ДЕРАСТЕЖ (DEGROWTH): ДВИЖЕНИЕ ЗА НОВ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕД В ПОЛЗА НА ПРИРОДАТА И ХОРАТА

Помните ли как през пролетта на 2020 г., когато настъпи Пандемията, какви бяха показателите за качеството на въздуха, водата, биоразнообразието? Мнозина от нас си мислеха – “явно това са бавните темпове, с които трябва да живеем, ако искаме да не изтощаваме природата си занапред”. (Това бяха средно по 20-25% по-малко въглеродни емисии дневно, в сравнение с 2019 по същото време)

И ако тогава го видяхме частично на практика, то по темата за забавянето на темпото се говори от десетилетия. 

Концепцита за “Degrowth” (дерастеж, обратен растеж) ще се опитам да разгледам днес в рубриката “Еко речник”. Най-общо казано под “дерастеж” се разбира движение, философия, която да бъде в противовес на познатите модели на икономически растеж в наши дни. Да се намали производствения капацитет, да се преосмислят приоритетите и начина, по който произвеждаме и потребяваме. Да не изключваме човешките ценности и права, и да не “робуваме” на икономическите и поличитеските такива. 

Вж. още: Еко Тревожност и защо се страхуваме

Проблемът със “ситуацията” през 2020 г. беше, че всичко онова беше непланирано, непредвидено – което съответно доведе до много безработица, липса на средства и ресурси. Течението за дерастеж обаче се уповава именно на планираното намаляне (и дори спиране) на скоростта, с която се движи икономиката ни. И тук аспектите са не само икономически, но и политически, екологични, социални. Принципите му са в основата си антикапиталистически и антиконсуматорски, но се обръща важно внимание и на мястото на индивида, на неговото благосъстояние. 

Във философията за обратен растеж се изтъкват недостатъците на зависимостта на обществото ни към непрекъснатото развитие и това, че определяме БВП като основен индикатор за това колко успешна е нечия икономика и дадено общество. Тази стратегия иска да разобличи този, може да се нарече, “култ” към БВП и стремеж към ръст на всяка цена. 

Терминът “дерастеж” / “décroissance” проследяваме до 70те години, след което се появява тук и там и в следващите десетилетия. В началото на хилядолетието във Франция се основава Институтът за икономически и социални науки за устойчив драстеж,  а първата конференция, посветена на темата, се провежда през 2008 г. 

Можем ли да растем вечно?

Макар и икономическа в смисъла си, темата е дълбоко свързана и с екологията – непрестанният растеж е обратнопропорционален на достъпа, качеството и количеството на природните ресурси. 

Непрекъснатото производство и свръхувеличеното потребление довеждат и до експлоатиране на природните ресурси, до тяхното изчезване и влошаване, а оттам – и до значително увеличени емисии, огромни количества отпадъци и замърсяване. Ежедневно надхвърляме планетарните граници и се месим в циклите на Планетата с чудовищен размах.

Икономическият модел, който в основата си зависи от извличането на изкопаеми горива (т.нар. ектрактивизъм), не е устойчив, и има своите социални и екологични последствия. Енергийните източници намаляват, увеличава се парниковият ефект, немалък проблем е незаконното изсичане на дървета (за хартия и мебели) и загубата на биоразнообразие. Всичко това, както и още свързани аспекти, влияят и пряко и косвено на здравето на хората, животните и растенията. 

Разделението на света

Помислете кои са основните производители на суровини – хранителни, текстилни, технологични и пр., помислете и кои са основните им ползватели и крайни потребители. Кой се облагодетелства най-много, и кой е в по-неизгодна позиция? Търгуваме ли справедливо, зачитаме ли човешките права и адекватните условия на труд?; възприемаме ли достъпа си до определени неща за даденост? В следващ материал ще си говорим по-подробно за екологичната несправедливост и примери от света, но тук темите неизбежно се преплитат. Неравният търговски обмен е увеличил и неравенството между държавите/континентите, а това пък води до нов вид “колонизация” на Глобалния Север и Глобалния Юг. 

Създателят на дигитално съдържание Michael Mezz споделя на аудиторията си “Само си представете, ако престанем да гледаме на икономиката като непрекъснат двигател за растеж, а като начин, който да покрива хорските нужди… но през призмата на справедливостта, и това как бъдещото развитие носи позитиви на “изостаналите” страни, а икономиката на останалата част забавя темпото”

Фокус върху благосъстоянието

Именно непрестанният стремеж към икономически растеж (най-вече краткосрочен), на цената на природата и здравето, е причината да се налага да си говорим за необходимост от преструктуриране и ре-приоритизиране. Щастието може и да е относително понятие, но със сигурност мнозина ще се съгласят, че то не е (не бива да е) обвързано с материалното състояние и задоволеност. Не е ли по-логично да се вгледаме и в трудно измеримите материално ценности и действия като социални нужди, доброволчество, споделяне*, взаимопомощ?

Икономистът Ернст Фридрих Шумахер разработва принципите на т.нар. “будистка икономика”, според която „производството от местни ресурси за местни нужди е най-рационалният начин на икономически живот“, и да увеличим благосъстоянието си, за сметка на потреблението.

Коалицията “Climate of change” поставя Икономика на благосъстоянието (wellbeing economy) като един от своите прироритети на промяната: “За да станем независими от нуждата от постоянен растеж и да намалим употребата на ресурси, призоваваме политиците да изместят фокуса на мисленето си от вечно нарастващия брутен вътрешен продукт – към стремежа за благоденствие в рамките на планетарните граници; да разглеждат търговията не с фиксация върху растежа, а с оглед на потенциала ѝ да подпомогне трансформацията към една икономика на благосъстоянието.”

Решения дебнат зад ъгъла

И докато някои държави като ОАЕ, Индия и Бутан си имат министри на щастието, тук сякаш рядко говорим за това колко “ментално” здраво е едно общество. Движението за дерастеж често повдига въпроса за намалено работно време и намалена работна седмица (от 40 на 25 ч.) / по-гъвкаво работно време на наемния труд. Това, от своя страна, би освободило повече време за дейности, посветени на семейство и приятели, на отдих, доброволчество, култура, хобита. Но в същото време хората да получават необходимите доходи, и поддържат така необходимия баланс между личния и професионалния живот.

Друга част от потенциалните решения, за които привържениците на Degrowth се застъпват, са:

  • намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги – чрез забрана на публичните реклами;
  • създаване на фонд за справяне с пнриродни бедствия, опазване на водите и почвата;
  • Всичко около познатите принципи redce-reuse-recycle, в които говорим за повторна употреба, рециклиране, компостиране, преосмисляне, поправяне и т.н.;
  • Безплатен достъп до универсални услуги – образование, здравеопазване, транспорт, отпадъци;

За да потребяваме по-малко, бихме били улеснени, ако нуждите да купуваме са по-малко и по-рядко: ако “светът” около нас е създаден да издържи и да ни служи по-дълго, да бъде поправян и преправян, може би наистина ще превърнем кръговата икономика в норма. Добри новини са, че Европейският съюз вече работи в тази посока като съобщи, че ще изисква стандарт за екодизайн (ESPR) и паспорти на цифровите продукти, ще се бори с greenwashing и подвеждащи твърдения. Въвежда се разширена отговорност на производителя (т.е. да се грижи за продукта след “приключване” на неговия живот) и се изисква прозрачност. Продуктите в ЕС да бъдат създадени така, че да уважават ресурсните предели на планетата, а устойчивостта да бъде норма. Удълженият живот на техниката, текстила и др. донякъде би допринесло и за (частична) автономия на Съюза от вносни суровини.

Виж още: Какво представлява Кръгова икономика и Примери за Кръгова икономика в България

За да ограничим зависимостта от някои краища на планетата, е необходимо да насърчаваме местното развитие, спрямо местните култури и традиции. (т.нар. локализъм)

Доклад на “За Земята”, заедно с приятелски организации от 32 държави Приятели на Земята-Европа, представя “7 Трансформационни идеи за икономика, поддържаща живота в границите на Земята” (2022 г.) И в него се казва: “Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! (…) Трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно да задоволява основните нужди и да осигурява достоен живот за всички (физически – хранене, здраве, подслон, и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, свързаност, почивка, идентичност, свобода)  и  да останем в рамките на екологичните ограничения, (..) като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, вкл. Европа.”

ЗАБАВЯНЕ ИЛИ ИЗОСТАВАНЕ?

Макар някои привърженици на degrowth течението да смятат, че “устойчивото развитие”, за което все повече говорим на локално и световно ниво, е оксиморон (т.к. развитието си е развитие, както и да го погледнеш), а критиците да говорят за пукнатини, през които могат да се прокраднат безработица и бедност, то.. Обратен растеж не означава изоставане, упадък или липса на стабилност – а напротив: планиране, контолирана икономика, с уважение към хората и природните ресурси. Говорим за различен тип социално-икономически отношения, повод да преразгледаме и променим ценностите си, като се стремим да осигурим благосъстояние не само в настоящето си, но и за бъдещите поколения. 

Разбира се, за да го постигнем, се изисква действие не само от страна на хората и обществото, но и на по-високо, политическо, дори международно ниво. 


**Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект “Climate Game On” на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на този материал е отговорност на Thrift Sheep и може да не отразява вижданията на ЕК или БФБ.


*Солидарната икономика насърчава споделената отговорност и инициативите и за кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници формирования, на базата на равенство. Размяна и споделяне, заемане на вещи или услуги.

***Изображения: Pexels & Unsplash

Източници:

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!

Leave a Reply

Your email address will not be published.