Каква неделя е, ако не се поглезим с излежаване до късно, ароматно кафе, следователно брънч. В случаите, когато татко си оставаше вкъщи уикенда, най-често казваше, че на сутринта ще ни направи закуска. “Каква?” – “Изненада!”. Следващата неделя пак така, и по-следващата. Толкова, че вече у нас пържените филийки се казват “изненади”, просто защото това беше асортиментът на заведението. После дойдоха палачинките на мама, които вече немалко време само помирисвам. Ами и аз съм човек, и на мен ми се дояждат палачинки… от онези.
Да, и аз обичам малки пухкави мини паланинки тип “американски”, които дори ми е жал да наредя по дузина и да полея обилно с кленов сироп, за да ям наведнъж… Рецептите за тях за многобройни и със сигурност са онова нещо, за което по-запознатите се сещат, като чуят “веган палачинки”. Попитахте и ето – показвам ви рецептата за бързи, лесни постни “големи” палачинки, но без ленено яйце/банан/газирана вода. Изненада! Големината и дебелината варират според вкуса, а крайният резултат са еластични healthier чудеса – нашето платно, върху което ще красим впоследствие.
За основата с брашно използвах такова от лимец, но може да се ползва всякакво друго пълнозърнесто, или от елда, киноа,кокос – за безглутенов вариант. Ядковото мляко пък спокойно може да си намери заместител в лицето на вода.
- 2 ч. ч. брашно – елда, лимец, овес
- 3-4 ч.ч. ядково мляко, може и вода
- 2-3 ч.л. канела
- ½ ч.л. индийско орехче
- 1 капсулка ванилия
- 2 с.л. кокосово масло
- 2-3 с.л. бакпулвер или сода
- хималайска сол по желание
Всичко е приблизително и на око, крайната консистенция трябва да наподобява боза. Мъничко кокосова мазнина използвам само в началото, върху добре загрятия тиган с незалепваща повърхност. Излизат около 15-17 броя, като няколко направих нарочно по-дебели – тип катми – за обяд или вечеря със солена плънка.
Комбинирахме с течен Гайо шоколад (ммм), домашното сладко от сливи на баба <3 , а на следващия ден едвам остана и за солен вариант. Продуктите са от любимите RawFood.bg
Като бонус добавям и рецептата на розов хумус, който вижда комбо вариации всякакви, включително и между тези лимецови “стени”:
- 150-200 гр. предварително накиснат за няколко часа и сварен нахут;
- 2 средноголеми глави цвекло – нарязани на дребно (може и сурово, може и варено);
- сока на половин лимон;
- 2 с.л. зехтин или ядково масло;
- 2-3 с.л. слънчогледов тахан
- скилидка чесън
- черен пипер и хималайска сол (по желание) на око и вкус 🙂
Най-напред блендирах цвеклото, сетне нахута, чак след това останалите съставки. Ако го запазвате за после, най-добре е да се съхранява в бурканче с половин-една лъжица зехтин или ядково масло на повърхността, което да задържи дипа възможно най-дълго свеж. Време е за нови неделни ритуали вкъщи!
the thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram