Има неща, които разделят живота ти “на две” – онези разстърсващи съдбоносни случки и срещи, след които не оставаш същия. Понякога са щастливи, понякога са любовни, но често са наситени с болка. Когато се сблъскаш отблизо със смъртта обаче, нищо около теб не е това, което е било – перспективата е друга – и всичко, за което си се тревожил някога, излежда безобидна, наивна шега. И колкото и да е болезнено, такива моменти ни дават ценни уроци, които никой не преподава.
При мен това се случи доста рано, на 14-годишна възраст, когато внезапно изгубих най-добрия си приятел – баща ми. Набързо ми се наложи да попорасна и да се взема в ръце, но празнотата не отшмумява с времето. Дълго се инатих да не правя някои неща, защото не можем да ги правим заедно.
Дойде моментът, в който обаче осъзнаваш, че няма нищо лошо в това да правиш някои неща именно защото вече не е като преди – а ЗАРАДИ някого.
Научих се да карам колело, започнах да чета повече поезия, да си правя дълги тематични разходки в София, да пътешествам по живописни и спокойни места. Малки ритуали като пиенето на бира да ти носят частица от нещо, което е изгубено в един аспект, но може да бъде съживено в друг.
Започнах и да пиша повече. Всякак. Прекарах няколко години в метъл медия и изследвах дебрите на музиката, на която Той ме е научил. Той беше журналист и съм прекарала детството си по редакциите и в компанията на пишеща машина. Семейството ми ме е възпитало на любов към думите и тази любов е необратима, силна и консумирана.
В края на април станаха 2 години, откакто създадох това мое онлайн пространство, плод на същата тази любов. И резултат от окуражаващите думи на другият важен мъж в живота ми! Блогът ми даде толкова много – възможности, запознанства, приятели, опит. Имам чувството, че Овцата си живее свой живот и не е на 2, а поне на 12 – може би защото винаги е бил част от мен. И вече не е бебе – проходи, и започна да говори отчетливо. Да си открива приятели.
Втората половина на април ми е особено емоционален период – моят рожден ден, следван от този на брат ми, навръх който (и в същия час!) си отиде Татко преди 9 години. Не ме е срам, нито страх да говоря за това, макар и във всеки случай да ми се насълзяват очите.
Вторият рожден ден на блога отбелязвам по особено сантиментален за мен начин – и днес ви срещам с прекрасната Плами, създателката на бранда Blackout Label. Из медийното пространство можете да я откриете като “момичето, което прави бижута от въжета и гайки”, но зад железарските материали стои много повече. Двете обединихме сили и резултатът ме усмихва широко!
Плами развихри въображението си и, само както тя си знае, вдъхна нов живот на материалите, които аз свалих от тавана и грижливо почистих и приведох във вид. Освен с думи, Татко боравеше и с гаечен ключ, флекс и кълчища.
♥ ♥ ♥
Редувахме редакциите с обекти, защото в последните си 20 г. беше водопроводчик. Мръсна, но комуникативна работа, която истински му носеше удоволствие. В ателието на Blackout видях колие с отрязани полипропиленови тръби и на секундата знаех, че тук ще се твори, и главни герои ще бъдат маркучи за душ, сиднжири за казанче и ВиК уплътнения.
За втория рожден ден на блога придадохме втори живот на материалите, изгубили ръцете на боравещия с тях.
Дизайнерката успява да види невидимото в на пръв поглед обикновени, индустриални материи и материали. Пред мен започна да плете маркучи и да се радва като малко дете на скоби за тръби. Патентовала е техниката “индустриално макраме” и всеки неин ден носи различно вдъхновение и плодовете от него – колиета, пръстени, чанти, дрехи, дори столове и мебели. Завършва моден дизайн и в момент на липса на идеи за дипломирането си, се вдъхновява от колие, инспирирано от пустинята, което вижда насред летището. На връщане от Париж.
Научава се да плете макраме и за нула време сътворява колекцията, но продължава с масивни, тежки бижута, водещи до естетическа революция. Бунтар по душа и по дела, Плами създава Blackout Label през 2014 г. и не спира да работи на пълни обороти и да съзира потенциала дори в неугледната квартална железария. Всеки артикул е уникален – ръчно изработен и без двойник. Тези тук са още по-специални, защото са концептуални, персонални и лични – в смисъла на историята, която носят.
По случай рождения ден на ThriftSheep с Blackout Label ще подарим едното колие на някой от вас чрез игра в Инстаграм. Разбери повече как и кога да се включиш – тук.
Щастието е там, където е болката. Не където свършва, а където продължава – да се изправиш на крака, когато си паднал духом и да прегърнеш Живота. Да правиш нещата напук и да разширяваш хоризонтите, нищо че вече другите неща не са същите, и ти също. Сигурна съм, че Татко щеше да първи да чете блога ми и даже да си купи смартфон, за да го следи по-лесно; че щеше да се зарадва на огърлицата с гайки, както не спря да се хвали с една закачлива мартеница с френски ключ, която му бях подарила.
БлОгодаря ви за подкрепата през тези едва две години – мечтите наистина стават реалност! Банално, но факт.
♥ ♥ ♥
Благодарности на всички замесени в проекта:
- Бижута – Пламена Владимирова, Blackout Label
- Снимки – Захари Попов @zaharypopov
- Локация – Restaurant Soul Kitchen
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube
