Не си спомням лъкатушенето из родните железници като дете, но добре си спомням първия път, когато се повозихме на влак с малкото ми братче. Качихме се за една спирка от Захарна фабрика до Горна баня, която тогава ми се струваше като накрая на света. Без да предполагам, че по-късно ще прекарвам немалко време там…
Романтиката на железниците носи носталгия, пердета със съмнителен цвят и приятен полъх на ветрец, когато отвориш прозореца. (И го придържаш, че иначе нали се затваря). Трудно разбирам в кой вагон трябва да се настаня, чист късмет си е, ако попаднеш на работещ контакт. Още по-малко на полупразно купе…
Но всяко нещо си има своя чар. А върху днешните редове размишлявах по непанорамния път София – Пловдив зиме. От сивия град се озоваваш на сивото поле, което постепенно се покрива със сняг.
Колкото по-навътре навлизам в екологичните тематики, толкова повече се убеждавам, че има много какво да заимстваме от нашите баби и дядовци. Като почнеш от простата торба за пазар, през памучната кърпичка в джоба, през домашната, сезонна и локална продукция.. та дори до видовете транспорт. Много е лесно да отскочиш до съседното село (в наши дни квартал, център..) на колело. Любимото ми!
Все още нямам книжка, но сякаш една от причините да не шофирам е И това. Да, пътувам със самолет за по-дълги разстояния, но нека се има предвид, че авиацията произвежда немалко количество парникови газове, най-вече въглероден диоксид вследствие на изгореното гориво. Около 2% от емисиите в природата идват именно от полетите. Специализираната организация към ООН е изчислила, че количеството въглеродни емисии на полет от Лондон до Ню Йорк е приблизително 0.67 тона на пътник. Разбира се, това много зависи от големината на самолета, класата, броя седалки, броя заети всъщност седалки и други фактори.
Провери своя евентуален транспортен отпечатък чрез eco passanger тук.
Някои от авиокомпаниите дават опция да платите допълнително в кошницата при билета, за да компенсирате емисиите си и да подпомогнете зелените им фондове. Четох разни проучвания и доклади, но не мога да се изкажа с точност дали това е истинска, прозрачна кампания, или просто маркетинг.
♥ ЕКО – Е, поне със сигурност доста повече от самолета. Встрани от БДЖ, релсовите връзки между големите градове и между държавите са супер ! Италия съм прекосила три пъти с влак, с много прекачвания – всичко беше супер уредено и лесно за ориентиране, така че дори при смяната на коловозите да се справиш сам.
Много зависи от вида влак – електрически, дизелови, електрически от възобновяеми източници, на въглища, или дори хибриди.
Грубо пресметнато, емисиите на пътник за миля са: с влак – 14 гр., с кола – 158 гр., а със самолет – 285 гр.
♥ Гарите са на удобни места – За разлика от летищата, които по обективни причини са на прилично отстояние от града, то жп гарите са на централни места, и често са отправна точка за много от видовете градски транспорт на това място. Често дори има повече от 1 гара освен централната, така че да можеш да се качиш или да слезеш дори ако живееш в по-крайните квартали.
♥ Можеш да се разтъпчеш – Не е проблем да станеш, да се разходиш, да разгледаш пейзажа навън и да вдишаш от свежия планински въздух, например.
♥ Имаш обхват – Когато летиш над облаците, си длъжен преди това да си се снабдил с всички необходими подкасти (хей, разбра ли, че вече си имам свой?), аудиокниги, физически книги, свалени песни, пълни преносими батерии и прочие. Когато се дондуркаш с влака, преспокойно можеш да уплътниш тези час-два-три в работа на лаптопа, отговаряне на имейли и др. онлайн дейности. И да си стриймваш гореизброените.
♥ Течности и храна – Едно от най-досадните неща в самолетите е пришпореното изпиване на всички течности в раницата преди проверката на летището. Плюс събличането, събуването, бижутата, техниката и другите обичайни неща. Тук не се съобразяваш с travel size козметика и брой бурканчета, както и бутилката ти за многократна употреба може да е пълна с вода, кафе, чай – без ограничения.
♥ Като човек, който дори в такси, за една метростанция разлика му става (много) лошо.. именно влакът е превозното средство, което ми спестява гадене и главоболие.
♥ Евтино е. Няма какво да се лъжем, ако си младеж или ученик с карта за отстъпки, си излиза направо без пари. Издаването на карта е 1 лв. – Е, аз вече нямам такава, но не се оплаквам.
♥ Можеш да отидеш в последния момент – дали ще се успиш, ще си възпрепятстван или просто ще бъдеш импулсивен – отиваш дори 2 минути преди часа на потегляне и все пак ще има места. Поне правостоящи 🙂
♥ БДЖ going paperless: Наскоро открих, че вече мога да купувам онлайн билети за родните железници. Платих с дебитна карта, запазих си места дори, и получих симпатичен пдф по имейл. Не е нужно да го принтираш (както често се оказва при автобусите), нито да го заверяваш на гарата (това още по-често, и се губи целия смисъл). Просто всяваш лек смут и паника у контрольорите, които тепърва се обучават как да работят със скенерите, а то той си е само един за целия влак. Почисти си екрана, оправи си яркостта, увеличи изображението и всичко би трябвало да е наред.
Припомням си един спонтанен трип на две момичета, едно момче и една гайда. Хванахме влака до Септември, аварарирахме в Костенец, за да се прекачим после на романтичната теснолинейка до Добринище. (На следващия ден изкачихме връх Безбог) Наистина живописно няколкочасово пътуване, което премина и през най-високата гара на Балканите – Аврамово, и през малки, недостъпни селища, до които това е единственият транспорт. Добавям още един плюс към списъка – опознаването на всичко, през което преминаваш. Ако не го проспиш, де. Бонус точки, ако се сприятелиш с някого и заформите житейски разговор извън обичайното “съсипАха я тая държава”.
А вие сещате ли се за още предимства и позитиви?
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
