Докато още се нагласям да пусна компютъра, съм унищожила шепата варени кестени до мен. Октомври е; от седмица (почти) не е спряло да вали, а на мен започва да ми е едно такова мързеливо, лежерно и уютно. Наблюдявам как денят се скъсява, пристъпва върху хрупащи листа и неуверено се усмихва на студа със златните си зъби.
Обявихме клубно-концертния сезон за открит, и все още недоспали, и кой с повече, кой с по-малко махмурлук от петъчната вечер, се запътихме към Града на Тепетата. 
София е голямата ми любов, но Пловдив е… любовник. Идвам и си отивам, а в ума все са ми шарените къщи на Стария град, омайващия саунд на концертите в Амфитеатъра, цветните залези над безкрайната широта, сред която тук-таме е пръснато по някое тепенце. Sheep in the big city е положението.
Та, миг преди да откъснем още един календарен лист, есенното издание на Капана фест звучеше като достатъчно добър начин за прекарване на уикенда. Едно от симпатичните лица на Пловдив, кварталчето е в самото сърце на градския център. Толкова е арт, че чак е хипстър. Противно на вградения ми по рождение GPS навсякъде по света, тук попаднах баш в капан. Пет-шест часа не само бъркам уличките, които хич не са много, ами и все намирам по какво да се заплесна. Обожавам такъв тип събития – усмихнати хора, десетки подсъбития в рамките на дълга програма, мнооого шатрички. Заговаряш непознати, завръзваш приказка с творците, и всеки има да разкаже нещо. Очарована съм от малките големи идейки на нашенците, поднесени с толкова любов и внимание към детайла. Следя всички отдавна, че и аз имам да им разкажа по някоя моя си история в отговор. Щеше ми се да видя всичко и всички, но се успокоявам, че ще има пак!
А музиката на сцените е само черешката на тортата, тихият завършек на вечерта. Пък то нека си вали. Ние си имаме смутита, щастливи стомаси, рокендрол, реге, импровизиран рап и усмихвки от тук до Младежкия хълм. Kapana Fest Есен 2017 !
В ледения следобед ни сгря ароматния чай с розмарин и лайм на Tatratea liquor, с който ни посрещат буквално в първата минута. За мен – лек с кокос и мед, за Него – силен и с горски плодове. Алкохол и чай? Да, моля! / Рецепти тук
Сладката чашка в червено-бяло е в тон с фестивалния ми аутфит – най-любимите червени /плодвивски!/ кецове, кожената Daniel Hetcher Paris чанта, която събира целия свят, H&M дънки, бял пухкав памучен пуловер – новото сезонно попълнение.
Не мога да повярвам, че чак сега успях да опитам нещичко от скромната, но обещаваща листа на Travel Cocktails. Следете ги около такива мероприятия, за да има време да си изберете какво да ви забъркат. Нас ни омагьосаха с есенния им авторски коктейл с уиски, пюре от тиква, амаро и орехов битер.
Ох-ваме и ах-ваме на всяко бижу (тук по-скоро “Ех, защо съм алергична..”), всеки артуърк или дрешка. Става късно и подстрекатели те примамват с “Шотче?” и намигване. Но чревоугодникът си е чревоугодник и бързо набелязва всичките healthy, bio или поне интересни – крекерчета, тахани, бисквитки, дори бургери. Но пък надписът “ВЕГАН КУХНЯ” ме изстреля с 300 към щанда – гладна и с лигите след мен. Сиренцето от кашу СиреНека вече е delishu, а опитният дегустатор в мое лице си отнесе вкъщи нов вкус с манатарки и мащерка.
Съвсем покрай цветните флагчета се крие и антикварен кът и примамливия надпис “КНИГИ ПО ЛЕВ”. That’s how to kidnap a thrift sheep, kids.
Да, Пловдив е любов. pLOVEdiv. Градът на толкова много поети и плод на вдъхновение на още много, той определено има някаква необяснима притегателна сила. Може би звуча като влюбена тийнейджърка, но отдавна се хванах в капана му и не смятам да излизам.
Support your local brands and scene. Заслужава си! До скоро, Капанче.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
Р.
