Цял живот живея и в близост до пазари – и някак винаги е било нормално да се ходи в 1 магазин за едно, в друг – за друго. С навлизането на кварталните супермаркети, а и големите вериги – ми стана интересно да наблюдавам как се видоизменят навиците на потребителите – и как им ставаше все по-удобно да свършат всичко на едно място, накуп. И хляб, и яйца, и месо, и зеленчуци, кафе – вместо да отскочиш до пекарната, до млекарницата/месарницата, да обиколиш няколко сергии и да завържеш лаф с всяка леля. На едната доматите са й най-хубави, но на друга – картофите. И така всеки пазар се превръщаше в малък лабиринтен ритуал. Днес вече нещата (масово) са съвсем други.
Ясно е, че не всеки разполага с пазар наблизо, какво остава за фермерски такъв. И на мен нерядко ми се случва да вляза в супермаркет, макар и в по-малки квартални такива, където обикновено няма голяма навалица и пак се познаваш с хората вътре. А някои продукти ги зареждат кажи-речи специално за теб и още някой друг луд в квартала.
И все пак супермаркетите остават най-достъпни за хората – и има как да пазаруваме по- осъзнато и с по-малко отпадъци, без излишна пластмаса.
Преди няколко дни споделих разсъжденията и триковете си в този инстаграм пост, време беше да ги разгърна малко по-нашироко и в блог статия тук.
Ако още не си ме последвал в инстаграм, можеш да го сториш ей тук – там съм доста по-редовна и създавам различно съдържание и сторис ежедневно.
Не мерси, нося си
Носенето на торбички и малки, и големи, е ясно май? Малките памучни за плодове и зеленчуци са супер и побират от сол и ориз до грейпфрути, но това, което правя, за да улесня човека зад касата е, че винаги гледам да ги разтворя леко, за да вижда лесно какво има вътре. (В мрежестите си се вижда и без тази стъпка). Ако от нещо има 2 вида в магазина, се уверявам, че съм запомнила точния вид кроасан, картоф или чушка.
Доста продукти се продават на бройка или пък са доста големи – и определено нямат нужда от допълнителни торбички – зеле, тиква, пъпеш, царевица, броколи, карфиол, нар, авокадо, ананас, лайм, връзка копър или магданоз, целина, и дори банани ако щеш. Когато си взимаш една-единствена тиквичка/краставица важи същото.
Виж още: Колко струва да си zerowaste?
Вид опаковка и произход
На пазар или в супермаркет – винаги пише произхода на продукта. Домати – от Испания или от България? Картофи – от Франция или пък български? Авокадо – от Перу или от Испания?
Повечето неща ги има в няколко варианта, понякога българският е в мрежа. Опаковката не винаги е водеща за мен при избора на продукт, доста често посягам към локалното пред това дали е в мрежа, или не.
Макар да не консумирам лично яйца, все пак пазарувам за домакинството, и гледам да от свободно отглеждани кокошки. В супермаркетите яйцата най-често са клетъчно отглеждани или максимум подово, но обичайно има поне 1 вариант от свободни кокошчици. Няма да навлизам този път детайлно в темата, но слагам напомняне тук, че е задължително всички яйца в търговската мрежа на ЕС да имат печат, който съдържа информация за метода на отглеждане, регион и производител.
01 – свободни, 02 – подово, 03 (най-честият) – клетъчно, 0 – биологично. Ако липсва печат, значи яйчицата са домашни:) Също така, доста фирми прибягват до greenwashing, използвайки зелени етикети и цветенца, когато в действителност яйцата вътре са именно с код 03.
Мляко, сирене – в повечето случаи купуваме в стъклени или метални опаковки (btw, млякото и млечните също са сезонен продукт!), или такива, които можем да използваме многократно. Твърдите пластмасови кутии могат да се използват за замразяване на продукти във фризера, за съхранение на заготовки за манджи, или пък за остатъци от храна, а и подлежат на рециклиране. В много от магазините вече има секции с подбрани български продукти от по-малки производители, което също е бонус за хора, които влагат една идея повече внимание в пазарската си количка, или поне се опитват.
Най-общо казано, давам приоритет на всякакви стъклени, хартиени и метални опаковки, що се отнася до всякакви консерви, сосове, паста. Интересното е, че в секцията при подправките също има избор от пакетчета бакпулвер/сода/канела в хартия или същите в пластмаса.
Виж още: Как се рециклира стъкло в България?
“Грозни” продукти & Сезонна храна
Често взимам “самотни” и “грозновати” продукти. Ако знам какво ще приготвя още днес (например бананов хляб), се устремявам директно към потъмнелите банани, които веднага ще ми влязат в употреба. Така ги спасявам от гибел на следващия ден, същото важи и за някои самотни доматчета, изпаднали от връзката, например. “Грозната” продукция също ми е важна, защото ако материалът си е кажи-речи ок, но просто е крива, наранена, смачкана, нарушеният търговски вид не представлява пречка за мен да си сготвя супата.
В тази връзка, откакто започнах да се храня сезонно, пазаруването се превръща в приключение. Нямаш търпение за първите череши за годината, радваш се на зимните репички, а лятото си е същинско пиршество. Сезонното хранене (и готвене) е някак интуитивно, а и съвсем естествено за географските ширини, на които си израснал. А когато е сезонно и локално, обикновено е и по-евтино! Win-win, дет’ се вика.
Виж още: Кухня без отпадъци
Настройка на ума
И към края го карам малко по-философски: не се презапасявам с нещо само защото е на промоция, заради идеята да спестим средства. Изключение може да е нещо с дълъг срок на годност, което така или иначе купуваш редовно. Но колко често следенето на промоции за количества е оправдано?
Ходенето гладен в магазина също не помага. Нека си го кажем, супермаркетите има защо да са разпределени по коридори и лабиринти, така че да минеш през всяка секция, докато стигнеш до касата. Ако влезеш на празен стомах, рискуваш да се подхлъзнеш да купиш доста неща импулсивно, включително дразнители като чипсове, пуканки, хрупанки и все неща от този сорт. Склонни сме и да се презапасяваме, а в крайна сметка количествата да се окажат повече от това, което можем да изядем/сготвим.
Този път не навлизам в темата за топлите витрини, т.к. ми е леко непозната територия. Не пазарувам от тях, понякога може би в кварталните магазинчета с такива витрини за маслини и разядки, където обаче обикновено нямат проблем с претеглянето на буркана или кутията ти, в която да ти сипят.
Подкаст епизоди на “Радини вълнения”, свързани с темата, които може да са ти интересни:
- Сезонно хранене с Know how to cook;
- Хранителни отпадъци с Драгомира Раева;
- Отговорен добив на палмово масло с Яна Дончева;
- Компостиране 101; и статия стъпка по стъпка – тук;
- Zero Waste VS Low waste;
♥ ♥ ♥
За новата година си/ни пожелавам работеща депозитна система и всеобщоприети кутии за многократна употреба! Няма ли да е страхотно?
За финал ще обобщя, че дори да нямаш избор и пазаруването в супермаркет да е единствената ти опция, или пък понякога просто ти се налага – има как да го правиш безотпадъчно, осъзнато и разумно. Разбира се, тук-таме може да се прокрадне някоя и друга пластмаса, ако не може да се избегне (напр. няма алтернатива), но да го кажем – възможно е да пазаруваш в супермаркет без излишна пластмаса.
Надявам се, че с днешния материал съм ви вдъхновила поне малко да се огледате наоколо и да прилагате философията за по-природосъобразен начин на живот във все повече аспекти на ежедневието си! 🙂
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
