5+ МЕСТА ЗА РАЗХОДКА ОКОЛО СОФИЯ, ДОСТЪПНИ С ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ И ВЛАК

Идва уикенд, идва и по-топлото време от годината, а с тях неизменно идва въпросът – “А сега накъде?”. Е, аз също често си го задавам и предвид факта, че нямам книжка и личен автомобил, понякога даже нямам и компания, но пък ентусиазъм – оо, от него имам даже вповече. 

Днешните предложения за кратки пътешествия (може ли да ги наречеш така? – вероятно..) около София са достъпни с обществен транспорт или влак. Подходящи за еднодневни разходки по всяко време на годината, а често подходящи и за членове на семейството от различни възрасти.

Без да включвам района на Витоша днес – за там планирам отделна серия от публикации, защото ми е много насърце!

Не претендирам за изчерпателност, напротив – споделете ми в коментар или в социалните мрежи за други ваши любими места за разходка, до които има достъп на градкския и извънградския транспорт, и следователно не е задължително да притежаваш кола.

Виж още: Предимствата на пътуването с влак

♥  ♥  ♥

1. Банкя и “Пътека на здравето”

Препоръчително е да посещавате тази пътека извън уикенда, защото е доста популярна сред местните и първите 2 км. са голяма навалица, а за мен лично това е най-приятната част от маршрута.

Пътеката разполага с някоклко кръгови маршрута, което според мен е страхотен вариант за всички възрасти – кеф ти нещо по-кратко, кеф ти – по-дълго! Правила съм пълния маршрут от 7 км. няколко пъти, както и наскоро с баба и дядо направихме краткия.

Преминава се през различни локации – първият участък е по-горски и кален, после се излиза на равното сред открити полета и широк поглед към района, минава се през язовир Михайлово (може да се лови риба и да се хапва на място), а през втората си половина пътеката се спуска обратно през града и се минава кажи-речи през дворовете на хората. Пътеката на здравето в пълния си вариант завършва обратно в центъра на град Банкя. Стартът е от тази точка тук.

До Банкя пък се стига или с влак от Централна гара – София / Надежда/ Връбница или Обеля на цена от 1 лв. и се пътува 30 минути. Друг вариант е да хванете автобуси 42 или 47 от метростанция Сливница. Аз лично предпочитам влака, защото е по-просторно, по-евтино, а и по-кратко (често автомобилите на пътя, в т.ч. и автобусите, се налага да чакат на бариерата, защото преминава влака).

*Посещението може да се съчетае с вкусно постно хапване в новото заведение Veshta.

♥  ♥  ♥

2. Лозенска планина и връх Половрак (1182 м)

Не особено труден терен за разтоварваща планина е връх Половрак / Половраг. Стартовата точка е на станцията на БЧК в село Лозен, като се стига с автобус 5 и се слиза на спирка с. Долни Лозен.
Самият автобус може да се хване от Inter Expo Center (магазин Метро), или на някоя от по-ранните спирки на Цариградско шосе и Окръжна болница (Св. Анна). 

Препоръчвам да си изтеглите и трак-вате маршрута със Strava, за да се уверите, че следвате маркироваката (червено-бяла), защото има няколко заблуждаващи пътечки, които пресичат основната. Но най-често трябва да хванете тази отляво.
По средата на пътя ще минете и покрай чешма и ще можете да си налеете свежа планинска вода.

Маршрутът е около 4 км. на посока, и се изминава за около час – час и половина, като не липсва и известна денивелация. Пътеката е горска, леко кална при мокро време, като чак към края разбираш къде те очаква красивата панорама и гледка към Рила и Витоша, и София на длан от другата страна. 

Оттук се спуснахме по посока проблясващия в далечината язовир Искър и удължихме маршрута с още 10-на километра, прекатурвайки планината и отправяйки се към долната дестинация!

♥  ♥  ♥

3. Язовир Пасарел

Както споменах горе, тук пристигнахме, тръгвайки от Лозен. Само че, разбира се, може да се стигне и директно от София с транспорт, с автобус 3, тръгвайки от Inter Expo Center и Метро/ Цариградско шосе. Язовирът се намира по живописния, но пълен със завои път София-Самоков, а самият водоем остава скрит зад гъсталака. Спре ли се обаче човек, остава пленен от сгушената природа и нейното отражение във водата. Приказният въжен мост е само на 2 крачки от шосето и респективно – автобусната спирка/паркинга (цък тук за локация). Мястото се намира преди самото село Долни Пасарел в близост.

Кратък вариант на маршрута е да се тръгне по моста и да се преполови и мине от отсрещния бряг на язовира. От тук може да се продължи (а има и табелки), към лобното място на Димитър Списаревски. Оградено е място за отдих и отмора, но честно казано не е особено добре поддържано. Неприятен участък е асфалтирана част, която обаче е леко стръмна и е направена от плочи (?).

Димитър Светозаров Списаревски, наричан Спайч, завършва Военното училище в София и Изтребителната школа във Вернойхен. През 1943 г. голям брой американски бомбандировачи се насочват към София, а като командир и офицер, летец Списаревски се бори и пленява един, но самолетът му се разбива и разпада във въздуха, а той самият загива тук. 

♥  ♥  ♥

4. Горната пътека на Панчарево

Така и така сме в района, няма как да подминем и любимия на цяла София язовир Панчарево. НО! Асфалтираната пътека, която всички познаваме, е подходяща за колоездачи, за възрастни хора и семейства с деца. Ако не сте сред тях, то следващия път може да разнообразите разходката като се качите малко по-нагоре. На паркинга след Стената, където продават семки и кърпички, не продължавате напред/надясно, а поглеждате наляво и хващате гората. Теренът си е горски, въздухът – сякаш също. Няма (толкова) хора и е супер за бягане на пресечен терен, например. Емблема на тази пътека е пейката, поставена от приятелите ни от Balcanic: преди няколко години, която открива чудна гледка към селото и язовира. 

Виж още: Чуй подкаст епизода ни с Асен и Лаура от Balcanic

От нея можете да се върнете наобратно или да продължите още толкова, като се спускате и стигате до самия край на язовира (на ВЕЦ Кокаляне) – така общата дължина на маршрута е малко над 8 км., с близо 150 м. денивелация и общо около 2,5-3 часа движение, ако се продължи по асфалтовия път обратно до началната точка. 

Друго интересно място за наблюдение на язовир Панчарево отвисоко е точно от отсрещната страна, като се качват стълбите, скрити до паркинга на спирка “Банята Панчарево”.

С градски транспорт до тук се стига с автобуси 1, 3 и 4, като отново отправна точка може да бъде Inter Expo Center и изходът на метростанцията.

♥  ♥  ♥

5. Лакатнишки скали

Искърското дефиле взима дъха ти с изумителни гледки, няма спор. Поставила съм си ца цел да обиколя още от района на Западна Стара планина тук, екопътеки, хижи и водопади, но преди това няма как да не отделя поне няколко реда в блога на любимия за разходка район на Лакатнишките скали над Гара Лакатник.

Тези скали се издигат на до +- 250 м. височина, част са от природен парк “Врачански Балкан” и внушително заграждат реките Пробойница и Доло в левия склон на Искърския пролом. “Лакатник” – заради извивките на Искър като лакът. Оттук минава и част от маршрута Е3, познат като Ком-Емине.

Избирам да дойдем с родните железници, защото така или иначе районът не може да се похвали с добра пътна инфраструктура. Малко над един час се дундуркаме с влака, и за около 3 лв., си осигуряваме живописни гледки и чист въздух, който разтреперва пердетата на вагона. Добре е да си прецените времето и да хванете ранния сутрешен влак по посока Мездра, и да гледате да не го объркате с този към Пловдив в точно обратната посока, като нас. Следващият влак е след няколко часа, които обаче могат да бъдат критични за лятото, тъй като жегата си оказва влияние, макар и голяма част от маршрута да преминава през плътна горска сянка.

Когато слезеш от влака, пресичаш шосето и малкия въжен мост, подминаваш кръчмата и водопадоподобния извор Житолюб, а над теб се извисяват величествените скали. Върховете им изглеждат далеч, но по-малко от час е нужно да се озовем точно там. Първият участък е открит, слънчев, с парапети отстрани. После се навлиза в гората и със серпентинести извивки се излиза на паметника на Септемврийци, посветен на загиналите местни в Септемврийското въстание от 1923 г. По пътя подминаваме и пещера Темната дупка, в която обаче е препоръчително да влизат само добре подготвени пещерняци и екипирани планинари.

За мен най-интересният обект е заслон Орлово гнездо – малка червена точка, къщичка, кацнала на скалите. Мястото е притегателен център на катерачи, а заслонът не е достъпен за “обикновени” туристи. Друг момент от маршрута е кръст, който отдава почит на загиналите катерачи.

Когато се насладите на гледките над Дефилето от птичи поглед, можете да опънете по някой и друг хамак на дърветата в близост, да прихапнете нещо и да изчакате да стане време за слизане и съответно за влака наобратно към столицата.

♥  ♥  ♥

6. Връх Дупевица и връх Добинова скала в Люлин планина

Още една идея в покрайнините на Софи е Люлин планина. Отправна точка ни е местност Бонсови поляни, до където може да се стигне с автомобил (има широк паркинг) или автобус 103 от Овча купел, през Горна баня.
Тръгваме по посока манастира и на табелката за Люлин планина хващаме една от двете пътеки вляво. Тази по в вляво е полуасфалтирана, но по-лека за преминаване. Тази много леко вдясно на нея влиза в гората. Аз направих кръгов маршрут, така че минах и през двете. Препоръчвам отново да си гледате пътеките през Strava, защото може да се обърка човек.

Поемайки вляво, първа точка е хижа Бонсови поляни. После влизате в горичката вляво на нея и следвате зелено-бялата маркировка (където има такава). След малко изкачване, излизате на коларския път. След половин час ще излезете на поляна с предавател, и отново хващате вляво. Подминавате няколко изоставени бетонови постройки, а вр. Дупевица ще се падне вляво. Ако продължите още 5-10 минути надолу, пътечката ще ви отведе и до връх Добринова скала. От там се откриват още по-красиви и просторни гледки към София и Витоша, Черни връх.
За да продължите през гората, трябва да се отбиете към друга пътечка при въпросния предавател.

По пътя няма чешми, така че си носете вода. Дължината е по около 4 км на посока, които се изминават за по час-час и половина на посока.

♥  ♥  ♥

7. Бонус: Драгоман и Чепън планина

Признавам, че тук сме идвали с приятели с автомобил, но смятам, че все пак може да е полезно за някои от вас и по темата, тъй като има директен влак от София до Драгоман сравнително на често. Пътят с него е малко над 1 час, а цената отново е около 3 лв. Минава през Волуяк, Костинброд и Сливница преди това.

Заслужава си да се спомене, защото макар самото блато да е встрани от града (на 1 км. от него и на малко повече от самата гара), има доста какво да се прави, а гледките са смайващи. Плюс че не са особено популярни и няма стълпотворение.

Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона в страната, и е важно местообитание на различни растителни и животински видове, някои от които редки. В началото на 2020 г. мястото бе опожарено от буен огън, който разруши дървените пътеки над блатото и наблюдателната кула, а местните активисти все още събират средства за възстановяването им, за да може освен с тях, да се възроди и растителността, а оттам – и животинския свят.

От отсрещната страна на шосето се издига Чепън планина и екопътеката към връх Петров кръст (1206 м). Дължината й е 6,5 км. с близо 300 м. денивелация, като се взима за около 2 часа – 2 часа и половина в топъл ден. Имайте предвид, че мястото е открито и няма абсолютно никаква сянка, в която да се скриеш в топъл ден, затова планирайте внимателно. Ние уцелихме горещ летен следобед, но пък вютърът на върха и смайващите гледки към Блатото отвисоко успяха да ни разсеят. На върха има и дървена пейка и маса за отдих. 

Друго място за посещение в района е Центърът на “Балкани” за опазване на влажните зони в самия Драгоман. А ако случайно сте с автомобил – можете да се отбиете и до внушителния, сгушен в скалите Разбоишки манастир. Препоръчвам обаче да проучите пътя и да вземете този от Годеч, а не от обратната страна, защото пътят е черен и далечен! Ако искате да влезете, също проучете кога може да се случи това, защото при нас бе чист късмет, че уцелихме петъчна вечерна молитва.

♥  ♥  ♥

Европейският климатичен пакт (European Climate Pact), част от Европейския зелен пакт, е инициатива от на Европейската комисия за целия ЕС, която приканва хората, общностите и организациите да споделят информация и да обсъждат изменението на климата и деградацията на околната среда. Основните теми са няколко: зелени площи, зелена мобилност, ефективност на сградите и комуникация.

Една от целите, които Пактът си поставя, е да обърне внимание на зависимостта ни от изкопаемите горива. Транспортът, в частност, е отговорен за 1/4 от емисиите на нашия континент, основно от автомобили (12%), ванове и камиони. Не е за подценяване и факторът “мръсен въздух”. ЕК работи в посока по-голяма екологичност на транспорта, като поощрява пътуването с колело, градски транспорт, елетрически превозни средства и влак (като напр. увеличава двойно бързите влакове), и изгражда по-добра инфраструктура за велосипедната мрежа.

Така например немското правителство е намалило данъка върху ЖП билетите от 19% на 7%, което се е отразило на цената на билета, а оттам – и на нагласата на хората при избора на транспорт при по-близки или далечни дестинации. Франция пък е насърчила компаниите с повече от 50 служителя, да подсигурят велосипеди или споделено пътуване, за да се отрази това на разходите за пътуване до работа и “пестенето” на емисии от транспорта.

Ако искаш и ти да дадеш своето обещание за климата по посока мобилност, храна или пък енергийна ефективност – регистрирай се в платформата Count Us In и дай своето обещание за практично, проактивно участие за действие!

♥  ♥  ♥

Следете блога, защото съм решила, че ще споделям още от своите кратки и не толкова кратки пътешествия, а както споменах по-горе – предстои да отделя специално място и за любимата Витоша и готини маршрути за лежерна разходка или по-екстремно хайкване.

Продължавам да бъда car-free, така че и през идните по-топли месеци ще събирам впечатления за други издания на тази статия. А до тогава – оставете вашите идеи за подобни разходки в коментар отдолу 🙂

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast