На 1 септември семейно се отправихме на едно отдавна планирано и веднъж вече отменяно пътешествие. Програмата включваше 15 дни непрестанно обикаляне, близо 3000 км с кола, 4 държави, 8 квартири, няколко връзки банани и 7 GB снимки. Е, обещах ви да покажа видеа – заснех влог, за който обаче все още не намирам подходящото време да монтирам. Знаете как е след дълга почивка!
Е, днес ви разождам в галерия от снимки. (За още кадри, вижте в инстаграм.) Обичам да снимам всичко около себе си, и този път не останах по-назад. Възползвах се даже от функцията да правя снимки по време на видео. Красотите в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора (!!!!) и Хърватия са необятни, и дори инстаграм фийдът ми няма да ги събере всичките, за да не ви досадя излишно.
Някои от кадрите извадих на твърда хартия и си сътворих хендмейд картички – някои за стената вкъщи, други за pen friend писмата ми.
Първата ни спирка бе Дървеният град (Drvengrad) на Емир Кустурица в Мокра гора, Сърбия, истински декор за филм. А из улиците на малкото ‘градче’ имаше бръснарница, цветарница, сладкарница, дори затвор. Продължихме към Вишеград и Каменния град в Босна, също на Кустурица. Този път – посветен на Иво Андрич, единственият балкански носител на Нобелова награда (за литература). Дървеният град бе обаче далеч по-впечатляващ.
Два дни прекарахме в Сараево, където, меко казано, получихме културен шок. Деликатно ще нарека босненската столица “колоритна”. Няколко цветни момента от град Мостар:
Това, което трайно се е настанило в съзнанието ми, и така ще бъде… за винаги, са невероятните планински крайморски гледки на Черна гора. Планини, високи ала Пирин, каменни и необятни. Такива, до които се чувстваш миниатюрен, и изведнъж ти става студено. Масивът над Котор се извисяваше величествено пред прозореца ми, а сутрин се оглеждаше в екрана на компютъра, докато работя.
Всички градчета наоколо си имат стар град – висока крепостна стена, и малки лабиринтни улички, които те пренасят в Италия. А приликата не е случайна – Будва и околните крепостни крайбрежни адриатически градове са били част от венецианската република. Докато Будва е черногорският “Слънчак”, Пераст е тих, спокоен рай, където хаштаг #PostCard придоби буквален смисъл, а двата острова наблизо му придават допълнителен чар. Ако не сте ходили по тези ширини, чекнете на мапс какви извивки прави заливът точно в тези краища.
Ето тук зад тези храсти двама стилни мъж и жена снимаха инстаграмъбъл реклама на вино, коктейл или кой знае какво. Ама така бяха наредили одеялото за пикник, сирената и плодовете на пейзажа, че за миг се бях запътила да ги питам “дали не може да се щракна и аз, извинявайте, че ви притеснявам”.
Плавно сменяме ландшафта с по-ниски планини, но също толкова неизмеримо дъхоспиращи (credits to Дарио) гледки на хърватския бряг. Дубровник хич не ни хареса, или по-скоро не ни даде шанс да го харесаме – с прекалено високите си цени на всичко, тълпите от тълпи туристи и никаква глътка въздух за разходки. За сметка на Трогир (където прекарахме три дни), Слатине, Задар и околностите.
Стига вече морета и солени води – ред бе и на планината. Слунь, от чиито воденици нищо не видяхме, и приказните Плитвички езера. Ако се абстрахираш и от тукашните орди туристи (предимно азиатски), които са дразнещо много… има накъде да избягаш за малко тиха и съзерцаваща разходка.
Любимият Загреб посещавам за втори път. С квартира в най-централния център и малко повече ентусиазъм от останалите, успях да пообиколя доста повече и да му се насладя максимално. Като мой фаворит, замислям даже скоро да опиша “Загреб в 24 часа”. Така че за сега толкоз!
Околобалканската обиколка завърши в сръбската столица Белград. Много ми напомни на София, само че малко по-просторна. И знам, че със сигурност ще се върна. Най-малкото защото не снимах достатъчно!
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
