Има региони на България, за които не говорим. Уви, има и такива, за които се правим, че не съществуват. Не знаем как да подходим. А има толкова за опознаване и заобичване!
Знаете, че съм пътуващ човек. Основно у нас, основно сред природа. Ценя красотата на всеки регион, попивам и греба с шепи. Понякога събирам печати (от 2007 насам), понякога с приятелите ми се впускаме в дълги еднодневни пътешествия с интензивна програма. Понякога дядовци ми подаряват планински кристали, а от време на време нося сувенири под формата за био вино, бурканче със сладко или едър фасул.
Какво означава устойчивост? – Според ООН, говорим за отговорно и разумно използване на ресурсите, така че и бъдещите поколения да се възползват от тях. Туризмът също може да бъде устойчив – стига да се развива местната икономика, докато запазваме уважението към природата наоколо и културните фактори. Такива примери – за щастие – имаме немалко, но днес ще ви отведа по (част от) поречието на Дунава.
Все се случва напоследък да хващам пътя в посока Ботевград и “Хемус”. През май бях в Дулово и Силистра за откриването на градския компостер, през юни – в Своге и Мездра, няколко пъти Врачански Балкан с повод и без повод, сватба в Централния Балкан иии не на последно място по важност – посещение на сепариращата станция за стъкло край Плевен. Към тези алтернативни дестинации добавих и залеза, с който изпратихме последния ден на август – на Дунава.
По покана на Фондация БлуЛинк прекарахме един ден в Никопол и района, а поводът бе специален – символичното подписване на Плана за действие на трите съседни общини – Никопол, Белене и Гулянци. Планът включва 16 проекта, разработени след дълъг анализ и проучване на нуждите и възможностите за съвместно регионално действие между общините. Всичко това по проект DANUrB+, който чертае стратегии, цели, инициативи по Дунава не само у нас, но и в Унгария, Словакия, Хърватия, Сърбия и Румъния. Фокусът му обаче е върху културата и туризма в малките и средно големите градове и селища по поречието, за да се разгърне потенциала им. Така и се събрахме в Община Никопол, заедно с кметовете* на трите общини, представители на общинския съвет, на местни организации и общности, журналисти и представител на Министерството на туризма – за да обсъдим разписаните посоки на развитие, в които ще се работи през следващите 3 години.
Кметовете са наясно с намаляващото и застаряващо население, но са готови да съдействат на Проекта и Фондацията, за да осъществят съвместно така мечтаното “раздвижване” на региона. А визията за това как да се случи това – е именно през валоризацията (покачване на стойността на нещо) на културно-историческото наследство, и да се предизвика туристическия интерес.
Под “културно наследство” се имат предвид не само архитектурни и археологически обекти, но но също така традиции, фоклклор, занаяти и традиционни местни обичаи. Нуждата от регионално обединение ще доведе не само до повече работни места – чрез заведения, къщи за гости и хотели, но и до много други вело и пешеходни маршрути, зелени училища, фестивали и други мероприятия, заради които да запишем пътуването до тук в семейния календар.
Отправна точка за действие е археологически резерват Улпия Ескус в с. Гиген, общ. Гулянци, един от най-големите и значими антични градове на Долен Дунав; както и най-големият природен парк по българския участък на реката – Персина. Той – природният парк, е обявен за такъв през 2000 г., и се простира между следните общини: Никопол, Белене и Свищов. Носи името на най-големия български дунавски остров – Персин. Паркът е част от мрежата на НАТУРА 2000, защитена местност с голямо орнитоложко значение. В Парка се срещат около 1100 животински вида, като са описани над 200 вида птици, немалко от които застрашени от изчезване.
Виж още: Чуй подкаста ни на тема защитени територии с Елена от Зелени Балкани
Какво да видим в Никопол
Местен гид ни разведе из града, за който за малцина е известно, че за кратко е столица на българската държава при падането под османска власт. Тих, спокоен град с чудна природа!
Може би най-известната забележителност тук, в града, е Чешмата Елия, която носи историята на Фронтон и неговата съпруга Елия. Легендата гласи, че тя била толкова красива, че по време на сватбата им завистта на местните моми ги накарала да отровят булката. Водата на Чешмата е питейна и можете да си напълните бутилката съвсем спокойно. А аз още сега ще я въведа на картата на “Чешмите на България”, защото забелязах, че липсва.
Друга забележителност е Шишмановата крепост (Калето), която нощем свети в цветовете на трибагреника. На отсрещния баир се разполага паметникът за руските воини, загинали за освобождението на град Никопол през 1877 г. Други спирки са кръстокуполната църква „Св. св. Петър и Павел“ и автентичната еврейска къща отсреща й.
Разходка с лодка
Слизаме по поречието, за да се отправим на вълнуващо пътешествие с лодки. Местните рибари гидове пускат шеги, докато редуват разказването на истории за околността. Началната точка е плажът на Никопол, на който местните хващат последни слънчеви лъчи и се къпят в топлата вече вода. Индустриалния пейзаж към Турну Мъгуреле отсреща обаче бързо забравяме, докато се впускаме в дивото, където синьото и зеленото се срещат. Ширината на реката тук е около 900 м., в сревнение с 1300 м. при Козлодуй.
Правим обиколка около островите наоколо – Средняка, Лакът, Палеца и Градина, и о. Катунара a.k.a “Българските Малдиви”, заради нежния пясък и сравнително дългата девствена плажна ивица. Край нас постоянно прелитат корморани, чапли, дори лебеди, а по едно време запалихме мотора в преследване на пеликани отблизо, за да направят момента още по-специален. На Лакът, споделят ни, гнезди морски орел – защитен вид, една от най-едрите грабливи птици у нас.
На връщане спираме на другата най-известна забележителност тук – Скалната църква Св. Стефан. До тук може да се стигне и пеша от града (3 км) по специална екопътека по брега, като в момента се обособява и паркинг в близост, както и се правят планове за изграждане на панорамна площадка – дървена конструкция. До самата вкопана в скалите църква се стига по (кратка, ок. 2-3 минути) стръмна пътечка, а на едно място има и помощно въже.
Местните го катерят дори боси без проблем, но ние, макар и във форма, се видяхме в леееко предизвикателство. Предстои студенти да посетят обекта и да го заснемат, за да му направят 3D визуализация – хем да го документират какъвто е към момента (надявам се, че туристическите удобства няма да го разрушат), хем посетители на музея в града виртуално да се потопят в атмосферата.
Скалната църква е ключова и за емблематичната фигура за региона – епископ Филип Станиславов. Живял и творял в Никополско, той е използвал църквата за литургии на католическата общност, която не е имала свой собствен храм. Самият Станиславов пише “Абагар” – първата българска печатна книга (1651 г., Рим). Днес по света има запазени едва около 17 копия, 1 от които – в Националната библиотека. (Това на снимките е лимитирано сканирано копие, чийто тираж е изчерпан отдавна) Неговата дейност е предпоставка и стимул за създаване на литературен туризъм и специализиран маршрут по стъпките на твореца, като допълнителен повод може да бъде навършването на 350 г. от смъррта на Станиславов, през 2024 г.
До колко ще разкрием потенциала на Дунавския регион, не зависи само и единствено от местните дейци, но и от нас. Сякаш през последните години се научихме да се вглеждаме навътре в държавните граници – да споделяме радостта от преоткриването на България и нейните знайни и незнайни кътчета.
Благодаря за възможността да надзърна из дунавско-никополските красоти и да проуча настройката на общността за развитието на региона. Ярък пример за потенциала е вело предизвикателството Дунав Ултра, което се провежда в момента. Отделно от това – неотадвна слушах и презентация на Еленко от “Бегач”, който разказа стратегията си и за “Велообиколка на Северозапада”, която е съживила съседните общини и населени места около Чипровци. Доброволците от “Реките на София” пък пренесоха фестивала на Дунава – чааак към Русе.
Трите общини – Белене, Никопол и Гулянци – поставиха обещание за просперитет, и ние всички нямаме търпение да разтъпчем обособените екопътеки, да тестваме нови водни спортове, да организираме приятели на къмпинга на екоплаж Добъван; да опитаме какво има да предложат кулинарните фестивали. Не по-малко наострих уши за създаването на атракционната жп линия – и всичко гореизброено да бъде достъпно през туристически центрове и атрактивни информационни сайтове.
*Ивелин Савов (Никопол), Милен Дулев (Белене), Лъчезар Яков (Гулянци); На снимката най-вляво е Павел Антонов, съучредител и управляващ редактор на БлуЛинк.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
