НОВИТЕ ДИГИТАЛНИ ПАСПОРТИ: ПОВЕЧЕ ПРОЗРАЧНОСТ, ПО-МАЛКО GREENWASHING В МОДАТА

Ще сканираме код, който ще ни отвежда в база данни с цялата информация за дадения артикул – къде и как е произведен, от какви материали, и как да го третираме впоследствие.

Нещо интересно предстои да навлезе в животите ни до 2030 г. – т.нар. Дигитални паспорти на продукти. Днес ще ти разкажа набързо за тях, тъй като се понасъбра интересна информация, докато развивах сценария за поредното си тематично видео в Instagram.

Така наречените Digital Product Passport (DPP)* целят да увеличат и насърчат прозрачността, да стимулират добрите практики в модната и други индустрии, и да възпитат информиран избор у потребителя. 

Оказва се, че 52% от милениълите и 45% от Gen Z проучват информация за произхода на артикулите, които си закупуват. Подобни ID-та биха ни улеснили значително в това начинание и дълбоко зариване в информация и проучвания.

Предистория и контекст

Европейската директива Ecodesign Directive 2009/125/EC, от 2009 г. бива надградена през 2022 г., когато е заместена от ESPR – Ecodesign for Sustainable Products Regulation (Регламент за екопроектирането на устойчиви продукти). А това как е проектиран даден продукт, предопределя 80% от въздействието му върху околната среда и занапред. 

ESPR говори за повече кръговост, за устойчиви материи, използване на отпадъчни материали, увеличаване и насърчаване услугите за поправка и др. И дигиталните паспорти, обявени през март 2022 г., са част от предприетите мерки в този Регламент, както и от Стратегията за кръговост на текстила.

Всички, които внасят продукти на единния ЕС пазар, включително неевропейски и вкл. износители оттук навън, ще попаднат под обхвата на новите правила. 
А те – правилата – ще бъдат представяни поетапно между 2023 и 2027 г. Всички съпътстващи законопректи се очаква да бъдат приложени от държавите членки до 2030 г.

Освен борбата с неточните зелени твърдения, Европейският съюз има и други цели – по-осъзнато консуматорство и по-малко отпадъци, в т.ч. текстилни. Всяка година в ЕС изхвърляме около 5.8 млн тона текстил, което означава, че се падат по около 12 кг. (11.3) на човек годишно! А самата текстилна индустрия е на трето място по количества земя и вода, които са необходими, и на пето място по емисии и влияние върху околната среда.

Bosnian workers are seen as they prepare newest export shipment of shoes, at “Kavat” footwear factory in Central-Bosnian town of Novi Travnik, on March 2, 2022

Какво представляват дигиталните паспорти?

Чисто визуално, DPP ще бъдат физически носители на данни, като NFC таг, баркод,  воден печат, RFID таг или най-често QR код върху етикета, например. Сканирайки този код/таг, потребителят ще бъде отвеждан в специализирана база данни, където ще се съдържа информация за продукта – било то дреха, обувка, домакински уред или друго. Все още се доуточняват техническите специфики и характеристики, но се очаква да бъдат Blockhain базирани, за да се осигури независимост и проследимост.

Заинтересованите страни не са само потребителите и брандовете, но и производители и преработватели/посредници, доставчици, ритейлърите, власти/ митници, сертифициращи компании, обработващи компании (сортировачи, рециклатори, шивачи, поправки), медии и др.

Очаква се дигитални паспорти да се прилагат за:

  • дрехи и обувки
  • електроника
  • батерии и превозни средства
  • мебели
  • строителни материали  и др.

Това, което *няма* да обхваща, са: хранителни, медицински и ветеринарни продукти, растения, животни. 

Source: European Parliament
Source: Trace4Value/ Trusttrace

Все повече хората се интересуват как и в какви условия е произведен даден продукт, и са водени от това дали може да се рециклира или поправи по-нататък. С навлизането на “зелените” теми в живота си, немалко от брандовете злоупотребяват с това, а подобни данни, под формата на паспорти, могат да предотвратят нечестни greenwashing практики.

Виж още: Музей на устойчивата мода в Амстердам

Каква информация ще носи DPP?

  1. Описание на продукта – мъжки/женски/детски; цвят; тегло; сезон; качество (при пре-продажба);
  2. Състав – точен процент рециклирани материали (задължително при над 80%), наличие на материали с животински произход; произход на материите; 
  3. Верига на доставки – напр. произход на овчата ферма за вълната; фабрика, брой служители и условия на труд;
  4. Транспортиране – какво разстояние е изминал артикулът досега; и видове използван транспорт;
  5. Документации – сертификати, одити и други видове контрол срещу злоупотреби;
  6. Влияние върху околната среда
  7. Социално влияние
  8. Влияние върху животните
  9. Влияние върху здравословното състояние – има ли наличие на опасни химикали; 
  10. Бранд – история, уебсайт, служители, философия, ангажираност;
  11. Количество – партида, количества (голяма партида ни ориентира за мащаба на бранда)
  12. Кръговост – правени ли са поправки – какви?; съвети за поддръжка и грижа; 
  13. Рециклируемост – кое как може да се рециклира, компостира и тн., опаковки;
  14. Кауза – ако има такава, която се подкрепя с всяка поръчка;
  15. Цена, проследимост на поръчките и собствениците
  16. Обратна връзка от потребители
  17. Издръжливост и надеждност (Durability, Reliability) : време гарантиран живот, механизъм на стареене, updates;

От това, което чета по темата до момента, разбирам, че ЕП предлага по-краткосрочни и по-дългосрочни мерки и прилагане.

В по-кратки срокове, до 2027 г., да можем да проследяваме по-опростени Паспорти, които да съдържат базова информация като състав, наличие на рециклиран материал и опасен състав; място на произход на плата, отделно на производство и кроене, боядисване; опаковки и рециклируемост; въздействие върху околната среда.

Виж още: Склонни ли са хората в България да пазаруват повече втора употреба?

Source: Trace4Value
Sources: arianee.com and Sustainable Brand Platform

Актуални примери

Някои брандове, а и държави, вече прилагат подобни практики за проследимост на продуктите. Като например Mugler, които вече въведоха QR кодове за някои от дизайнерските си чанти, които показват притежание и позволяват проследимост и пре-продажба. „Вярваме, че технологията за дигитален продуктов паспорт предлага безкрайни възможности за изграждане на по-директна, интерактивна и наистина персонализирана връзка с нашите клиенти.“

Кецовете Dior Men’s B33 също заложиха на дигитални паспорти за удостоворяване на собствеността на лимитираната колекция от едва 470 бройки.

Source: Pangaia, Dior, Mugler

Лидер в Европа по кръгови практики все повече става Франция. И конкретно AGEC – Anti waste circular ecocnomy law (n° 2020-105), който закон включва и присъствието на подобни Digital ID-та. Те показват произхода не само на продукта, но и на плата, и на това къде например се случва процеса на кроене, шиене, принтиране, багрене. Всички марки, които оперират на френския пазар, трябва да споделят състава на своите продукти: дрехи, обувки и домашен текстил.

Друга информация, които френските текстилни паспорти включват, са: вероятност от изпускане на микропластмаса, рециклиране след употреба, наличие на небезопасни бои, компостиране и рециклиране на опаковката. 

Любопитното тук е, че тези мерки във Франция се прилагат поетапно, спрямо размера на компанията. Към 01.01.2023 докъм март с.г. важат за наистина големи компании, с над 25 000 продукта и над 50 милиона евро оборот годишно. За тези между 10 и 20 милиона евро – правилата трябва да влязат в сила през 2024 и 2025 г.

Виж още: Френската система за поправяне на дрехи

♥  ♥  ♥

Темата ми е много любопитна, и с интерес следя как ще се развие и проложи във времето, и как и дали ще пребори зловредните greenwashing практики и фалшиви зелени обещания и твърдения.

*Европейският Парламент: “DPP is the combination of an identifier, the granularity of which can vary throughout the lifecycle (from a batch to a single product), and data characterising the product, processes and stakeholders, collected and used by all stakeholders involved in the circularity process.”

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast

Източници:

Kavat Ecolabel shoes on sale in the store at the Kavat headquarters in Kumla, Sweden on March 7th, 2022.

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!
Become a patron at Patreon!
if ( has_post_thumbnail() ) { the_post_thumbnail(); }

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *