Отдавна вече като чуем “климатични промени”, сме спрели да си представяме (само) замърсени плажове с палми и тюркоазени води и костенурки със сламки. Не ме разбирайте погрешно, темите за отпадъците и пластмасата са ми все тъй на сърце – просто в даден момент осъзнаваш, че всяка тема за природата е свързана малко или много с другата. И именно това цяло образува околната среда.. която, видиш ли, е около нас, заобикаля ни. Че пък и ние сме част от нея, не сме просто страничен наблюдател.
Случвало ли ви се е да попаднете на консервативен българин, да предположим – климатичен скептик, който отрича, например, въздействието на еднократната пластамаса, а в същото време казва “Едно време какъв сняг имаше! А какви дълги зими! И лятото не беше толкова горещо!” И сякаш често не правим разлика и връзка между климатични промени и глобално затопляне. И не асоциираме трагедиите на човешките съдби след наводнения, земетресения и др., с промените в климата, с незаконна сеч или нерегламентирани сметища, например.
Този път обсегът на темата в рубриката “Еко речник” е Климатична справедливост, но покрай нея няма как да минем и без…
Климатичната миграция
Изведнъж климатът започва да добива много човешки облик. Екстремните метеорологични условия вече принуждават милиони хора всяка година да търсят сигурност и подслон далеч от дома си, а прогнозите посочват над 6 пъти увеличаване на емигрантите поради природни бедствия в близките десетилетия. Така възникват термините “климатична миграция” и “климатични бежанци” (climate refugees) – и в наши дни се създава чисто правен казус. Конвенцията на ООН за правата на бежанците е от 50тте години, а в нея подобна конфигурация не е описана (а само преследваните по расов, религиозен, национален или политически мотив), и следователно хората, търсещи убежище и защита поради природни условия – остават незащитени и без право на убежище.
Какви могат да са причините за миграция заради климата? – Например повишаване на морското равнище поради топене на ледници; свличане на земна маса; суша и недостиг на питейна вода; опустиняване на земите и недостиг на прехрана; природни бедствия – бури и порои, урагани, наводнения, горещи вълни, пожари и др.
А е възможна миграция и заради влошени условия от трети страни (инвестиращи компании) – силно замърсени води и липса на достъп до питейна вода, загуба на биоразнообразие, мръсен въздух и висока концентрация на прахови частици и др. Всички тези причини са следствие и са свързани с отчетливото неравенство в различните краища на света.
Вж. още: Еко тревожност и соласталгия
Дисбалансът между Глобалните Север и Юг
Когато си говорим за климатична (не)справедливост (climate (in)justice), макар да няма точна дефиниция все още, обгръщаме темата за неравномерно разпределената климатична тежест между по-богатите и по-бедните райони. Терминът климатична справедливост илюстрира мащабността на темата и това, че не става въпрос само за екологичен/природен проблем, а социално-икономически, етически, политически, правен, здравен такъв, който засяга по-ощетените части от обществото.
Зад “справедливостта” стои движение за човешки права и политики за преодоляване на тази непропорционалност между привилегированите и непривилегированите общности и държави, и осигуряване на по-добри и сигурни условия на живот за сегашните и бъдещите поколения.
Промените в климата се случват постоянно и навсякъде, но някои райони са в пъти по-засегнати от други. Когато говорим за природата и нейната сила – никой не е защитен и не притежава имунитет, но пък затова движението поставя въпроса за важността от защита на по-уязвимите и тези, които плащат най-тежката цена – Макар и точно тези групи всъщност да са отговорни за най-малка част от парниковите емисии на Земята (причинителите на промените на климата). Това се потвърждава от доклад на Oxfam International от 2020, който обобщава, че най-богатите 1% от световното население са отговорни за 15% от емисиите CO2, или два пъти повече от най-бедните 50% от населението. Годишните емисии са нараснали с 60% в периода 1990 – 2015 г., а най-богатите 5% са отговорни за над една трета (37%) от този растеж:
Основна идея на движението за климатична справедливост е борба с климатичните промени, чрез навременно разрешаване на социалните и икономически неравенства. Това означава зелен преход, в който има ясно дефинирани политики и стратегии за: компенсации и поемане на отговорност от замърсителя. Това обаче звучи някак утопично с икономическите модели за бърз растеж на всяка цена, с които сме свикнали. Темата за двежението “Дерастеж” (degrowth) разгледахме в предишната статия тук.
Колониите, познати от “едно време”, днес придобиват нов облик и корпоративна, бизнес премяна, загнездила се в Азия, Африка и Южна Америка. Да разгледаме няколко чисто икономически примери, които поставят бедните общества в неблагоприятна позиция:
- Милиони тонове какаови зърна се събират и обработват всяка година – и много от работниците, които получават по долар-два на ден, се оказва, че дори не са опитвали шоколад в живота си. Или пък работниците от плантациите за палмово масло не са опитвали известните продукти, в които се съдържа.
- Носят се легенди, че заради популярността на сапунените орехчета, които еко ентусиастите използват като естествен перилен агент, местното население в Индия е с намалени количества, а всъщност има по-голяма нужда от тях като единствен способ, а не алтернатива.
- “Хайпът” по авокадото, което доведе до незаконни сечи и създаване на авокадо картели в Мексико;
- Друг противоречив хранителен продукт е киноата, чиято нарастнала популярност през последните години, води до свръхпроизводство и ерозия и изтощаване на почвите, замърсяване от химикали и др. в Перу и Боливия;
- Литиевите полета в Чили – държава, която е вторият най-голям производител на литий, но огромна част от водата (2,2 млн.л. за 1 тон литий) отива за производството му. Този тежък процес по добива и обработката влияе на почвите, води до сериозна загуба на биоразнообразие и замърсяване на въздуха;
- Газопроводът в Сибир, който пречи на коренното население, чийто основен поминък е отглеждането на северни елени и се нанасят щети върху мъха, който е основната храна на тези животни;
Още примери и други социални гледни точки от света, можете да разгледате тук.
Климатът и жените
Дейности на екстрактивизстки-базирана икономика и прилежащите минна индустрия, незаконна сеч и обезлесяване, земеделие и идващия с тях свръхдобив и експлоатация на природата и хората, носи своите последствия. Най-честно засегнати са коренните населения, възрастни хора, деца и жени.
По-бедното население има значително по-ограничен достъп до информация, образование и нови знания, а и влияние и контакти с властимащите. Това ограничава и заглушава техния глас, когато би могъл той да бъде чут.
“Жените са по-уязвими и към замърсяването на въздуха. В някои държави, където се готви на въглища, в помещението се отчита замърсяване на въздуха на закрито, което съкращава продължителността на живота на хората. Климатичните промени през последните десетилетия са двигател за неравенството в здравеопазването”, споделя пред БНР Зорница Спасова, гл. асистент в Националния център по обществено здраве, и автор на материали на тема “Климатичните промени и здравето на жените”.
При метеорологични бедствия жените и момичетата, най-вече тези в по-лоши социално-икономически условия, са изложени на по-голям риск, а и обичайно след бедствия работните места са основно “мъжки” – строителни и възстановителни работи. Недостигът на вода принуждава хората да пият от източници, които могат да бъдат биологично или токсиологично замърсени. След явления като наводнения често следва липса на безопасна храна и вода, и бързо пренасяне на токсини и плесени.
С особено внимание се говори за бременните жени, които са още по-уязвими. Непълноценното хранене може да доведе до редица здравни проблеми, вкл. анемия, при така или иначе завишените нужди при бременност, кърмене или менструация. Често на гърба на жената – буквално и преносно – тежи тежката отговорност по осигуряване на вода, а когато тази вода е замърсена, това води до своите санитарни и здравни усложнения. (+ че колкото по-големи засушавания има, толкова повечевреме и все по-дълги разстояния изминават жените, за да подсигурят домакинството)
Все по-високите температури са опасни както за майката, така и за бебето, т.к. капацитетът им за регулиране на телесната температура е ограничен; а всякакви други стеросови външни фактори могат да доведат до преждевременно раждане.
Концепцията за climate justice засяга важността от редица адекватни национални и международни мерки и навременни действия: справедлив енергиен преход и дългосрочна алтернативна заетост и достойно заплащане на работниците от засегнатите райони; превъзмогване на енергийната бедност; инвестиции в политики и технологии за превенция от бедствия; развитие на селските райони, достъпно образование и здравеопазване, социални политики; прозрачност и комуникация и мн. др. И разбира се, тези, които са допринесли най-много за увеличаване на нивата на парникови газове, да съдействат финансово или технологично за адаптация и намаляване на последиците от климатичните промени.
Темата за климатичната справедливост не е само екологична, тя има своите дълбоки връзки със сложни социално-икономически, етични и морални, правни, политически въпроси. Когато говорим за уязвими групи, неизбежно навлизаме и в расови, сексуални, междуполови и други въпроси.
Обгърнати в личните си и националните си проблеми, често забравяме за общия “покрив” над главите си, и че природата политики и териториални разделения не я интересуват.
*Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект “Climate Game On” на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на този материал е отговорност на Thrift Sheep и може да не отразява вижданията на ЕК или БФБ.
**Снимки: Unplash и Pexels
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
Източници:
- Balcázar, Ramón; Barandiarán, Javiera – Exhausted: How We Can Stop Lithium Mining from Depleting Water Resources, Draining Wetlands, and Harming Communities in South America, NRDC (Natural Resources Defense Council), 2022
- Giovetti, Olivia – Climate justice, explained, 2022
- Mary Robinson Foundation – Climate-Justice (2010-2019);
- Oxfam International (Oxford Committee for Famine Relief) – Confronting Carbon Inequality, 2020
- The Royal Irish Academy – The Geography of Climate Justice
- Български фонд за жените – Климатична справедливост за женски права, 2021
- Булевард България – Тъмната страна на лития (..), 2022
- Сдружение “За Земята” и колектив: Декларация за климатична справедливост
- Спасова, Зорница – Климатичните промени и здравето на жените
- Спасова, Зорница – Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени, Климатека, 2022
