Докато се обърна, лятото взе да привършва. Истината е, че успях да вляза в летен режим едва след втори август. Няма проблеми, свикнала съм да е така – покрай университет и работа (разбирай няколкото ми работни места). Не се оплаквам, защото се уча да приоритизирам. Но когато ще почивам, ще е на бързи обороти и ще в стил препускане, за да не изтърва нищо.
Ще редувам село с град, море – с планина, билки в раницата – с пясък в чантата и обувките.
Тъкмо си мислех, че приключенията тази година ще ме подминат, но авантюристичното ми подсъзнание набързо начерта маршрутите. Първата половина на август бе посветена на любимото момче и лежерната почивка. Започна с премиера на книга в Родопите, продължи със случайно намерена от снимка екопътека с панорамна гледка към Разлог. През пресните смокини от дървото в двора, разходки из Капана в Пловдив, за да завърши с редуване на студено фрапе с джин на плажа в Арапя. Последното е задължителната дестинация за приятелските ни компании през последните 5 години. Едната обаче потегли на север към Иракли, но преди да се озова там трябваше да планирам друг, обиколен маршрут.
Четири дни ми бяха нужни в София, за да пусна перални, да хапна нормална храна и да начертая в тефтер разписанието на всички автогари от юг на север, за да пестя батерията впоследствие.
Първа спирка: петък, Созопол.
Последни изостанали квартири на едни баири, за които не съм подозирала, че съществуват в китното курортно градче. Водя брат ми на емблематичното “Веселите палачинки” и на дневно и нощно съзерцаване на безкрая от скалите в Стария град, може би най-любимото ми място на света. Събота е посветена на къмпинг Градина, (работно) парти на Кайта (Kite Bar, демек) и редуване на алкохолни с безалкохолни коктейли в Ботаник (Черноморец). И една пожертвана книга в морските вълни междувременно.
Един имейл идва тъкмо навреме около седмица по-рано. Решавам, че така и така ще пропътуваме прекрасния крайбрежен път от юг към север – отсечката между Бургас и Варна, защо да не съчетаем приятното с полезното?
Сутрешно пристигаме в Несебър, оставяме тежките раници и възприемаме ролите на туристи – оборудвани сме с аудио гайдове и глад за нови знания. Не бях стъпвала в Несебър от много години – детските ми спомени са свъзрани с пролетни посещения по повод фестивал за авторска музика с китара. А градът през май е един, през август – съвсеееем различен. През 2002 и 2019 – също. Старият град обаче си е там от хилядолетия, част е от списъка на ЮНЕСКО вече повече от три десетилетия, затова лесно се потопихме в тази древна атмосфера. Завършила съм такава гимназия, преди години мечтаех да стана археолог по този повод, така че горещите камъни и средновековните църкви могат само да ме привличат.
По покана на Audio Guide Bulgaria се разсеяхме от туристическите сергии със сувенири, вдигнахме поглед от битовите механи и лъскавите хотели, за да се потопим в историята на мястото. Компанията е първата, която предлага услугата у нас И на български език, което високо оцених – от опит знам, че лесно губя концентрация, ако ми разказват на английски, какво остава за руски. Предимствата на аудио гайдовете са много, но най-много оценявам това, че сме независими от физически водач, когото трябва стриктно да следваш и слушаш. Сядаме на пейка пред “Св. Йоан Кръстител”, гледаме видеа на устройствата, спираме за снимка на всяка крачка, паузираме и спираме за презареждане и обяд в някое капанче.
Видях Несебър такъв, какъвто всъщност не го помнех – с плажуващите на тънката ивица, с рояците щъркели, отлитащи на юг, и чайките, които наблюдаваха картофките ми с интерес. И най-вече – споделен с по-малкия ми брат.
Цялата обиколка ни отне около час – час и половина, движейки се разбъркано по маршрут, зададен на карта. Позволих си да се водя по сградите и гледките, без допълнителен GPS на телефона. Не се възползвахме от дегустацията на вино, но определено посетихме всяка точка, маркирана като панорамна, подходяща за готини снимки тераса.
Междувременно съм се отчаяла, че наоколо продават само алкохол и цигари, а не жизненоважните за мен банани. Докато в същия момент в свладкарницата влиза възрастен дядо, нарамил износено кантарче на кука и две кофи от сирене, пълни догоре с домашни грозде и нектарини. Щастието ми се усмихна 🙂
Пет селфита, една веган торта и злополучни премеждия с поредния междуградски автобус, нашите приятели ни посрещат на разклона за Иракли.В къмпинга и любимата квартира под зведите времето е спряло. Лагерният огън, тихото групово четене на книги на хамаците под дебелата сянка – и дори горчивото вино ми се струва най-сладкото на света в този момент!
Споделих лятото си и сякаш има още какво да видя и попия. Градският задух напира да влезе през прозореца на офиса.
На шега приех “Вземи брат ти с теб”, а пък то взе, че все пак добре ни се получи. Попитах го изморен ли е, и “Ако спретна пак такова пътешествие, ще дойдеш ли?”, последва категорично “ДА!”.
*Публикацията е в партньрство с Audio Guide Bulgaria. Опознай България и ти, като грабнеш някой от аудио маршрутите им за София, Пловдив или Рилски манастир. Пък кой знае – може да се срещнем по пътя!
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube
