ВДЪХНОВЕНИЕТО Е СУБЕКТИВНО НЕЩО

Седя си в момента аз на една тераска, ранните пролетни птички пеят, пролетен дъжд тропа по покрива над мен. Ако имах и кафе, този момент цена нямаше да има!
В такива ситуации сякаш времето спира, но само за мен си. Оттърсвам се, и разбирам, че са минали 40 минути, час, два.. и повече понякога.
Обожавам да оставам насаме с мислите си, за да мога да родя нови. Миналото лято веднъж (в Трявна, ако има значение..) изпреварих всички със ставането, взех тефтера си, чашата кафе и десет минути по-късно имах две написани стихотворения. А от тогава не съм писала… творчество. Обичам блога си, но друго имах предвид.

Захлупваме се в бумащини, барикадираме се в хралупките си и рядко излизаме от зоната на комфорта. Не допускаме различното да ни обогати и вдъхнови. Банална дума е това “вдъхновение”, но всеки влага толкова много и различен смисъл в нея, че заслужава особено внимание.
Музата за всеки е индивидуална константа – звездната нощ, високите заснежени върхове, полетът на птиците, музика, нечия усмивка. Музата може да е момент, секунда от момент, може да е предмет, природно явление или любимия човек… Това, което работи за мен, за теб може би не би.

 

Follow me to new adventures 🏞 Лакатник е едно от онези местенца, които са на една ръка разстояние и не знам защо отидохме чак това лято. 🚂 На час-два тудуфтудуф с влака, и въпреки невъзможната августовска жега, която ни хвана, за още час си горе. Доста лек и приятен поход, който завършва със сладка дрямка на ръба на скалата. Сянка и гледка към девет планини и тихата река отдолу – какво повече му трябва на човек, е, освен може би ледена бира. Следващия път там – с колела до Бов и Трастеная. 🚲 А още по- в дългосрочен план, това ще бъде един от спотовете ми за почивка по пътя #КомЕмине…

A post shared by the thrift sheep (@radah.b) on Sep 24, 2017 at 11:32pm PDT

Не съм любител на зимните спортове и през студения сезон се отдавам на мечешки (овчи) зимен сън, а напролет започва безкрайното пътешествие. Наистина – вместо да си “почивам” уикендите, гледам само накъде да хвана. Избирам непозната дестинация и вярна дружка (или тя избира мен) и често се случва да не разопаковам изцяло багажа със седмици. Най-хубаво е, когато извадиш една трета от багажа за пране, само за да го смениш с друг и да потеглиш отново.
Новите гледки, новите преживявания и вкусове – това са моите вдъхновения. Винаги се връщам презаредена, освежена и със сто нови идеи или избистрени стари такива.. дори да е бягство едва за няколко часа. Може би затова се запалих по тичането преди време, затова и продължавам да се наслаждавам на спортуването и сега: това е времето от мен за мен, и с мен.

Какво те вдъхновява? Какво кара пеперудите в корема ти да пърхат, а сърцето да тупти от вълнение, за какво нямаш търпение? А какво си обеща за новата година?

Пътувай! Не са ти нужни самолети, фериботи или тежки куфари. Пътувай извън зоната си на комфорт, колкото и клиширано да звучи. Граби с шепи, паузирай всеки момент, който си заслужава, и му позволи да те вдъхнови и зареди с настроение. 🙂

the thrift sheep

Последвай ме: Facebook // Instagram

Liked it? Take a second to support thriftsheep on Patreon!