за театър, за концерт или мач (може би в чужбина?), самолетни билети, вечеря в ресторант – все класики, но какви! Споменът е най-ценният дар и никой парфюм, пухкав пуловер или мечок в човешки размери не е сравним с незабравим ден, в който да избягаме от рутината поне за малко.. Не е лошо да помечтае човек. Пък на пазара вече се предлагат достатъчно други интересни алтернативи за ваучери преживявания: то не са екскейп стаи, парашути, самолети, бънджита, фотосесии… въображение да има човек.
Като цяло не съм почитател на ваучерите (от магазин, е – освен книжарница), защото ги смятам за отбиване на номера, но има ваучери и ваучери. 🙂
- Подкрепяйте родните творци!
Тази Коледа подарих на всичките си близки само ръчноправени артикули, от български автори. И аз си имах хендмейд магазинче, продължавам да си “цвъкам” някакви неща – и знам колко труд, време и любов се влага във всеки един детайл. Пък и всяко нещо е уникално, замислено е и си няма копие. В малките магазинчета е пълно с приказни дизайни, бижута, брошки, лампи, чаши и какви ли още не чудесии, за които дори не си подозирал.
Ако ще правите романтична вечеря – вземете от домашното вино на дядото на пазара. Спанак и горски гъби за ризотото ви – от бабата до него. Ами родни творци са си!
- Или пък нещо ръчносътворено от вас <3
- Книга
Безспорно най-хубавият подарък – е, не всеки го оценява, но зад избирането на правилната книга също стои немалко премисляне, подбиране. А защо не надникнеш в някой антиварен шоп? Преди време бях попаднала на едно предизвикателство, което страшно ми допадна: “когато те попитат какво искаш за рождения си ден, кажи им: подари ми любимата си книга! – и успех с четенето!” 🙂
*Запиши си това за следващия празник.
- Осиновено животинче; #adoptdontshop
- Приказна, удобна дрешка
…. от секънд хенд магазин – все пак “секънд хенд” не е мръсна дума и не е равнозначна на нискокачествена и/или износена дреха. Надникни в някое от местата тук и тук.
* * *
Барикадирам се вкъщи, запалвам индийска ароматна пръчица, за да убия розовата миризма на “любовта, която витае във въздуха”, че чак е задушаваща. Започвам да плета мартеници, дори е вече късно за това, трябваше по-рано.
Замислих се, особено като започват да звънят в офиса, как масово хората се сещат да даряват около Коледа. Търсят каузи, пращат смс-и, организират фирмите си. Няколко години подред потъвах в едни такива доброволчески дарителски инициативи, и разбира се – получателят на нашата загриженост са деца от уязвими групи, изоставени животни. И точно тогава се убедих, че те си имат достатъчно дрешки, играчки, книжки и пижами. Последният път прекарахме три дни с дечица в кризисен център – боядисахме стените, върху които бяха изрисували гнева си, обзаведохме ги с нов, нескъсан диван и тн. Но истински ценното се оказа времето, прекарано с тях – приказките, които прочиташ; песните, които пеете заедно; разговорите за момчета и козметика дори. Да си там, и да си до тях, а не да предадеш един чувал някъде, или да закараш три кашона с храна и компютри.
Материалното е измеримо, останалото не е. Времето заедно, усмивките, изказаните думи, неизказаните такива – но изречени чрез жестове: това е любовта. Можем да бъдем оригинални и без китайски мечета, нелепо боядисани рози и шоколад в промишлени количества; можем и просто да бъдем такива, каквито сме си, и да сме влюбени – в живота.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
