14 февруари. 8 март. Цветница, рожден ден, първи имен ден, втори имен ден, 15 септември. Изложби, премиери, кръщенета. Общоприето и някак нормално е станало да си подаряваме цветя и букети с повод и без повод.
Живея в близост до цветарска борса и наблюдавам контейнери с изхвърлени цветя – така, както наблюдавам и умишленото повишаване на цените около съответните дати. През последните години залагам на всякакви алтернативи* на целуфановите букети – саксийни цветя, букети и кошници от малки бутикови флористи, дървени цветя или дори такива от мъниста.
Да, както всяко нещо, което взимаме и съвсем скоро след това изхвърляме – бутилки, кутии, торбички, гъби за съдове и тн. – всяко нещо си има своята по-природосъобразна алтернатива. Каква е тя този “цветен” контекст? Ще ти разкажа по-надолу.
Но нека все пак да си поговорим за връзката на букетите с околната среда. Учудващо и парадоксално – нещо, което е натурално, естествено биоразградимо – също има своя отпечатък. И тук не говорим за това да оплевиш градината и да сложиш стръковете в чаша вода, нито за това да си откъснем малко билки и диви цветя от планината, които да изсушим и да им се наслаждаваме още дъъъълго.
Да си представим мразовита февруарска нощ, в която сняг се сипе на парцали. Точно преди мартениците около подлезите и входовете на метростанциите да бъдат заменени от единични зюмбюли, навсякъде гледаме плюшени мечета, червени балони и.. ярко червени рози. През този период от годината прозводителите – особено в Щатите – едва смогват на увеличеното търсене. Дори Калифорния, която е голям производител на рози, се налага да внася от отвън.
Хиляди километри от парниците до вазата
В САЩ 80% от цветята за внос. Там си подаряват цветя, отгледани в Колумбия (660 млн стръка годишно), в Шри Ланка и Еквадор и други латиноамерикански държави, докато в Европа разчитаме основно на Кения и екваториална Африка за това. Изброените региони предлагат топъл климат, дори когато в другите части на света зъзнем от студ. Никак маловажен факт е и това, че във въпросните държави и работната ръка е значително по-евтина. Е, в Европа си имаме и Нидерландия, но само Кения сама по себе си е отговорна за 40% от вноса на цветя на Стария континент, през 2017 г.
Цветарската индустрия е оценена на 55 млрд долара годишно, а американците са склонни да дадат сумарно 2,5 млрд долара само на Деня на майката, по последни данни от 2020 г.
Повечето цветя в този сектор се отглеждат в големи парници с индустриални размери, които да отговорят на търсенето, но и да осъществяват контрол. Към това ще добавим и все пак очевидната нужда от вода, вода и още вода за израстването и поддържането на цветята. Половината от водата от езерото Найваша в Кения се използва именно с тези цели и в такива парници.
Стръковете цветя пътуват по хиляди, дори десетки хиляди километри, в специални хладилни витрини, което, от своя страна, генерира отпечатък от стотици хиляди тонове въглероден диоксид. Международният съвет по чист транспорт внася разяснение и мащаб да данните от 2018: количество, което иначе биха произвели около 78 000 автомобила в движение… за цяла година.
Освен транспорта, в тази индустрия не са чужди и пестицидите, използвани в процеа на отглеждане и съхраняване, и които, все пак, оказват влияние и върху здравето на работниците. Още през 1990 г. проучване открива 127 вида различни пестици в колумбийски парник – данни, които са потвърждавани мнокогратно оттогава насам.
SLOW FLOWERS
Освен бавна мода и бавно хранене, като антипод на консуматорската бърза скорост, с която някак сме се примирили, изниква и необходимостта от БАВНИ ЦВЕТЯ. Местни, етично отгледани букети*, с внимание към пчеличките и други опрашители. Бавни, защото са най-вече сезонни и без допълнително “подбутване” от изкуствени химикали и подобрители за бърз растеж и по-обилен цвят.
Българският стартъп “Цвете в епруветка”
Ще кажете – добре, Рада – но какво мога да направя аз? Карай направо, дай ни идеи! Няма грижи – давам ги!
Наскоро се запознах с Петър Нефтелимов и Йоана Ушакова от българския стартъп “Цвете в епруветка”, а проекта пък следя (и притежавам) дори от по-отдавна. Двамата са колеги биотехнолози, които се влюбват в технологията на микроразмножаване.. with a twist. В лабораторната практика цветът е приет като нежелан ефект в епруветката и се отстранява, “докато ние целим точно обратното – растението да цъфти в епруветката, което е и нашата иновация.”, споделя Петър.
“На този етап имаме 2 проучени вида, цъфтящи в епруветка: Торения (Torenia fournieri) и Лобелия (Lobelia), като засега комерсиализираме само Лобелия” Младежите си партнират с Института по декоративни и лечебни растения, София, като планът е тепърва да разширяват продуктовия каталог с растения, както и различните видове стъклени лабораторни съдове за съхранение.
Цветята в епруветка са алтернатива на добре познатите букети. В удобен джобен размер, в стъклена епруветка (без пластмаса, панделки и целофани!), подходящ за хора с различни алегргии, и не последно по важност – не изисква особени грижи. Можете да го оставите поне 2 месеца, преди да се наложи пресаждане, но и след това животът на цветенцето се продължава в саксия, което е очарователно. Само имайте предвид, че не бива да оставяте епруветката си на пряка слънчева светлина. Към всичко това ще добавя и че “Цвете в епруветка” е оригинален подарък за вас или близък човек, с който подавате ръка на една мечта да “разцъфне” в България :))
Можете да откриете и закупите Цвете-то на техния уебсайт / във facebook / instagram.
Очаквайте съвсем скоро подкаст епизода ни, който записахме с Йоана, но нека преди това ви разкажа още малко за Петър, двигателят и съосновател на проекта.
Той е биотехнолог и биопредприемач по образование, занимава се и с предприемачество, гост-ментор е в няколко програми, лектор е на събития по темата и доброволец в редица проекти. Възпитаник е на ПМГ Велико Търново, продължава оброзованието си с Бакалавър по Биотехнологии от Биологическия факултет към СУ, с отлична магистратура по ,,Биобизнес и биопредприемачество‘‘ (с дипломна работа ,,Бизнес план на Цвете в епруветка”), и втора магистратура по ,,Бизнес администрация – управление и предприемачество‘‘.
По отношение на връзката и отношението на науката към климатичните въпроси, Петър споделя следното мнение: “Когато посредством образованието и науката създаваме иновативни и/ли технологични продукти в полза на обществото, защитаваме ги с правни инструменти и ги вкарваме в експлоатация, имаме по-добро място за живеене, на което да сме щастливи и в синхрон с природата.” Попитах го каква е формулата, кои са съставките, които доведоха до създаването на тази малка “отвара” в епруветка, а той без съмнение отговори: “Прекомерни дози упоритост.”
“Както казва специалистът по продажби Брайън Трейси – ако искаме един ден да се наречем успешни, то винаги трябва да се учим от най-добрите и да ги следваме. Или с други думи, ние ставаме това, което гледаме, слушаме и четем. В тази връзка практиката ми като позитивен журналист в Uspelite.bg ми помага в тази насока да се заобикалям с успешни хора и да черпя от техния опит. Разбира се, аз ги намирам като гледам измежду редовете на телевизионните предаванията и фейк постовете в социалните мрежи, а от там нататък никой не може да ми устои да не се разкрие пред мен и да си разкаже вдъхновяващата история.”
Попитах го да ни препоръча няколко от вдъхновяващите личности, които интервюира, и на които да обърнем внимание и да последваме и прочетем. “Никола Рахнев, който заедно с доброволци засади над 2000 дървета в България. Доктор Калин Василев, който оставя блестящата си кариера като учен по генетика в Англия, за да поведе родния си град, Велико Търново, към здравословен начин на живот със спорт. Георги Ненов от подкаста ,,Свръхчовекът с Георги Ненов‘‘, който вдъхнови хиляди да поемат по пътя на сбъдването на техните мечти. И много други, впрочем можете да ги откриете и в моята книга ,,Успехът в българския ген: 49 вдъхновяващи урока от успели българи”.
Петър не се определя като учен, а повече като визионер и бизнес иноватор. Повечето хора биха определили работата на учения като “монотонна”, защото правиш стотици опити, всеки ден, и може да отнеме години, докато постигнеш желания ефект. “Но. Но ако се получи… това е най-удовлетворяващото от цялата работа и осъзнаваш, че цялото това време си е струвало и си дал нещо голямо на този свят.”
И като за финал – попитах го за няколко неща, които вероятно не знаем за него: “Хапвал съм насекоми. / Когато ходя на концерти, държа да съм най-отпред./ Всяко излизане с мен е катарзис за отсрещния. / Обожавам ягоди и десерти. / Обичам да пробвам най-добрите ресторанти в България./ Не обичам мента, боб и леща./ Страхотен слушател съм на живо.”
А повече за Йоана ще научиш в предстоящия еп. 81 на подкаста ми “Радини вълнения”.
И така, измежду impact-а на букетите и отпечатъка на цветята върху природата, се мотивирах да ви разкажа вдъхновяващата история на двама млади учени предприемачи със смела, иновативна идея. Какво мислите, допада ли ви идеята за рязан цвят в епруветка, и бихте ли подарили такъв подарък при следващия подходящ повод?
Изборите, които правим всеки ден, ИМАТ значение.
*За България виж: Lusso by Borisovi, Букет в колет, Nea Flowers, и още Bucket colors, Studio Dada и др.
Тази статия е изготвена в партньорство с “Цвете в епруветка”.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
Източници и допълнителна информация по темата:
- Alig, Martina, Frischknecht, Rolf – Life Cycle Assessment Cut Roses (2018)
- Aliouche, Hidaya – How is the Flower Industry Impacting the Planet? (2021)
- Bedbible Research Center, Flower Industry Statistics: Market size, floral sales, trends, occasions, trends, companies and countries
- Cantieri, Janice – Temporary Beauty: The Environmental Impact Of Cut Flowers (2020)
- Davidon, Ros – TED – The environmental impact of cut flowers? Not so rosy (2021)
- Fairtrade – Carbon footprint Roses (2015)
- International Council on Clean Transportation – Yes your mother loves the flowers but maybe not the cost of flying them in (2018)
- McMahon, Mary – All Things Nature, – Are Cut Flowers Bad for the Environment? (2022)
- Paletta, Damian – Washinton Post – In rose beds, money blooms (2018)
- Swinn, Rebecca – Lancaster University – Say it with British flowers (2018)
- United States Environmental Protection Agency – Sources of Greenhouse Gas Emissions (2020)
- Washington University in St. Louis – Sustainable Flowers Guide
