ЗОО ЦЕНТЪР В ДОБРИЧ ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА И ЖИВОТНИТЕ

Истинска късметлийка съм, че през 2020 г. все пак успях да пътувам из страната и да видя това-онова. Да катеря планини, да събирам горски шишарки и да изследвам позабравеното Северно черноморие. 

През август хванах брат си под ръка и за 1 седмица двамата, в тандем, се впуснахме на поредното приключение. Благодарение на майка ни, успяхме да си запазим от юли за август стая към станцията, която се намира насред Ботаническата градина в Балчик. Прелестно място, с невероятни гледки и спокойствие! Още по-прекрасно е да се разхождаш в 7 часа сутринта из безкрайните, пищни градини, преди да са надошли посетителите туристи; или пък вечер, когато вече са си тръгнали.

Ако ти е интересно, виж още от Пътешествията ни с брат ми през по-миналата година от Созопол, през Бургас, Несебър и Иракли.

Тъй като Балчик не се слави с прекрасен плаж, използвахме локацията като отправна точка за десетки други обекти в района. Честно казано, бяхме по-рядко на плаж, отколкото една почивка край морето повелява, но пък отдавна не бях стъпвала “на север”, а брат ми – съвсем. 

Тъй като Балчик е изключително стръмен и дълъг град, разположен нависоко, а Ботаническата градина така или иначе се намира извън града, в посока Варна, всеки ден хващахме или маршрутката (често претъпкана), или такси до автогарата в другия край на града. Разпоредителката ни стана първа приятелка и ни написа разписанието на листчета, след като още в първия ден се убедихме лично, че не всичко, което пише в интернет е вярно! 

Виж още: Как да бъдем еко на плажа

Някои от дестинациите на обиколката ни по Северното черноморие включваха:

• Фарът на Шабла и обезлюдения, див плаж край него;
• Кранево и безкрайната плажна ивица;
• Каварна и емблематичната панорамна гледка (питайте шофьорите или maps за Калитеа Комплекс);
• малкият симпатичен плаж Зеленка;
• разбира се, нос Калиакра и крепостта (4,50 лв. входна такса);
• Камен бряг и резерват Яйлата – (4,50 лв. входна такса);
• Тюленово и още по-емблематичните скали;
• Крапец и прилежащия къмпинг;
• Дуранкулак и езерото;

Виж още: Обиколка на Северното Черноморие за напреднали

Голяма част от местата нямаше да можем да посетим без автомобил или без помощта на милата ни приятелка, повишена тогава в личен шофьор и екскурзовод – Роси, чийто травъл блог можете да разгледате тук. С нас беше и друг виден травел блогър – Дарио, така че като сме на темата, вижте и неговите предложения за пътешествия из района и страната.

На последния ден решихме да се срещнем от Варна и Балчик – директно в Добрич, заедно с багажа. Причината бе един кът с животинчета, за който научих от Симона @zerowastesofia. Просто нямаше как да сме били толкова път, да сме в района, и да не инспектираме лично!

Така нареченият Център за Защита на Природата и Животните (Зоо център Добрич), се намира не в покрайнините, а насред центъра на североизточния град. Първосигнално човек е възможно да се отдръпне от идеята за зоологическа градина и ненужно вкарване на животни в тесни клетки, недохранване и така нататък.

Центърът обаче се движи от млади хора, които обожават животните! Те работят за това да популяризират дестинацията, да привлекат и други съмишленици, както и гости и деца, да бъдат по-близо до животните сред природата.

Позиционираме автомобила на паркинга сред градския парк, див като гора. Веднага се потапяш в паралелен свят, далеч от панелките и оживените улици. Посрещат те усмихнати агънца, понита и алпаки. Позират за снимка и като че ли веднага си “кликваме”, защото обръщат внимание единствено на мен!, хахах. Впускаме се на дълга разходка в горещия августовски ден, но ни пази дебелата сянка на множество дървета.

Далеч от шума, от шумовото замърсяване, от бетона и нагорещените камъни. Дори растителната среда е планирана и любопитна, тъй като екзотични растителни видове успешно си “съжителстват” с местната флора.

Мястото ни спечели с това, че се опитва да пресъздаде максимално естествената, дива среда на животните, които го обитават. Да, някои животинки като овце и козички (които “помагат в косенето на тревата”), се разходжат свободно сред хората, за други е ясно защо не могат – като елени и бизони, мечки. Но те пък си имат обособени кътчета, където да си се ширят на воля, а ти да ги наблюдаваш – дали по-близо или по-отдалеч, зависи до колко ти разрешат.

Зоо Център Добрич е дом на стотици душички, много от които – спасени. Някои си съжителсват заедно, макар и да не са от един и същи вид, ами просто си правят компания. Други задължително си имат другарче, за да не се чувстват самотни.

По темата в уебсайта на Центъра пише: “Зоо-центърът е създаден по Българо-Швейцарски проект през 2003. В швейцарския град Шафхаузен е саздадено дружеството „Про-зоо Добрич“, чрез което са дарени голяма част от животните и инфраструктурата на центъра е изградена. Преди всички животни са били осиновени от швейцарски граждани, но вече те търсят своите български осиновители.”

Бях впечатлена и от подхода на Центъра, който представя животинките като индивидуални личности – всяко си има име, характер и лична история. Мечките Берна и Костадин, катеричкокът Джоуи, варанът Ранго, ламите Триумф и Влада, понито Калина, носатите мечета Ин и Ян, са само част от косматите (?) приятели, с които можеш да се запознаеш там.

Немалко от видовете са плод на умишлена работа в посока запазване на видовете чрез съхранение – размножаване и увеличаване на популацията, в което е замесено и международно сътрудничество. Такива същества са Конят на Пржевалски и Европейският Бизон (Зубър).

Към това ще добавя и факта, че едно пиленце ми каза, че екипът на Центъра помага и за спасяването и лекуването на пострадали животинки в Източна България, доста от които птици. “Щом спасеното животно се възстанови, то може само да избере дали да остане в Зоо-центъра или да го напусне.” (Ако темата ви е интересна, можете да проучите и дейността на “Дивите животни” и “Зелени Балкани”.)

Не успяхме да зърнем на живо зубъра Люба, защото вероятно е избрала да се покрие в онзи горещ летен ден. В уебсайта на Зоо центъра разбирам, че “тя е потомка на два бизона, герои в спасяването на вида. Майка ѝ и баща ѝ са едни от последните живи бизони, които през 60-те са дали начало на развъдните програми, чрез които Зубърът е спасен.” Самата Люба вече е на преклонна за вида възраст (22 години), което е знак, че е добре отглеждана и се радва спокойно на старините си. 

Конете на Пржевалски (Азиатски кон) пък са изключително симпатични дребни диви коне, за съжаление рядък и застрашен вид. Първоначално са двойка, а сега вече са се утроили и продължават да работят по продължаването на фамилията. “Конят на Пржевалски е единственият див кон, който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател Николай Пржевалски и е разпространен в Централна Азия.”

Както можете да си представите, аз се лепнах за всичкото лами, алпаки, витороги овце, муфлони и най-различни чифтокопитни – все натам си ме влече! Разходката ни отне около час и половина – два, в спокоен ход. В обекта има зони за почивка, където да отдъхнете на въздух; центърът предлага възможности за пикници и рождени дни, предполагам, че има и доста организирани активности на открито.

Входът към 2020 г. е на цена от 2 лв. за възрастни и 1 лв. за деца, което според мен е доста символично и ви приканвам да оставите излрана сума в буркана за дарения на касата, както сторихме и ние. Още повече накрая на обиколката, когато вече си се запознал с обстановката! 

Надявам се днес да съм ви вдъхновила да си купите билети за Добрич, или ако сте в района, да се отбиете при следващата си разходка! Ако желаете да подкрепите животинките, Зоо центъра – Християн и екипа му, можете да направите и дарение, да станете доброволец… а защо не и да си осиновите някоя муцунка?

thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast

Чуй подкаст епизода ми с Християн, управител за Зоо Центъра, тук или директно тук: