Забелязала съм, че не е достатъчно просто да прекарваш време сред природата и да обичаш да си навън. Нужни са и осъзнатост и уважение как да го правиш отговорно и с мярка. Защото природата е наш общ дом, но не бива да забравяме, че все пак отчасти сме на гости и “сме за малко”.
Затова с Фондация “По-диви Родопи” решихме да спретнем един ще-се-опитам-да-е-кратък наръчник с насоки за отговорен и етичен туризъм!
В предишните ни съвместни материали ви разказахме що е то rewilding и можем ли да се завърнем към природата, и за техния късометражен документален филм по темата, „Кръговратът на живота в Родопите“.
1. Планирай една по-умна раница
Когато подготвяш раницата си за еднодневен, двудневен или повече преход, планирай какво и как ще ти трябва. Зная, че канчетата и бутилките за многократна употреба са най-добрите ти приятели, но замислял ли си се да носиш със себе си и чиния/посуда и прибори/spork? В някои хижи и заслони храните и напитките се сервират в еднократна пластмаса, а последното нещо, което искаме на 1000-2000 м. надморска височина, са още неразградими отпадъци.
Като стана дума за хижи, ако нощуваш за кратко, може да предвидиш спален чувал и калъфка в багажа си, и да спестиш време и ресурси като вода и ток за пране на спално бельо нависоко.
Други неща, които не са излишни, дори при няколкочасов преход, са резервни чорапи, ветровка, слънцезащитен крем, спрей против насекоми, power bank. Вдигаш нивото, ако предвидиш и фенерче/челник, лепенки и мини аптечка.
Информирай се за прогнозата за времето. Дори през лятото – в природата обстановката се променя бързо, и особено на високо са нужни освен яке, и шапка, ръкавици, мембрана. Прочети повече за това как да реагираш при гръмотевични бури – тук.
Изтегли си и мобилното приложение на Планинска спасителна служба – ПСС, ако все още не си. И, разбира се, планинска застраховка.
Виж още: Как направихме “Ловна” хижа с нулев отпадък
2. Боклукът – в раницата
Дори да си на по-достъпно място, опаковката от вафла или кенче безалкохолно, дори обелката от банан, няма да ти натежат особено по пътя наобратно. Поне докато достигнеш цветните контейнери за разделно събиране в града. Ако видиш и чужд отпадък по пътеката – прибери го в страничния джоб на раницата ти, или тази на другарчето.
Същото важи и за фасовете от цигари. Трик, който видях от близък в планината – преизползване на старо бурканче от крем, като пепелник и контейнер със затваряне за съхранение на угарки.
*Само от високопланинските почиствания, организирани от Екологично сдружение “За Земята” всяко лято, от 1999 до 2022 г. са събрани над 130 тона отпадъци от българските планини. Така че да, един боклук прави мръсно.
3. Следвай маркировките
Движи се по маркирани пътеки и проучи маршрута предварително. Ако изгубиш маркировката, върни се до където последно си я видял и вероятно си се отклонил от пътя. При нужда – се довери на опитни водачи, които познават района.
Използвайки обозначени пътеки, предотвратяваш допълнителното ерозиране на почвите и унищожаването на растителност по пътя.
4. Пази дивите животни и растения
Уважавай природата, и местните. И местните в природата. Не вдигай много шум и не говори силно, за да не пречиш и стряскаш дивите обитатели, които са наоколо.
Аз лично, с времето се научих да се наслаждавам на красивите мидички и камъни по морето, без да ги отнасям у дома. Същото важи и за полските цветя и билки в планината, особено когато не съм тръгнала да ги събирам за чай и лечебни цели. Оценявам красотата и аромата им от разстояние, а понякога дори нося определител със себе си, за да се образовам и разбера повече за българската растителност.
Извън това, има много защитени растения, чието откъсване и нараняване е забранено.
В Червената книга на България (към 2015 г.) присъстват общо 287 вида растения и 663 вида животни, от различни категории на застрашеност.
От Фондация “По-диви Родопи” отбелязват и колко важно е да НЕ храним дивите животни.
Приучването към човешки досег и човешка храна нарушава баланса в природата, и застрашава кактохората, така и животните. Дивите обитатели могат да изгубят страха си от нас, но също и да спрат да разчитат на естествените си умения за снабдяване с храна.
Улесненият достъп до храна от хората пък може да доведе до здравословни проблеми при животните, и дори да ескалира дори до агресия и инциденти.
“От екипа на „По-диви Родопи“ бихме искали да припомним, че първите няколко дни след раждането на малките животни (било то зубри, коне, елени) са критични и през този период е препоръчително да не се доближават и безпокоят и животните, тъй като стресът и безпокойството може да се отрази негативно на малките и майките. (…)
Гнездящите видове птици могат да бъдат силно обезпокоени от шумно, масово и продължително човешко присъствие. Това важи не само при практикуване на спортове, но и при преминаване на хора по пътеки в близост до тях, създаване на места за бивакуване.
През гнездовия период – при повечето видове той е в интервала март-юли, птиците могат да бъдат най-силно негативно повлияни от близко човешко присъствие. Различни видове птици могат да напуснат гнездовите си територии, дори човешката дейност да не е целенасочена и хората да не искат да ги наранят или прогонят. При безпокойство на птиците през гнездовия период могат да изстинат яйцата, загинат малките, а двойката обезпокоени птици е възможно дори да напусне района. Това е така, защото повечето диви животни през размножителния период предпочитат по-спокойни и отдалечени места от човека.”
5. Пази горите от пожари
Нощувайте и палете огън само на предвидените за това места.
Доц. д-р Момчил Панайотов споделя за мониторинга за пожари у нас: “В общи линии за всички пожари се разчита на информация, която постъпва от някой очевидец. Нямаме специално изградена система, истинска, действаща за цялата страна, а има тук-там противопожарни кули, т.нар. наблюдателни кули, които с камери заснемат района.”
“Митът за естествените пожари е много силно преувеличен. Над 90% от пожарите са запалени от хора.”, допълва той.
“Един от начините за предотвратяване на тази тежка ситуация, която според мен предстои следващите седмици, е отношението на човека към природата. Трябва да бъдем доста внимателни с това, което правим навън, и при най-малка опасност трябва да взимаме адекватни мерки – като най-напред се грижим за безопасността на хората, и след това да помислим как можем да ограничим възникването на пожар“, обяснява климатологът Симеон Матев пред БНР.
Темата допълва физикът Атанас Кръстанов – Той посъветва всички да се отнасят с уважение към природата, да не се изхвърлят стъклени бутилки и консерви и да се пази гората от палене на огън на нерегламентирани места. Освен това, дори мястото да е позволено, човек трябва да преценява и ако има вятър да не пали огън. При забелязване на пожар веднага трябва да се позвъни на тел. 112.
6. Подкрепи местната икономика
Може би ако си събирал печати от 100-те национални туристически обекта, си посетил не един и два регинални музея, църкви и други важни паметници. Аз лично винаги гледам да съчетая времето в планината с още нещо в района – дали ще е Музея на киселото мляко и на Бусинската керамика в Трънско, или пък Атанасовско езеро край Бургас, Музея на текстила в Сливен или Боженци пак в Балкана.
Ако си в Източните Родопи, отбий се и през Природозащитен център Източни Родопи, в близост до р. Арда, където можеш и да преспиш в хижата. Още идеи за района ще откриеш тук.
Пожелавам ви незабравимо (и отговорно) лято в близост до природата! Пазете я, за да ви пази и тя 🙂
♥ ♥ ♥
Този материал е изготвен със съдействието на Фондация “По-диви Родопи”. Следете дейността им на rewilding-rhodopes.com и в социалните мрежи.
Допълнителна информация:
- Какво е Rewilding: https://thriftsheep.com/2023/12/04/rewilding
- Списък на защитените растения ;
- Наръчник на Зелени Балкани: Отговорно практикуване на дейности на открито;
- Правила за къмпингуване накратко;
