Когато си взех първия телефон с по-хубава камера, все още ходех на уроци по испански в старата част на Лозенец. Подрусвахме се с трамвая през гората-парк, разхождахме се около Римската стена и снимах всяка къща, където някога е живял емблематичен българин, на улица с името на някой друг такъв. Осъзнах, че когато човек вдигне поглед от разбитите плочки и краката си, вижда много повече. Усеща духа на архитектурата от миналия и по-миналия век, която вече е позахабена и олющена, но все тъй пленителна. Непознатата София…. Прокрадваш се в тайни дворчета и се губиш в стотиците улички със и без изход. Може да се удариш в някой стълб така, но това е друга тема.
Преоткрих града и го заобичах още повече! Вече ви споделих любовното си излияние към София и извивките й в разказа “На София с любов” тук.
Преди няколко дни на гости ми бе близка приятелка, с която се запознахме в чужбина на проект. Освен ентусиазма ни към активни граждански позиции и дейности, се оказа, че ни свързват много повече неща – от общите предпочитания за цветове, храна и дрехи, до възгледите за живота изобщо. Банално е, но с такива хора светът става по-пъстър и смислен. Когато споделяте еднакви интереси, общуването с тях е по-вълнуващо.
Затова и нямах търпение да й покажа Моята София.
Нямаше как да не минем без Жълтите павета, Александър Невски, Витошка и НДК, но Моята София се крие точно в малките улички, красивите графити, тайните шорткъти към известни локации. Дълги, бавни разходки под пролетното слънце.
От тук и дилемата – какво да покажа най-напред?! Колко пък да са малко два дни? Ами колко пък да са много? София е малка, но съкровища дебнат отвсякъде. Седях, нареждах наум няколко дни подред. Реших, че нямаме време за музеи – почти същото правя и когато пътувам в чужбина. Предпочитам да усещам духа на града през храната, хората, уличната глъч, нощните светлини.
Сътворих и пресъздадох няколко любими маршрута из столицата. Все пак, всичко е строго обвързано с комапнията. Когато съм играла ролята на Sofia guide на по-възрастни, наблегнах на история и отскачане до Боянската църква и Витоша, Бояна. А този път дори бяхме на нещо като своеобразен фото тур! Подобен на онзи, който неотдавна си спретнахме с познати и непознати лица на тазгодишната Инста среща.
Ден 1: Обиколка на центъра
Начална точка: Витошка; площад Славейков – Съдебна палата – Св. Неделя – Съборна – Народен театър – новия облик на зала България – малката уличка Малко Търново – тайните стълби зад Галерията и Бенковски – Двореца и царската градинка – Антикварния пазар – Вечния огън и паметника на Иван Вазов пред Св. София – Александър Невски – Софийски университет – Народна библиотека – Народното събрание – ул. Иван Шишман и Elephant – ул. Граф Игнатиев – ул. Иван Вазов – Кристал;
Ден 2: Обиколка на… каквото е останало
Южен парк – Витошка в другий й край – НДК – Стълбите на “Перото” – Моста на влюбените – ул. Ангел Кънчев – Жълтите павета – Квадранта на толерантността: Св. Георги, Джамията, Синагогата, Католическата църква – Ларгото (!!) – вътрешния двор на ЦУМ – Банята – Халите – Пиротска – Женски пазар и вътрешните улици (до Люювов мост) – бул. Дондуков – паметника Левски – Ботаническа градина към СУ – Шипка и Оборище; Вечерта: Стадиона – Попа – Графа – Седмочисленици;
Ден 3:
Разходка из квартала – съседския парк – павираната част на Пиротска до бул. Ботев и обратно;
Измежду всичко това, освен многократното “я застани така да те снимам”, имаше промишлени количества кафе и вкуснотийки. Обещавам съвсем скоро да кача и полуготовия вече Sofia Vegan Guide, но за целта на тази обиколка се спрях на Фабрика Дъга, Cafe Prallel 43, ХлеБар, Made in Blue, Furna. Намерихмеси нови находки из вторите употреби около Мария Луиза и дори минахме през цветарската борса на пазара Димитър Петков.
София не е само Витошка и Витоша – Боянско ханче – Боянска църква – Копитото. Съкровища, както казах, има зад всеки ъгъл. Преди няколко лета, когато лятото гледах брат ми, разнообразявахме ежедневието си, като ходехме по музеи и отмятахме обекти от книжката със “100те национални туристически обекта”. Обиколили сме България, но дори да ходим в някой софийски кът, не взимаш книжката и си казваш “нищо, следващия път”… и така до следавщия, и по-следващия… Дори си спомням, че в Археологическия музей ни помолиха да попълним едни въпросници. Бяха на английски, значи и аз ще отговорям така. Разпоредителката ни пита “Are you ready?”, после вижда “nationality: Bulgarian” и с усмивка ни казва “Довиждане!”. Бидейки такива русоляви, често с брат ми ни бъркат за руснаци. 🙂 Особено ако ходим по турустически точки като пазари и къщи-музеи. Софиянецът вечно бърза, вечно е зает, и дори рядко отскача до планината отсреща, но резервира почивки по други планини, обикаля другите музеи, галерии и препоръчани кафенета.
Може би затварянето в обекти с експонати е дейност, по-подходяща за студени и/или дъждовни дни. Но все пак те предизвиквам: отделяй един-два пъти в месеца за безцелно (или пък не?) шляене. Опитай да видиш обичайната се среда отстрани – малко е трудно, но с желание се получава. Вземи фотоапарата или телефона с напълно заредена батерия, може дори да изключиш мобилните данни. Замисли се къде би завел свой приятел, ако ти е на гости и е за първи път в столицата? Вдигни поглед от бордюра и се набележи най-красивите и vienna-type аристократични сгради, цветните врати и китните вътрешни дворове. Бъди турист в собствения си град! Поне от време на време, просто ей така.
* Pro-tip: Понеже са на една ръка разстояние, ако си решил да се отдадеш на музеи и галерии, провери сайтовете на набелязаните обекти. Някои не само че имат интересни временни изложби, но в някои дни от месеца/седмицата/ happy hour са с вход свободен. Не ти нужен Деня на София – 17 септември, или Нощта на музеите, за да случи това. Само се уверете в работното време предварително!
НИМ и Политехническият са с безплатен вход всеки последен понеделник, Земята и хората – всеки поселеден вторник, Археологическият – всяка последна неделя. Боянската църква – всеки понеделник след 15 ч. В Ботаническата на СУ е безплатно са студенти от университета или пък по 2/4 лв за останалите; В тази на БАН цената също е символична; В четвъртъците билетите за Квадрат 500, Двореца, Музея на социалистическото изкуство, Криптата към Невски, са по 2 лв. Подземното ниво (не знаехте, че има такова, нали?) на базиликата Св. София: 1-2 лв. и безплатно в.. четвъртък? Май. Четвъртък е и денят за free осещение на Софийска градска художествена галерия и на Музея на София (Банята).
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
