И на мен ми писна от новогодишни равносметки. Наляво и надясно всеки анализира, изчислява, обещава. Какво обещава? На кого? Достатъчно ли сме смели, че да си обещаваме неща, които едва ли ще изпълним? Всички тези resolution-и ме хвърлиха в мисли, че всъщност трябва да сме здраво стъпили на земята, да бъдем реалисти. Да, доза оптимизъм никому не е излишна. Просто никога не съм разбирала онова “нова книга – нова страница”, “нова година – ново аз” и прочие. Може би защото съм прагматична и нескромно, казвам си, целеустремена, през всичките 365 дни в годината.
Защо трябва да бъде 1 януари, за да станем по-организирани? Не ни трябва следващия понеделник, за да започнем да се грижим за себе си – тренирайки и хранейки се здравословно и/или мислейки позитивно. Няма да проповядвам възгледите си относно диети без месо и животински продукти, просто ще спомена за тенденцията “veganuary”, която също ме плаши със своята фалшивост, скрита зад привидни добронамерения и опит да променим нечий начин на живот. Промяната не се случва тук, сега, на мига в 00:01 ч. на първия ден в годината.
През годините се случиха толкова много неща около мен, които приемам с тъжна усмивка за житейски уроци. Те ме научиха, че промяната е процес, тя е преход и избор, който не винаги съзнателно правим. В живота няма “ей сега ще стана това, което искам да бъда”. Не – с всеки свой малък, ежедневен избор, ставаме своето “по-добро аз”, преследвайки мъничките цели, стъпка по стъпка. Изведнъж се оказваме в съвсем различен свят, и не винаги разбираме и осъзнаваме промяната.
Всъщност, защо пък трябва да се променяме? Ами ако ми харесва да съм си тук, където съм си сега? Личната ми философия е, че човек трябва да прави онова, което му носи удовлетворение. Дори това да включва седене на дивана и нищоправене – окей, стига да си щастлив с това. И без това на такова ниво мнението е трудно оборимо. Аз пък се чувствам в кожата си, когато съм на крак 8 дни в седмицата, търся съчетаването на полезното с приятното и напипвам своята лична печеливша формула за щастие и удовлетворение.
И блогът е едно от тези неща. Радвам се, че най-накрая се престраших да си изградя мое онлайн местенце. Аз съм него и то е мен. Ето – и че не е само мода и веганизъм. И по някакъв начин отразява каквото ми е на душата и сърцето, инстаграмът пък запечатва най-любимите ми моменти тук и там. Пътувам, обикалям, работя, тичам, пея, говоря, пиша, снимам.
Благодарна съм на 2017 за десетките нови възможности и предизвикателства, с които ме сблъска. За десетките нови приятели и колеги, от които черпя енергия всеки ден! За малките сладки писма и картички на благодарност, с които виждаш, че трудът ти не е останал незабелязан и неоценен. За още една година с най-голямото диване, с което пропътувахме света, за да сме, където сме, но се обичаме с всяка секунда все повече. За най-милите пораснали деца, които избраха мой разказ и получих първа награда в собствения си конкурс, хаха. Участвах в няколко проекта, обучения, обмени, организирах няколко събития, спечелих стипендии, смених работа, гледах звезди с телескоп, снимах филмче с WWF, изакчвах върхове и какво ли още не.
Благодаря дори за всеки мой дегустатор на веган буламачи; радостна съм и за това, че открих ново хоби (йога и аеройога), че се престраших да преодолея selfcoaching-а и вече три месеца тренирам и готвя под ръководството на най-готината инструкторка Марина. С всяка година пораствам и се уча на конструктивна критика, която най-често идва от мен самата.
Още поне сто неща включвам в списъка си със заключения за годината, но, да си го кажем честно, никого не го засяга. Имам си един страхотен планер, в който събирам цели, срещи, задачи, работа, тренировки, рецепти, случайни мисли. Проблеми с организацията нямам, целият процес ми е супер естествен, но все пак Ивана сподели интересно видео за внедряване на повече ред за неорганизираните мечтатели.
Мога да празнословя, но това взема от ценното време. Отърваваме се от материалното, изчистваме ума от напрежението, драмите, ангажиментите, оттърсваме се от коледно-новогодишните консуматорски трески. Нищо не идва от само себе си и нищо не започва “от следващия понеделник”. Човек трябва да бъде търпелив, достатъчно смел, за да не се стряска, ако се наложи да напусне зоната си на комфорт. Няма такова нещо като “нямам време”– ами, пич, правиш си го!
Удовлетворението се крие зад всяко нещо, което не сме е достатъчно смели да прегърнем. Не ми трябва нова година, за да обърна въпросната страница. Namaste!
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
П.С. За много години, овчици! Бъдете себе си. За финал – кратък дар, момент за ризмисъл от едно от човечетата, с които ме срещна 2017. Последвайте Ели тук.
31
Ще те целувам
под звезди
и фойерверки,
сред звук на тапи
и фишеци,
със устни,
по-искрящи
от бенгалски огън.
Ще се опивам бавно,
сякаш от шампаското,
от бързи обещания
за нови навици и срещи,
които знам, че няма да изпълним,
но въпреки това си даваме –
ей така, в духа на празника.
Накрая бавно ще заспим
ето там – във ъгъла,
без помен от надежда,
заедно със старата година.
– Разни думи, разни интервали
