Рожденият ми ден мина и си замина, но по традиция празнувам не само три дни и три нощи, а две-три седмици. От години не празнувам шумно и бурно, най-малкото защото приятелите ми са трудно съвместими един с друг (обичам ви, но на едно място не си ви представям!).
Предпочитам да прекарам вечерта в тиха вечеря с любимото човече и семейството, а на най-близките дружки да отделя по час-два следващите дни, да побъбрим на по няколко кафета и чаши вино. Така мога да се видя на спокойствие, да обърна внимание на всички поравно, а и да чувствам birthday girl нещото около три пъти по-дълго от обикновеното.
Тази година реших да избягам от обичайните заведения и Студентски град (последната ми рожденска дискотека) и още в дълбока зима букнахме билети за Виена.
Отдавна замислях схемата за пътуване до Австрия през Братислава, тъй като до там летят нискотарифните, и разликата в полза на бюджета е осезаема. През смях казах на Ран да се радва, че вече съм била по виенско два пъти, защото иначе щеше да му се наложи да ме води по най-най-комерсиалните места. Той е живял там и този път се отдадохме на срещи с приятели и набелязване на малкоизвестни местенца, симпатични заведения и безцелни шляения.
Отдавна се научих, че най-добрият подарък са изживяванията, моментите… и спомените, които остават след тях.
Баналният пример са ваучерите за скок с бънджи, но със същата сила по важност важат билетите за концерт, театър, някой интересен курс, най-добре в комбинация с някоя символична книга. Човек се чувства хиляди пъти по-добре, когато има два самолетни билета за някоя мечтана дестинация в задния джоб. Със и без повод, ценно е онова време, прекарано пълноценно и около любимите хора. Толкова е зареждащо!
Преоткрих Братислава и се оказа, че е също толкова красива и напролет, макар и лятос на жега да ми се строи също толкова пленителна. Ще оставя пътеводителите и туристическите информации на хилядите други постове на травел и нетравел блогъри. Само ще кажа, че не е за подминаване… И ако сте се запътили към Виена/Будапеща през словашката столица, не пропускайте да изпиете поне кафето си там. Насреща съм за препоръки 🙂
- Във Виена се отчетохме на Виенското колело;
- зърнах фламинго, панда, жираф и коала отблизо в Зоологическата (23€ комбиниран билет с Колелото, иначе е 20);
- онемях пред средновековната красота на Националната библиотека (8€);
- разходихме се из тихите Японски градини (безплатно, но на два трамвая и три дни път с камили разстояние);
- най-накрая видях кръглата република Кугелмугел (направих репортаж),
- изядох промишлено количество веган сладолед… И въпреки всичкото алергии, болни гърла и безсъние, бях с усмивка до ушите.
Виена беше чудно слънчева и зелена, точно както обичам да е около рождения ми ден (23. април), а не дъждовно и сърдито сиво като сега. Кога, ако не на рождения си ден, не извадиш най-любимия лек аутфит, който иначе си пазиш за малко по-специални поводи? Тук само момичетата ще ме разберат.
В моя случай това беше супер сладката пола, която си самоподарих по повода. Както вече споменах, понеже питахте, тя е ръчно правена и можете да я откриете във всякакви други животинки, цветове и размери в магазин Ohhla. За секъндхенд страната му обаче вече ви разказвах тук. Бялата риза е на розови точки, без ръкави и се оказа чудесно спасение за неочакваните жеги. С чифт удобни кецове, рекордът на навъртян километраж на крачкомера е гарантиран! Отбелязахме повода ми с по една готина веган торта (7stern), а на вечеря – по Аперол с вино и киноа bowl (Voodies), а любимото дънково яке на татко ми бе верен приятел през хладните вечери.
Всяко момиче обича да се понаконти на празника си, но когато пътуваш, имаш ограничен багаж и много прашни пътечки за непрестанни разходки – не е лесно. Аз извадих възможно най-момичешката си същност на показ. А розовото става все пó мой цвят… Смело!
thrift sheep